Теми разработка за държавен писмен изпит - конспект специална педагогика

Тема 1
Научен статут на специалната педагогика като интердисциплинарна наука – същност, определение, предмет, задачи
Същност, цел и задачи на специалната педагогика
Специална педагогика - това е наука за особеностите в развитието и закономерностите във възпитанието и образованието на лицата, имащи специални образователни потребности, с цел създаване на равни възможности за получаване на образование чрез премахване на физически, финансови или психологически бариери, които изключват или ограничават участието на тези лица в живота на обществото.
Специалната педагогика е самостоятелна наука, която изследва и предлага подходите за подпомагане включването на децата и възрастните с увреждания в социо-културната среда, създава условия за получаване на специално образование и навременно професионално ориентиране в съответствие с възможностите им и ограниченията на микро-, мезо-, макро и мега пространството.
Специална педагогика – е комплексна наука, изследваща и разработваща теоретичните основи, методи, средства, форми, техники и технологии на възпитанието, обучението, развитието и образованието на хората ( деца и възрастни) с отклонения в развитието и подготовката им за активна трудова дейност.
Специална педагогика – клон на познанието, който включва процеса на всестранно изучаване на закономерностите в развитието на детето с увреждания, създаване на условия за неговото възпитание, обучение и образование в интерес на обществото и в духа на хуманизма, изграждането на социални позиции, приемането на детето с нарушения в развитието от субектите на микро-, мезо-, макро и мега средата, с последваща социализация и адаптация на детето в системата на полисубектните отношения и субект-обектните преобразувания, ограничени от нормите на обществото, законите на държавата, възможностите на държавата, пространството, времето и самия човек, включен в различни дейности и комуникация.
Специалната педагогика е относително добре диференцирана наука в областта на педагогическия цикъл. Едновременно с това тя е и доста широко разгърната практика, насочена към организацията, провеждането и усъвършенстването на учебно-възпитателната, корекционно-развиващата и компенсаторна дейност в условията на специално реализирано взаимодействие с децата с различни увреждания.
Специалната педагогика отразява сфера от предимно педагогически научни и практически дейности по корекцията на вторичните деривати на биологичните нарушения (с които се занимава медицината).
Специална педагогика – това е особена област на педагогиката, която изучава проблемите на обучението и социализацията на децата с различни нарушения в психофизическото развитие.
Специална педагогика - адекватно отразява теорията и практиката на системната педагогическа помощ за лицата с увреждания и изпитващи особени протребности в сферата на образованието.
Като основополагаща в съвременната специална педагогика се приема тезата за въздействие и отчитане не на самото увреждане, а на образователните последици от него.
Вниманието се насочва преди всичко към следствието – намалената обучаемост и изучаване главно на нейните параметри, за да може на тази основа да се определят адекватни педагогически форми на въздействие за преодоляването й. Тези съвременни тенденции на специалната педагогика отразяват идеите на Л. С. Выготски от първата половина на миналия XX век, че специалната педагогика (тогава – дефектология) трябва да се занимава не с първичните признаци на аномалиите в развитието, а с техните вторични, социални прояви, най-значимата от които е затруднената обучаемост.
Специалната педагогика определя крайните и по-близките цели и задачи на специалното образование, неговото съдържание, организация, форми и методи на работа, като отчита спецификата на трудностите на всяка категория обучавани, което предполага успешното практическо реализиране на идеята за независим начин на живот на децата със специални образователни потребности.
Целта на специалната педагогика е търсене, апробиране и въвеждане на ефективни методи, форми, средства за обучение, образование и социализация на децата с увреждания, подготовката им за живот и труд в съответствие с особеностите в развитието им и измененията в обществото.
Задачи на специалната педагогика:
•Проучване съвременните проблеми на специалната педагогика.
•Систематизиране на научните знания в тази област, изучаване опита на водещи педагози при решаване проблемите на специална педагогика.
•Цялостно осмисляне на безценния опит, натрупан в процеса на историческото развитие на диференцираната система на специално образование на различните категории деца с увреждания.
•Установяване на единство и приемственост между изискванията на социалната практика и системата на специалното обучение и образование.
•Конкретизира закономерностите и особеностите на учебно-възпитателния процес, в който са включени деца със СОП, както и целите, задачите, съдържанието, принципите, формите и методите за тяхното обучение, образование и социализация.
•Създаване на нови средства, методи, форми, технологии и т.н., насочени към цялостно развитие на личността на детето със СОП, стимулиращи неговата социализация и активно участие в живота.
•Апробиране на създадените нови средства, методи, технологии за социално-педагогическо взаимодействие с децата със СОП.
•Внедряване на ефективни средства, методи, форми, технологии в структурата на социално-педагогическото и корекционно-развиващото взаимодействие с децата със СОП.
•Определяне съдържанието и методите на взаимодействие на специалистите със семейството, възпитаващо дете със специални образователни потребности.

