Теми по Социология

Социология - 04.09.2010год.

Теорема на Томас - за само-реализиращото се пророчество. Когато хората определят една ситуация като реална, тя става реална в своите последици. Хората реагират не само на обективните характеристики на една ситуация, но и на смисъла който те й приписват.

Макс Вебер –( 1864-1920год.) роден в Германия. Творчеството му е посветено на проблеми на сравнителната религия, изследва типовете икономически механизми, системите от закони в различни общества, изследва на класите, развитието на градовете, образование, медицина.
Богатството на социологическите изследвания на Вебер.

Обосноваване на социологията, като емпирична наука – социалните науки могат да се разделят на 2 големи дяла: догматични(нормо-творчески науки) и емпирични. Към догматичните той отнася право, етика, естетика. Емпиричните науки се интересуват от това как стоят нещата в действителността – история, политика, социология. Според него социологията е емпирична наука, защото не се опира само на общи понятия и теоретични твърдения, а се стреми да разкрие реалните форми на човешко поведение и смисълът, който хората влагат в своите действия.

Идеалният тип, като научен инструмент в социологията – идеалният тип е научна абстракция, при която социологът извлича определени аспекти на човешкото поведение и социалните институции, които могат да се наблюдават в реалния свят и от тях пресъздава системна логически издържана конструкция (например бюрокрацията). Според него всяка една организация се отклонява от идеалния тип. Вебер създава три идеални типа обясняващи господството в човешките общества – традиционен тип (в традиционните общества старейшината има най-голяма власт, основава се на допускането, че този с най-богат житейски опит е и най- умен), рационален тип(в модерните общества, основава се на ерудицията, на определени правила за действие) и харизма (свръхестествено качество, умение за увличане на масите, характерен е за великите исторически личности). Реалните типове господства съчетават тези три елемента.

Изследването на Вебер за появата на капитализма – публикува изследването си в книгата „Протестантката етика и духът на капитализма”. Протестантската етика е в основата на зараждането на капиталистическият дух, това е така защото религиите до тогава смятат богатството за нещо лошо за разлика от протестантството. Според тях богатството е проява на божието предопределение. Богатството е всъщност проява на слава на Бога. Човек е най-близо до Бога, когато развива божията дарба. Религията принуждава хората, които трупат богатства да ги влагат отново без да ги харчат и да демонстрират разкош.
Според Вебер появата на капитализма става в резултат на културни фактори - новата етика на протестантството, а не на технически както е според Маркс. Според тази етика професията е призвание от Бога, а успехите в нея и богатството са слава на Бога и проява на предопределението и човек не трябва да се поддава на разкош. Първите протестанти са били пуритани казва той. За Вебер капитализмът е нова икономическа система основана на научна рационалност. В предишните общества най-прекият начин за придобиване на богатство е войната, а капитализмът подчинява околните чрез икономическа рационалност. Подчертава ролята на рационалното водене на стопанските дела – счетоводството, а също така и тази на свободния труд (трудът в капитализма е стока).
Това изследване той провежда на базата на различни документи – писма, статистически данни и др.

Изследователски стратегии в социологията

При изследванията може да се подходи като се тръгне от някоя теория и да видим доколко е приложима, като формулираме хипотеза(теоретично допускане). Тя служи за да организираме наблюдението въз основа на което правим емпирични обобщения. И оттам се връщаме към теорията за да я утвърдим, отхвърлим или уточним. Затова се казва, че проучването е цикличен процес. Винаги има връзка между теория и емпирия.

Теория
ОбобщенияЕмпирично обобщениеХипотеза

Равнища на социологическото познание – теоретично и емпирично.

Типове емпирични социологически изследвания. – в зависимост от основната изследователска стратегия, емпиричните социологически изследвания се делят на количествени(изследването на Дюркем за самоубийството) и качествени(изследването на полския селянин, чрез повтарящи се теми в писмата).

Основни стъпки на изследователския процес. – според Антъни Гигънс са:
Определяне на изследователския проблем – той трябва да е конкретен аспект на даден проблем.
Преглед на научната литература – да се изследват съществуващите теории за проблема.
Формулиране на хипотеза – типа връзка, която ще търсим.
Избор на изследователски модел – анкета, наблюдение, експеримент или др.
Работа на терен – провеждане на изследването.
Интерпретиране на резултатите – приемане или отхвърляне на хипотезата.
Представяне на резултатите – научен доклад, презентация в медиите, книга и т.н.

Социалната структура

Понятие за социална структура – съвкупност от трайните, повтарящи се форми на социални отношения между индивидите. Идеята възниква още при Конт с появата на социологията. По разбирането й има 2 крайни становища за взаимовръзката между социална структура и индивидуално действие. Според Дюркем – социалната структура е определяща и има принудителна сила спрямо индивида. Според другото крайно становище към което се придържат Чарлз Кули и други интеракционалисти – социалните структури не съществуват, а се създават от индивидите и в техните социални взаимодействия.

Социални статуси и социални роли – това са основните елементи на социалната структура. Статус се отнася до целият набор от социално определени позиции на индивида в обществото. Различават се зададени и придобити статуси. Зададен е този, който се приписва на човека от обществото, независимо от неговите уникални способности и характеристики и най-често това става още с раждането(пол, възраст, роднински отношения, етнически статус). Придобит е този статус, който личността постига със собствените си усилия(работа, професионални статуси, приятелски отношения). Доминантен статус е този, който определя общата позиция на една личност в обществото. Социалната роля е начина на изпълнение на дейностите произтичащи от един статус. Социалната роля е и сбор от очакванията към хората заемащи даден статус. Но въпреки тези очаквания, изпълнението на ролите остава строго индивидуално.

Ролеви комплекс – това е съвкупността от ролите на един индивид, които произтичат от един единствен статус.Например от статусът на болен произтичат ролите на пациент, съквартирант на други болни, член на загрижено семейство, познат на персонала, потребител на здравни услуги и т.н. Нашите роли не се осъществяват във вакуум, а се преплитат със социалните роли на другите хора, така отношенията между нашите роли ни свързват един с друг в сложни мрежи изградени от повтарящи се отношения. Тези повтарящи се стабилни мрежи представляват социалните институции (семейство, училище и т.н.).

Дистанция от ролята – въведено е от Ървин Гофман и насочва вниманието към различията между обществените очаквания относно дадена роля и личния принос на индивида за изпълнението на тази роля. Дистанцията от ролята е израз на стремежа на индивида, да притежава идентичност по-богата от тази дадена ни от ролята.