Теми по Основи на клиничната психология

Тема. КРАТКА ИСТОРИЯ НА
КЛИНИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ.
ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ

Професията „клиничен психолог” е регламентирана като самостоятелна правоспособност в периода 1990- 1995 г.. Първото поколение на клинични психолози започва да се определя още през 1971 г. отначало в клиниките по психиатрия, а по- късно и в другите много профилни болници. В отговор на професионалното развитие на съвременните европейски изисквания за професията се предлага професионална квалификация „клиничен психолог” като магистърска програма или като специализация за придобиване на специалност с продължителност три години към МУ София. От 1995 г. с Наредба № 20 МП на клиничните психолози се възлага самостоятелна или комплексна / съвместно с лекари/ съдебни експертизи за нуждите на ГПК и НПК. Клиничната психология е широк подход към психологическите проблеми на човека в здраве и болест и цели подпомагане на повишаване на психологическото благополучие на хората. В своето широко поле на практическа и изследователска реалност тя използва психологическите принципи за оценка, лечение , превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичния дистрес на инвалидността , на нарушената способност на дисфункционалното, здравно, рисково поведение и на запазване на психичния комфорт въпреки болестта. Клиничната психология включва работа в две основни направления:
Клинична работа, фокусирана върху психологическото оценяване и психологическото въздействие;
Изследователска работа , фокусирана върху търсене на общи закономерности на взаимовръзка между телесното и психичното функциониране при здраве и болест между индивид, социална среда и екосистема.
Работата на клиничния психолог включва оценка, диагноза, консултиране и терапия, както и развитие на програми за изследване и въздействие , прилагани към групи от индивиди. Методите на работа и специализираните интервенции на клиничния психолог се основават предимно на емпирични данни по отношение възможността за компенсиране и възстановяване на психичния живот и поведение след психично и телесно боледуване. Клиничният психолог носи оптимистичния възглед за способност и наличен потенциал за позитивна промяна при всички варианти на боледуване и постигане на по – добра прогноза при всеки. Със своето присъствие до болния му помага да се адаптира към болестта и така намалява неговата инвалидност. Затова всеки кминичен психолог трябва да има терапевтични умения, те са важни и при съобщаване на лоши новини, защото иначе се проявява поведение. Клиничният психолог се основава на ценностите на човешкото благополучие и на професионалното поведение в съответствие с тях клиничният психолог съблюдава дейността си, принципите на уважение към личността и изявата на човека и отговорно интегрира своята професионална дейност с представителите на другите помагащи професии / лекари, социални работници, юристи, педагози и др./. Клиничният психолог работи с хора от различни възрасти, с традиционни и смесени семейства, с групи и организации и хора в неравностойно положение - маргинали. Той осъществява дейността си във всички системи на националната здравна система. Етиката на клиничния психолог е в съответствие с утвърдените етични стандарти и законодателни разпоредби на медицинската практика в страната и в европейската здравна система. Спазването на етичните стандарти е основен акцент в поведението на клиничния психолог.

Тема. ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ
НА КЛИНИЧНИЯ ПСИХОЛОГ