Тема 2
От Дефектологията към Специалната педагогика. Релацията медицински – образователен / социален / модел

Специалната педагогика се създава в рамките на дефектологията - интегративна област на научното познание.
Като област на научното познание дефектологията започва да се развива в началото на ХХ век във връзка с изпълнение на изключително важната задача - изграждане в различни страни на държавна система за специално образование, ядрото на която съставят училищата за слепи, за глухи и умствено изостанали деца.
Дефектологията (от лат. defectus – недостатък и гр. logos – слово, учение) се определя като наука за закономерностите и особеностите в развитието на децата с физически и психически нарушения, за принципите, методите, формите за организация на тяхното възпитание и обучение.
Основна задача на дефектологията е разработката на теоретичните и приложни основи на системата за комплексна – медико–психолого-педагогическа помощ на децата от различна възраст и с различни нарушения в развитието.
Още през 30-те години на 20 век се формират и обосновават общите за всички направления на дефектологията (сурдопедагогика, тифлопедагогика, олигофренопедагогика, логопедия) положения за природата и същността на аномалното развитие, основаващи се на културно-историческата теория за развитие на висшите психически функции. Основна роля в този смисъл имат изследванията и разработките на Л.С. Выготски.
Тясно свързаните с медицински и психологически дисциплини, сурдопедагогика, тифлопедагогика и олигофренопедагогика първоначално се насочват към разрешаване на проблемите на обучение, възпитание, културно развитие и преодоляване на неговото нарушение у децата с увреждане, както и нормализиране на взаимодействията им със света, който ги заобикаля. Особено внимание се отделя на подготовката на тези деца, доколкото е възможно, за самостоятелен живот като възрастни хора.
В хода на различни изследвания се изучават особеностите в развитието на познавателната дейност и речта на различните категории деца с аномалии в развитието. Разработват се психолого-педагогическите основи на диференцираното специално обучение за всяка категория деца. Съобразно особеностите в развитието на децата от различните категории се определят психолого-педагогическите условия и специалните педагогически технологии, предполагащи предпазване и корекция на нарушенията, които имат вторична и третична природа. Особено внимание се отделя на разработването на частни методики за формиране на значими за училището навици, даващи възможност на децата с нарушения в развитието да получат цензово образование. Дефектологията внася своя изключително голям принос в изучаването на особените образователни потребности на различните категории деца
Резултатите от дефектологичните изследвания създават научно-методологическите основи за създаване на диференцирана система за специално образование. В началото на 90-те години тази система има своя разгърната хоризонтална и вертикална структура (България, бившите Съветски и Югославски републики, Румъния). У нас тази система включва различни специални училища – училища за глухи, за слепи, за умствено изостанали деца, за деца с речеви нарушения; специални детски градини; социално-педагогически заведения (СПЗ) за професионално образование.
От средата на 60-те години на ХХ век до средата на 80-те години в Западна Европа и САЩ възниква и се налага т.нар. нормализация. Концепцията за “нормализация” отразява социалния модел и поставя акцент върху правото на всеки човек да бъде различен и признаване на това право от обществото
Необходимо е смяна на “концептуалната основа /парадигма/ на специалната педагогика – от медицинска /диагнозно-дефектологична/ към социално-образователна, в която основния център е не дефектът и неговата корекция, а човекът и неговите особени /в това число и образователни/ потребности”
Основната парадигма на дефектологията е медицинската концепция, която днес отстъпва място на философията, социологията, психологията, педагогиката, като основа на социално-педагогическата парадигма на съвременната специална педагогика. В теоретико-методологичната основа на специалната педагогика медицинската съставка изгубва приоритетното си място и се превръща в “обясняваща и съпровождаща част”.
Съвременните научни световни изследвания и педагогическа практика показват недвусмислено “диагнозната“ същност на термина “дефектология”. Затова преходът от дефектология към специална педагогика е закономерен процес.

Тема 3
Специалното образование в съвременното законодателство. Основни международни и национални нормативни документи

За специалното образование интерес представляват: Световната конференция за образование за всички в Джантием, Световната конференция за образование на ДСОП в Саламанка, Световна конференция по училищно образование в Дакар.
Значими и актуални за специалното образование днес са:
*Конвенция на ООН за правата на детето; Централен принцип е принципа за развитие на всяко дете – еднакво предоставени възможности, премахване на всички форми на дискриминация, образованието на хората с увреждания да бъде интегрална част от нацио