Теми по увод в психологията

УВОД В ПСИХОЛОГИЯТА

1. Науката психология. Обект, предмет, основни задачи.

Науката е целенасочена дейност, процес, система, насочени към постигането, обобщаването и анализирането на определени знания. Всяка наука има свои изследователски методи, понятиен апарат и предмет.
Житейска психология - от момента, в който човекът става разумен, започва да придобива, обобщава, съхранява и предава знания на по - младите поколения. Постепенно се натрупват знания за душевните явления, които с основание наричаме "житейско - психологически". Такива знания придобиваме в семейството чрез различни форми на възпитание и подражание; чрез нашия собствен опит и осмислянето му, но от художествената литература и киното, от митовете и фолклора.
Терминът "психология" - този термин има древнигръцки произход, състои се от две думи: психея /душа/ и логос / наука/, Той е създаден в Европа през 16 век. Някои автори посочват, че за пръв път се среща през 1590 г., когато излиза книгата на немския схоластик Рудолф Хокленис, наречена "Психология".
Предмет - предмет на дадена наука са тези аспекти, свойства и закономерности на някакъв реално съществуващ обект, който се изучава от нея. Няколко науки могат да имат общ обект, но специфичен предмет. Съществува традиционно мнение, че предмет на психолигията е изучаването на фактите, закономернстите и механизите на психиката. В зависимост от комлексния дял на псохологията предметът на психологиясе интерпретира по различен начин от различнте са пряко свързани с нейния предмет и обект.
Задачите на психологията за фундаментални, теоритични и приложни.
Фундаментални задачи:
- да се изясни генезиса, развитието формирането на психиката. Тази задача е свързана с изясняване на проблемите за произхода на живота и в частност на човека, на неговото съзнание във филогенетичен и онтологичен характер
- да изясни същността на психиката и нейната зависимост от ЦНС и външния свят, да посочи закономерностите, по които функционира психиката
- екзистестенциална задача - изясняване смисъла на живота
Теоритични и приложни задачи:
- непрекъснато усъвършнстване и задълбочаване знанията за психиката и нейните форми
- критичен анализ за постиженията и слабостите на науката психоогията до момента
- формулиране на по - близки и по - далечни цели за развитие
- обобщаване на теоритични концепции и създаването на глобална теория
- усъвършенстване на изследователски метод
- усъвъшенстване на методите за психологично консултиране и психотерапия
- психологията за се включи още по - ефективно в ежедневието на хората и техните дейности

2. Психика. Психика и мозък, психиката като отражение, психичното като субективно, психичен образ, психика и адапация. Определение

Определеие за психика - психиката е свойство на високо организираната /нервна/ материя да отразява обективната действителност под ф ормата на субективните образи, мисли и чувства и на тази основа да се регулира поведението.
Психика и мозък - отдавна е забелязано, че психичните явления за тясно свързани с работата на мозъка. Ричард Томпсън пише, че човешкият мозък е най - сложната известна структура във вселената. За Николай Узунов мозъкът е "ръководител и контролен център". За разлика от теориите, свързани с миналото днес повечето биопсихолози приемат модуларната теория. Според нея сложните психични функции като мисленето се позовават на редица способности. Повечето от тях могат да бъдат локализирани. Галперин отбелязва, че психиката е свойство на високо организираната материя, т.е. тя не е субстнция или отделен предмет. Психиката не се свежда до психилогичните процеси, но те съставляват нейната основа. Мозъкът в орган на психиката, а тя е функция на тази най - сложно организиран орган.
Психиката като отражение - отражение = рефлекс на лат., затова тази теория се нарича рефлекторна. То е образ на материята и се във възможността на един предмет да отговаря на взаимодейтвието на друг предмет. Психичното отражение възниква и се развива с появата на еволюцията на НС, в частност на главния мозък. Психиката е отражение на околния свят в мозъка на човека. Отражението на човека не е класирано, а е творчески активно, с целенасочен и съзнателен характер. Рефлекторното разбиране на психиката означава, че тя е детерминирана от обетивния свят и се явява отражателна по отношение на него. Психичното е дейност на мозъка, взаимодействащ с външния свят. Мозъкът е само орган на психичната дейност, не нейн източник. Нейн източник е светът, въздействащ върху мозъка; психичното е активната връзка на индивида със света.
Психичното като субективно - субективността на психичното е свързана с принадлежността му на даден конкретен индивид /субект/. Всяка психична дейност е субективна. Това е вътрешната картина на света, принадлежаща на конкретния човек, която съществува в неговия мозък. Но субективността може да се като невярно или неточно приемане на действителността.
Психичното като идеално - психичен образ - за разлика от материалното, което съществува независимо от от съзнанието, от психиката. Образът съществува само в съзнанието. Идеалното е образ на някакъв предмет, процес или явление. именно образ на обекта, а не самият обект, т.е. психичният образ е резултат от физиологичните процеси, но не е тъждествен на тях. Психичният образ е подобен на предмета, затворен вътре в нас, субективен е. Малко или много дава истина за действителността. Вътрешната динамика на физиологичните процеси, реализиращи психичните функции остават скрити за субекта. Физ. процеси биват отстранени от предметните характеристики на психичните образи.
Психика и адаптация - психиката е апарат за управление на поведението и дейността на човека, т.е. тя осъществява връзката на индивида със заобикалящия го свят. Благодарение на психиката ние придобиваме своето поведение, съобразно непрекъснато променящите се условия на средата и ака се запазваме и оцеляваме => психиката е възникнала в еволюцията, за да въздържа живота, взаимодействието със средата.

