Теми по Трудова психология

9. Мотивац. за труд.
Мотив. може да се разглежда в 2 осн. аспекта, свързани с диманич. страна, тя може да се изследва чрез промените във физиологичните процеси на човек, това е силата, с която тя действа. Мотивац. процеси протичат на определ. равнище, изследваме 2 страни: Динамична страна- силата на мотивац., определя активизиращата й роля. Може да се измери чрез промените във физиолог. процеси- колкото по-силна е тя, толкова по-силна е биолог. активация на процесите. Съдържателна страна- посоката на поведението. Мотивац. е свързана с опред. потребности и ценности на човека. На едно и също равнище могат да бъдат проявени различни съдържания. Динамичните равнища се изследват и чрез промените в психофизиолог. процеси-кръвно, пулс. Биологич. страна е свързана с активацията–ниска, висока, свръхмотивация. Мотивац. е свързана с резултатите от дадена дейност, която се извършва в момента. Леонтиев твърди, че мотивите имат т. нар.смислообразуваща функция- определя насочеността, посоката на поведението. Тя дава възможност обектите да се разделят на значими и незначими- така се осъществява връзката м/у значимост и интензитет. В осн. на мотивите лежат потребностите и ценностите, а върху тях се гради съдържанието на мотива. Потребността става мотив, когато има възможност за извършване на дейност. Потребностите биват: биологични- имат голяма сила на действие; социални- действат непрекъснато, при тях не се забелязва спад. Според теорията на Ронич: има 2 типа ценности- ценности- цели и средства, наречени: терминални ценности- любов, щастие; инструментални ценности- честност, лоялност. Постигането на опред. цели става по различни алтернативи. Ценностите – цели са наредени по възходящ ред и определят приоритетите, а ценностите – средства определят начините, по които човек стига до ценостите-цели.В труд. псих. и орфанизационната псих. е известна и теорията на Хофстеде- твърди, че има разлика между ценностите в разл. народи и организации: Индивидуализъм – Колективизъм; Мъжественост – Женственост и др.Българите действат индивидуално – ценността индивидуализъм определя повед., че ние не можем да живеем в екип. Индивидуализмът нe представлява негативна изява, стремеж за лична изява. Търсенето на сигурност е бягство от риска. В по-далечно бъдеще обществата имат по-голям прогрес, отколкото в по-близко бъдеще. Лични и обществени ценности: хората, ръководещи се от своите лични потребности са в противоречие с обществените. Те са в състояние да нарушават правилата и моралните норми, за да постигнат цели си; хората, които се стремят да задоволят потребности си, но с работа, която е полезна за обществото. Масата от хора са от тази категория; хората, които в определени моменти пренебрагват своите лични цели в интерес на обществените. Развитието на личността става чрез връзката ситуация – мотив и развитие на личността. Олпорт дефинира 2 гр. мотиви: ситуативни – зависят от ситуацията; личностни ( устойчиви)– характер. самата личност. Устойчивите мотиви са свързани с опред. личностни харак- ки. Относително трайни харак- ики са: способностите и качествата, които са професионално значими за дадения труд. Други харак- ки са потребност от постижения: Теорията на Аткинсън – делят се на 2 осн. групи –с ниска и с висока степен на потребности от постижения. Първите се стремят към избягване на неуспеха, а вторите към успех и доказване на своите възможности, избират трудни задачи, за да докажат способности си. Според Олпорт важно за психолозите е да анализират устойчивите мотиви на личността. Когато тя се повтаря се развиват еднакви мотиви и така се превръщат в личностни харак- ки. Мотивац. е свързана и със способностите на човека, когато една способност е добре развита, мотивацията се засилва. Потребността от постижения също има връзка с мотивац., свързана е с постигането на успех. Хора с вътрешна локализация на контрола – интернали, и хора с външна локализация на контрола – екстернали (Ротър). Екстерналите не вярват на себе си, смятат, че външни сили им помагат за постигането. Интерналите са самостоятелни и търсят причината за успеха или неуспеха в самите себе си.

10. Теории за трудова мотивация.
Има много теории за мотивацията. Делят се най-общо на 2 категории: съдържателни и процесуални. Към съдържателните спадат тези, които определят различни видове потребности и ценности, които са важни за човек. Тук е теорията на Маслоу. Друга приблизително равна на неговата е тази на Алдерфер, според която същесствуват 3 вида потребности: средства за съществуване; взаимоотношения с хора; възможности за растеж. Той твърди, че колкото повече се качваме от първата към третата потребност, толкова повече намалява конкретността на мотивите. Колкото повече се задоволяват мотивите от първия и нагоре, толкова повече се увеличава възможността от растеж. Освен прогресивност на тези мотиви, той въвежда и понятието регресия на мотив. Теория на Лаймън Портър - статута на човек на работното му място и в обществото определя и силата на мотивите му за работа на това равнище – колкото е по-високо, толкова по-характерни мотиви за власт има. Теория на Хекмън и Олдъм – според тях много важна роля за насочеността е съдържанието на работа, характеристика на труда, който се извършва. Той определя и силата на мотивите. Теория на Макклелънт – той определя мотивите за ръководна управленска дейност, които са 3 основни вида: потребности за постижения – поставяне на все по-високи цели; потребности към привързаност и принадлежност към групата – искат да я водят; потребности от власт – стремеж да контролират поведението на други хора. Такъв вид мотиви имат родителите по отношение на контрол върху детето си. Процесуални: Теорията за справедливастта на Адамс и Джакобсън – според тях човек сравнява между това, което влага в работата си и това, което получава като възнаграждение. Тази теория е доказана експериментално и не намира широко приложение в практиката. Критиците казват, че човек не може правилно да анализира какво дава и какво получава; Теория на очакванията – (Вруум) – човек очаква да получи нещо в резултат от дадена дейност. Например при усилена работа очаква по-високо възнаграждение. Според Вруум мотивацията на всяка личност е функция между 2 променливи: очакването на добри резултати след извършването на определена дейност и личностният смисъл на резултатите на човека. Много важно според Вруум за повишаването на мотивацията е реалистичността на обещанията. Тези две теории влизат в групата на теориите за когнитивния дисонанс. Според Вайнер мотивацията за постижения се приема като склонност да се възприема успеха като зависим от вътрешните фактори и усилия. Мотивацията се разглежда като зависеща от познавателните процеси на човека, от възможната му реалистично да оцени ситуацията. На когнитивните процеси се отрежда причината за един или друг мотивационен процес, една или друга цел. Тази теория е атрибутивна теория. Теория на Хекхаузен – поставя в основата си процеса на вземане на решения (също атрибутивна теория). Хората притеглят алтернативите за действие и последствията от тях и в последствие избират как да действат. Тази теория важи за хора с високо интелектуално равнище. Тези две теории на когнитивен дисонанс прекалено много акцентират на важността на когнитивните процеси. Тези теории са важни за хора с по-висока степен на образование.