Базисни знания – Клиничните психолози използват теоретични знания, практически и изследователски опит в сферата на биологията, социалните, когнитивните и емоционалните аспекти на поведението на индивидуалните различия и на методологията на научното изследване. Клиничният психолог е отговорен за насочване на пациентите към другите специалисти. Той притежава систематизирани знания в областта на:1. психодинамичното, когнитивното, поведенческото и хуманистичното направление;2. психология на психичните процеси и нарушенията на поведението при психични и телесни болести, както и приетата в медицинската практика международна класификация на болестите;3. психодиагностични тестове и методи за изследване на когнитивните процеси, емоционалната сфера и личност и интелект;4. Методи на индивидуална, семейна и групова психотерапия и консултиране;5. Организация на научните изследвания.
Професионални умения – Основни умения, задължителни за професионалното функциониране на клиничния психолог са:1 . Умение за провеждане на оценъчно интервю и съставяне на формулировка на нуждата;2. Умение за прилагане и интерпретация на психологически тестове и методи за изследване на психичните процеси и поведение;3. Умениe за работа в мултидисциплинарен екип/ психиатър, психиатрична сестра, социален работник/;4. Умение за прилагане на кризисни интервенции – когато се преживее драматично събитие трябва психотерапия за преодоляване на психичния дефицит. Кризисната интервенция работи днес и утре, а не обратно в миналото, както е в традиционната психоанализа ;5. Умение за психотерапевтична и консултативна работа;6. Умение за планиране, организация на изслушва не и статистическа обработка на данни.
* Сертивност – умение за себеутвърждаване като уважаваш другия.
Основна дейност на клиничния психолог – Неудовлетвореността е основен фактор за боледуване.
І.Оценка – тя се провежда на пациент/клиент и неговото значимо обкръжение. В процеса на оценяване клиничният психолог използва следните методи – на интервюиране, систематично наблюдение и психометрично тестиране. Клиничният психолог прави оценка на индивидуалното развитие на поведението, интелекта, интересите, когнитивните процеси, емоционалното, социалното и поведенческото функциониране и тяхната проява при отделния индивид или семейство. Клиничният психолог интерпретира резултатите от оценката, обобщава ги с цялата друга налична информация по начин, който удовлетворява потребностите на пациента/ клиента.
Пет базисни проблема – да го поощряваме в положителното му поведение.
ІІ. Диагноза и психодиагностика – Клиничните психолози извършват оценка и определят функционална диагноза на интелекта, социалното, емоционалното и когнитивното функциониране за съответното психологическо и физиологическо разстройство.Функционалната диагноза се извършва формализирано като се използват общоприетите критерии – МКБ10 и DSMІV, или неформализирано – чрез диагноза на фамилната или групова динамика през фокуса на определен теоретичен модел – психоанализа, личностно центрирано консултиране, когнитивно – поведенческа терапия и др. видовете психологическа диагностика, които извършва клиничния психолог са:1. Психодиагностика на актуално емоционално емоционално състояние/ ниво на тревожност, гневно – агресивни тенденции, страхови състояния, депресивност/, личностова специфика, нарушения на адаптацията като реакция на различни заболявания;2. Психодиагностика на степента на загуба на здраве и работоспособност в резултат на телесни и психични заболявания;3. Психодиагностика на ресурсите за справяне , за частично или пълно възстановяване на способностите за социално или професионално функциониране;4. Психодиагностика на рисковото поведение/ риск от суицид/, аглесия, обществена опасност, психозависимост, функциониране в позиция на жертва;5. Психодиагностика на родителска годност при осиновяване, развод или приемничество;6. Психодиагностика на ресурсите за справяне при посттравматични състояния – травматични жизнени събития, природни бедствия, сексуално насилие.
ІІІ. Изготвяне на психологическо заключение – Клиничният психолог анализира, интерпретира и обобщава резултатите от психологическите процедури / оценка и психодиагностика / в писмен вид. Психологическото заключение има следната структура: 1. Обобщена оценка на актуалното състояние на индивида;2. Оценка на ресурсите и рисковете;3. Прогноза за развитие;4. Препъръка за последващи изследвания и интервенции. Клиничният психолог информира и дава обратна връзка на пациента в достъпна и разбираема форма при спазване принципите за конфиденциалност, зачитане на неговите индивидуални права и чрез умение за психотерапевтично съобщаване на последиците, свързани със загуба на здраве.
ІV. Психометрични интервенции – Това са дейности, които спомагат за позитивното развитие или промяната на пациента с оглед удовлетворяващо социално адаптиране. Методите и техниките за интервенция, както и условията за тяхното прилагане произлизат от утвърдените съвременни психотерапевтични практики. Клиничният психолог основно работи с вариациите на човешкия дистрес и разновидностите на абнормното функциониране. Той следва да може да провежда краткосрочна или дългосрочна терапия и консултиране на психичните състояния, разположени в диапазона от кратковременни кризи /напр. следродилна депресия/, трудности на адаптацията във възрастовите преходи /напр. юношество, средна възраст, климактериум/, реакциите скърбене и траур до сериозни хронични болестни състояния –зависимост от вещества, личностови разстройства, фобии, клинична депресия, шизофренни разстройства и др. Основна цел на всички интервенции е да се подпомогне индивида в неговите усилия да развие свои собствени способности за постигане на здравословен контрол върху свя живот, включващ избор и активно сътрудничество на лечебна стратегия, провеждана от медицински екип. Техниките и методите на клиничния психолог помагат на пациента/ клиента да постигне:1. разбиране на своя опит / силни и слаби страни/;2. Развитие на по- продуктивни поведения за справяне, включително при боледуване, инвалидизиране;3. Изграждане и подобряване на междуличностните умения за контактуване ;4. Повишаване на поведенческия контрол;5. Промяна на когнитивните и перцептивни способности.
V. Изследователска дейност – изследванията на клиничните психолози са фундаментални, те са насочени към събиране и анализ на научнообоснована информация за разпространението на психично боледуване, за рисковите фактори, водещи до нарушено психично здраве в социалната общност, на психосоциалните въздействия, свърани с психичната заболеваемост на населението. Клиничният психолог има правото да използва международно утвърдени тестове, въпросници и скали след съответно адаптиране за българската популация, а също така да създава диагностични тестове за обновяване методологичния инструментариум за психодиагностика. В процеса на адаптиране на чужди методики, включително превод на стимулния материал, апробиране на методиките сред достатъчно групи и индивиди, анализ и корекция на стимулния материал с оглед валидност, надеждност на получените резултати
Тема. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В КЛИНИЧНАТА
ПСИХОЛОГИЯ

Четири основни направления за формулиране на случая. Те са основни теоретични концепции, утвърдени в психологията. Всяко от четирите основни направления има свои допус