3. Структура на психологичните науки. Предпоставките за диференцирането на психологията. Теория за системите. Класификации на психологичните науки

Съвременната психология представлява цяла система от различни психологически науки. Днес психологията е подложена на постоянни процеси на интеграция и диференциация. Отделнте клонове на на психологията започват да се обособяват интензиво в началото на 20 век. Има две мнения за диференцирането на психологията - че разклоняването на пихологията на множество клонове е отрицателно явление и води до разпадане на науката, а от друга страна са схващанията, че това е неизбежно явление. Преобладават положителните оценки на диферениацията, особено на интеграцията, тъй като това се схваща като белег за нейното по - високо развитие. Намира се, че това разклонение произтича от самата сложност и многостранност на психологията. Според Реме Зазо за психологията е характерна липсата на единство поради нейния полиморфизъм, т.е. не съществува единна психологическа наука. С разконенията, психологията се доближава все повече до други науки, така се появяват и нови дялове на самата психология, разширява се и се обогатява.
Предпосвки: обособяване на различните области вътре в самата психология; самият живот - връзката на психилогията с широката практика и живота на човека; взаимодействието й с други науки; интензивното й развитие.
Създаване на теорията за системите е Л. фон Берталанфи. Според него Системата е комплекс от елементи, намиращи се във взаимодействие, характеризират се с цялост, структурност, организираност, вътрешен динамизъм и активност, константност, взаимна зависимост, самодвижение, саморазвитие; те са саморегулиращи се и притежават способността да се развиват и изменят.
Чрез системният подход сложните динамични системи се изучават в 3 аспекта : системно - компонентен, системно - структурен и системно - функционален.
К. Платонов /1972г./ обособява две групи психологически науки : теоритическа психология и клонове на психологията. Към теоритичната психилогия се отнасят общата психология, история на психологията, философия и методология на психологията. Теоритичните области са фундаментални, а приложната психология е по - близо до живота, до бита и труда на хората.
У нас своя система прави Генчо Пирьов по следните критерии : усложнената и диференцирана проблематика на психологията; преобладаващият метод на изследване; връзката на психологията с практиката; връзката на психологията с други науки.

4. Походи в изучаването на психичните явления. Основни теоретитични перспективи. Еволюционна, биопсихична, психодинамична, бихевиористична, когнитивна и хуманистично - феноменалогична перспектива. Взаимодействие на различните перспективи

Съществуват няколко основни подхода, чрез които се изучават психичните явления, които се наричат още теоритични перспективи. Те са обобщени системи от възгледи, теоритична рамка, методология и глобален подход.
Еволюционна перспектива - поддъжа се от психолозите, занимаващи се със сравнение между видовете; те изучават различията и сходствата в поведението на различните животински видове, надяват се да достигнат до корените на нашето поведение. Една от насоките е сравняването на човека с приматите.
Биопсихична перспектива - физиологичните психолози/невропсихолозите изследват как поведението и психичните процеси са свързани с промените в мозъка и НС; изучава се мозъка от най - ниско до най - високо равнище; изучават се клинични случай на лица с травми на мозъка.
Психодинамична перспектива - психолозите, приели тази перспектива считат, че голяма част от нашето поведение се мотивира от мисли, които са изцяло извън полето на нашето съзнание. Емоционалните спомени влияят върху това, което правим сега, но сме неспособни да говорим или мислим за тях. Този подход е свързан с името на З.Фройд. Психоанализата "терапия на паметта"
Бихевиористична перспектива - нарича се още поведенческа. Нейните причърженици смятат, че психологията трябва да се нинимава единствено с поведението, поведението във връзка с научаването.
Когнитивна перспектива - интересува се от процесите, които протичат в "ума"; най - видни представители: Д.Милър и У.Найсър.
Хуманистично - феноменалогична перспектива - акцентира върху субективния, съзнателния опит на човека. От значение е субектичното усещане и преживяване на нещо.Важна е интерпретацията, която правим на даден факт.
Интеракционализъм - подход, който в последните десетиленития се приема като едно по еклектично отношение и опит да се комбинират различни подходи и гледни точки.

5. Класификация на психичните явления. Класически модел: психични процеси, психични свойства и психични състояния. Взаимовръзка между прихичните явления. Цялост и единство на психичната дейност.

Предпоставки за класификация на психичните явления - психичните явления/феномени/ са многобройни, имат разична специфика, някои са по - усточиви от други и за да бъдат изучавани и анализирани се е наложило да бъдат систематизирани. Когато са групирани е по - лесно да бъдат изучавани. Ето защо в психологията значителна е станала триадата: процеси - свойства - състояния, така в психологията е прието да се подразделят психичните явления. Тази класификация до известна степен е условна, тъй като псхичните явления са динамични. Призакът, по който се групират е времетраенето.
Психични процеси : познавателни /усещания, възприятия, памет, въображение, мислене, представи/, емозционални /емоции и чувства/ и воля
- те са кратковременни,обуславят в даден момент активността на субекта.Характеризират е с процесуалност, което е свързано с факта, че те се пораждат от някакъв стимул.
Психични състояния : познавателни /съмнение, любопитство, съсредоточеност, разсеяност/, мотивационни / желания, стремежи, интереси, влечения, страсти/, емоционални /настроение, напрегнатост, стрес, умора, активност, депресия, ауфория .../, волеви /инициативност, целеустременост, решителност, настойчивост, (не)увереност/, систояния, свързани с