11. Психични състояния и тяхната връзка с дейността и поведението.
Псих. състояние е състояние на организма, на фона на който протичат нервните и псих. процеси. Състоянията се отразяват на начина, по който тези процеси протичат, те могат да се измерват и анализират чрез псих. процеси. Псих. състояния са по-трайни от процесите, но много по-кратковременни от устойчивите псих. свойства и качества на човека- временни функционални равнища. Те могат да оказват влияние в/у психичния живот на човека. До 70-те години се изследват чрез тяхната физиологична основа – това е протичане на нервните процеси и в частност преобладаване на възбудния процес. С анализа на работата по време на разл. псих. състояния се вижда, че те имат различни хар- ки и на една и съща основа протичат състояния, които са различни. Тогава започва да се говори за видове стрес, фрустрация, бърнаут, които могат да се отразяват с еднаква сила на човека, протичат по една и съща основа, но са различни състояния, имат своя специфика. Псих. съст. влияят на начина на протичане на дейността, която се извършва по време на протичането на псих. съст.. Силата на активацията, която предизвикват те, е във връзка с резултатите от дейността, която се извършва в даден момент. Със засилване на активацията се подобряват резултатите за определен период. При ниска активация – ниски резултати; при покачването й – прагът се надвишава и резултатността от дейността намалява. Влошаването зависи от: типа ВНД, наличието на способност за извършване на съответна дейност, силата на емоцията, която съпътства психичните състояния. Негативните емоции увеличават активацията и дейността се влошава. Шлозберг създава скала на емоциите, която въздейства върху резултатите от работата. Най-високо са негативните емоции. Стресът обобщава всички негативни въздействия. Съществуват различни теории. Първият автор, който говори за стреса е Ханс Селие. Въвежда понятието като го определя като псих. съст., под въздействието на дразнители в или извън организма, които го принуждават да промени своята дейност. Тази теория е хомеостатична, изисква равновесие. Стресът протича по определен начин чрез 3 фази: аларма, при която организмът трябва да се промени; адаптация – трае определено време; изтощение. Това е стрес – цикълът на Селие. Когато адаптацията продължава прекалено дълго или дразнителят е много силен и не може да се овладее ситуацията настъпва заболяване, даже и смърт. Според Селие, когато дразнителят е слаб и даже действа в положителна посока, оказва положително въздействие на организма и му помага той да се активизира, за да работи по-добре. Когато активацията се качва до определена степен, това Селие нарича еустрес. Той достига праг, след което пак се влошава – дистрес. Дистресът се приема за стрес, а еустресът – напрегнатост. Лазарус създава т. нар транзакционна теория за стреса – според него човек е медиатор за стресогенните въздействия. Лазарус определя 2 оценки, които човек прави: първична оценка –на стресогенния дразнител и неговата сила. Човек усеща дразнителя, усеща „заплаха” и защитава своя Аз срещу заплахата; вторична оценка – това е оценка на възможностите, с които човек може да се справи с дразнителя. Самият стресор може да бъде субективно оценяван. Тези две оценки се извършват благодарение на реалистичното въздействие на псих. процеси. Така че псих. на човека е тази, през която се пресича въздействието на външните фактори. Лазарус разграничава психичен и физически стрес. Физическият е този, който действа в/у човек и реагира на него с помощта на своите безусловни рефлекси. А при псих. стрес човек действа с помощта на съзнанието и своята псих. дейност. Стратегиите за справяне със стреса (копинги) са създадени от Лазарус и Фолкмън. Съществуват 2 вида копинг – стратегии: активни – при тях човек проявява активност, действа върху дразнителя или в друга област с цел преодоляването на стресогенното влияние; пасивни – те се харак-рат с липса на дейност. По-късно се делят на още 2 типа: проблемно фокусиран копинг – човек се насочва към дразнителя и го преодолява. Когато има сили да го преодолее-полож.. Ако няма сили- фрустрация; емоц. фокусиран копинг –свързан е с начините за избягване, на стрес. съст..
12.Стрес и проф. стрес. Н-ни на изследване и модели на проф. стрес.
За анализирането на повед. на човека в труд. дейност се изследват проф. значимите качества, мотивац. за труд и псих. съст., в които човек извършва опред. труд. дейност. В нач. на 60-те се е смятало, че псих. съст. се пораждат и проявяват зависимост от възбуд. и задръж. процеси. По-късно се установява, че те се проявяват от други фактори. Понятието стрес е въведено от Ханс Селие през 1956г- теорията e биологична, хомеостатичн