теми за изпит

Педагогика първа част 23.09.21
Основи на педагогиката :
Научния статут на педагогиката
Думата означава детеводство. Има гръцки произход, произлиза от понятието „педагог“, така се е наричал в древна Гърция роба, който е придружавал детето до училище и обратно. Педагог – водя детето за ръка. Грамотността е рядко явление обаче в древността, наука, която ръководи детето, много дълго има спор дали е наука или е изкуство. Причините за това са, че педагогическата практика възниква първоначално и тя изисква от учителя да влиза в различни ролки, да притежава артистични умения и като практика тя се доближава до изкуството.
Науката е система от понятия за явленията и дейностите на човека. Тя изследва определена област от човешкото поведение и познание. Науката е форма на духовен живот на хората. Област на изследователската дейност на хората насочени получаване на нови знания за природата човека обществото и мислене. Науката възниква в древния изток, но за нейна родина се признава древна Гърция защото там се обособява философията като наука която дава начелата на други науки. Педагогиката е наука и като такава преминава през път на развитие. За най-старо педагогическо съчинение се приема произведението на Питагор за възпитание4то в 6-5в. преди новата ера. Всяка наука за да бъде призната за самостоятелна трябва да притежава следните компоненти:
Система от изказвания за обекта, предмета и правото на съществуване на тази наука.
Система от основни категории и понятия които образуват концептуалния базис на науката.
Емпиричен базис от данни и факти за явленията които изследва науката
Трябва да има методология и методи за изследване
Обяснителни схеми и модели- как да го съобразим
Принципи върху които се изгражда науката като винаги първи принцип е хуманизмът- да се запази индивидуалността на детето, демократизъм и любов.
Непротиворечиво изваден закономерности
Нерешени проблеми и набор от хипотези за тяхното решаване/ пример: отпадането на децата от училище.
Прогнози за бъдещето развитие на бъдещите процеси
За първи път педагогиката е включена в класификация на науките през 1632г. от Френсис Бейкън в произведението му за „ достойнството и усъвършенстването на науките“ на тази класификация Бейкън я представя като приложение на изкуството за съобщаване тоест като част от логиката. През 18-19 век педагогиката е определяна като приложна насока за създател на педагогиката. Като наука специалистите приемат чешкия педагог Ян Амос Коенски който през 1657г. издава книгата „ велика дидактика“ в която систематизира съществуващото педагогическо познание. От своето развитие педагогиката преминава през 4 етапа:
1-проява на педагог практика и някои специалисти го определят като до научен период
2-Проява на педагогическата теория и първоначалното научно развитие на педагогиката
3-продължаващо научно развитие като в него науката се диференцира се появява система от педагогически науки.
4- съвременния етап в който се наблюдава интеграцията на педагогическите познания.

30,09,21 Педагогика
Педагогиката е наука с голямо значение защото е свързана с развитието на личността и обществото. Тя има подчертана практическа насоченост което я прави наука с теоретико-прагматичен характер. Тя е диалектична наука- непрекъснато се развиват нейния обект и предмет н изследване. Тя е наука със сложни явления и мирно светогледен характер на младите хора. Педагогиката е наука с интегративен характер. Тя е както социална така и хуманитарна наука защото формира духовността на личността и културата на обществото. Педагогиката е поведенческа наука. Тя се занимава с поведението на децата и учениците както и с поведението на всички участници на образователния процес. Педагогиката съчетава фундаментални практико-приложни дейности свързани с обучението образованието и възпитание на подрастващите. Педагогиката е нормативна наука защото предписва правила и свежда закономерности. Тя е финалистична наука защото търси краен резултат. Тя съчетава индивидуално-личностното и социалното. Тя е когнитивна наука защото се занимава с предаване и усвояване на информация.

Въпрос 2 обект предмет задачи на педагогиката връзката и с други науки
Въпросът за обекта и предмета в педагогиката е един от най-обсъжданите. Това е така защото съществуват различни подходи при определянето на обекта и предмета тава е така защото съществуват различни подходи. Обекта на една наука е част обективната реалност към която е насочена изследователската дейност. Обектът противостои на субекта. Предмета на една наука са: страни, свойства, отношения в обекта, които се изследват с определена цел в определени условия и обстоятелства. Обекта е по-широко понятие и може да бъде изследван от различни науки. А предмета се изучава от една и на педагогиката е обучението на децата как се организират и контролират процесите. Предмета отличава науката от другите. По какъв начин се организират и контролират процесите. Предмета отличава науката от другите, по какъв начин се организира процеса на обучението така че да достигнем до всяко дете. Тя трябва да изведе закономерности и да ги предаде на друго поколение.
Според антропологичния подход- обект на педагогиката е човека, а предмета е неговото обучение възпитание и образование.
Според социално-педагогическия подход- обект на педагогиката е процеса на формиране на личността, а предмета е процеса на целенасочено формиране на личността чрез обучение възпитание и образование. Личността се формира от много фактори, средства, образ., възпитание.
Според общонаучния подход- обект са педагогическите факти и явления, а предмет това са закономерностите в и между тях. Тоест общонаучния подход не се интересува от личността.
Според философско-методологичния подход- обект на педагогиката се определя учебно-възпитателното а предмет опознателната част от нея. Допуска се идея че не всичко е опознато.
Според системно-научния подход- обект са педагогическите системи, предмет- тяхната ефективност управление и функциониране.
През различните исторически етапи един подход е бил водещ, но няма един единствен правилен и използван. Според професор Бончо Господинов обект на педагогиката са образованието възпитанието и учението като обществени явления и дейности чрез които се осигурява предаването и усвояването на обществено полезен и личностно значим опит и се подпомага цялостното развитие на личността. Предмет- закономерностите и механизми за организиране и функциониране на тези дейности с оглед достигането на поставените пред тях обществено значими цели. Според професор П. Радев обект на педагогиката са училищното възпитание обучение и образование и специфични функции на съществуване в културната човешка общност в определени възрастови групи. Стеснява обекта и само до училищната педагогика. Той се интересува само от масовото образование. Тоест различни за възрастовите групи. Предмет – общите свойства връзки, структури, закономерности форми и технологии на училищните процеси на възпитание обучение и образование като фактори за развитие на човека през определени времеви периоди. Обекта и предмета определят нейните задачи които се променят в зависимост от общественото развитие.
Първата задача: разкриване изучаване на закономерностите на организацията и функционирането на образованието възпитанието и обучението.
Втора задача: определянето на съдържанието на възпитанието обучението и образованието въз основа на предварително обосновани критерии за подбор и структуриране на учебното съдържание.
Трета задача- обосноваване на система от принципи и методи форми и средства за ефективното осъществяване на образованието възпитанието и обучението. (как да организираш обучението- определяне на съдържание-създаване на система от действия форми принципи за представяне на обучението)
Четвърта задача- разработване и обосноваване на изисквания към подготовката педагогически специалности. Педагогиката е свързана с всички науки, които изучава човека, но на-тесни са връзките с философията и психологията.
Връзките между педагогиката с другите науки се изразява чрез пренос на идеи от една наука в педагогиката. Използване на общи понятия, формиране на междунаучни междудисциплинни проблеми за научни изследвания. Създаване на нови погранични научни дисциплини. Сближаването на педагогиката с други науки имащи друга проблемна ориентация. Сближаване на теоретични и емпирични изследвания създаване на единни критерии за ефективността на научното знание.
Тема 3 структура и функции на педагогиката
Структурата на педагогиката въз основа на анализ при който се търси вътрешната форма на организация и строеж на педагогическата наука.
Предикативна педагогика (преди теорията(предикат))- включва обосноваване, аргументации и системи от изказвания за обекта предмета статуса и връзката на педагогиката с други науки.
Педагогически концептуален базис- системата от педагогически категории и понятия.
Изследователска педагогика- който включва методологията и методи на педагогиката. Методологията е наука за методите, а те наблюдават начина как.
Обектна педагогика- включва теории за съдържанието на училищното възпитание и съдържание.
Теленомична педагогика- съдържа теории за целите на училищното възпитание и учение. (целенасоченост)
Субектна педагогика- теории за дейността на учителите и учениците във възпитанието и обучението.
Субект-обектна педагогика- теории за процесите на възпитание и обучение
Неметодична педагогика- принципите и закономерностите на възпитанието и обучението.
Идеографска педагогика- теории за индивидуалното и неповторимото в обучението.
Конструктивно-технологична педагогика- теории и предписания за методите формите техниките и технологиите индивидуализацията и диференциацията на възпитанието и обучението на базата на конкретно обучение.
Оценъчна педагогика- теории и предписания за диагностика и измерване на процесите на обучение и възпитание и резултатите от тях.
Прогностична педагогика- прогнози за бъдещето развитие на педагогиката. Вътрешната форма и организация.
Принципите върху които се изгражда структурата на педагогиката са:
Принцип на развитието
Принцип на верификацията тоест доказване на истината
Принцип на обяснението
Принцип на предписанието
Принцип на релевантното тоест разграничаване
В своето развитие структурата на педагогиката най-често включва два основни компонента:
Теории за училищното възпитание
Теории за училищното обучение- дидактика
Дидактиката също има два основни структурни компонента:
Обща дидактика
Частна дидактика- методика
Теория на възпитанието- разглежда общите закономерности и технологии на възпитателния процес като една от страните на проявление на педагогическия процес. И един от факторите за развитието на личността. Дидактиката е един от факторите