ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ. ТРИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ПАЛАТАЛИЗАЦИИ

ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ. ТРИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ПАЛАТАЛИЗАЦИИ
Тенденцията към палатализация по своята същност е асимилационен процес. Това е сремеж към изместване на артикулацията на такива съгласни, наричани велари (лат. velum 'меко небце'), след които (в редки случаи и пред които) има предноезични гласни или *j в областта на твърдото небсе (palatum). Смята се, че именно под влияние на тенденцията към по-предно учленяване веларните фонеми к, г, х, са се променяли в палатали.ПЪРВА ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ НА ВЕЛАРНИТЕ СЪГЛАСНИЕдна от най-характерните промени в областта на съгласните, които са ставали още на праславянска почва, е регресивното омекчаване на задноезичните съгласни к, г, х пред предните гласни: ........................... , в резултат на което се получават сифлантите ч, ж, ш.Примери:(имам снимка на примерите, ако някои ги иска, да ми пише)а) ...........................................................................ВТОРА ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ НА ВЕЛАРНИТЕ СЪГЛАСНИ
Тя представлява регресивно омекчаване на задноезичните съгласни г; к ; х ; пред вторични, дифтонгични …… и и , получени от дифтонгичните *ai; *oi; в резултат на което се получава ц ; з ; с; Тази палатализация се среща при:
а) същ. имена от ж.р. в дв. ч. ....................................б) в ДП, МП ед. ч. ж. р. ............................................................в) при същ. имена в м.р. ед. ч. ИП .......................................................................г) в МП м.р. ед. ч. и МП мн. ч. ................................................................................д) в повелително наклонение в ед. и мн. ч. ............................................................................е) при съгласкови групи ............................ , които се променят в .............................ж) при съгласкови групи ............................. , които в южнославянските и източнославянските езици се променят съответно в ............................................................... . В западнославянските езици такава промяна не се наблюдава: ..........................................з) при някои стари общославянски заемки от готски ............................................ (гот. kirko, срв. гр. ........... 'владетел, господар'). Праславянската фонема *g най-напред се е палатализирала в африкат ......, ...... (дз), впоследствие звучният дентален елемент се е изгубил и е останало чистото проходно ..... . В старобългарския език 's' се използва само в числената си стойност (6). Едва в по-късните векове тази графема отново започва да се използва и в буквена стойност. В съвременния български език се пазят следите и от втората палатализация, за разлика от някои славянски езици, например: ученик-ученици, рак-раци, влах-власи, кожух-кожуси, търбух-търбуси, паркинг-паркинзи. В някои случаи имаме и депалатализационни процеси, напр. орех-орехи, влъхва-влъхви. В руския език също има депалатализирани форми: ученики, руке.
ТРЕТА ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ НА ВЕЛАРНИТЕ СЪГЛАСНИ
За разлика от предходните две, тази палатализация е прогресивна, при нея веларните съгласни к, г, х са се променяли след предни гласни ...., ....., ..... . Тя се наблюдава: а) при определени суфикси: *-ikъ, *-ikа, *-iko, които в зависимост от вида на праславянската гласна *i веднъж минават в ............................. в други случаи - в ............................ . Например:............................................................................................................ б) при итеративните глаголи: ............................................................................................................. в) в германски заемки с наставка *-ing: ................................... г) 'х' е преминало в '......' само в един случай: при обобщителното местоимение .......... . Тази палатализация е най-късна по време. Когато тя се е извършвала, тенденцията към палатализиране вече е била затихваща и по тези причини последната палатализация се отличава с твърде много непоследователности, които се дължат до голяма степен и на стремежа към унификация на фонетичния вид на основата. От примерите, в които виждаме, че тя не е настъпила, можем да предполагаме, че извършването й е зависело и от други фактори. Срв. примери, в които тя не е настъпила: .......................................................................... . Осъществяването й е било възпрепятствано, когато след велара е имало съгласна или гласни 'ъ',....................................................................... Трудно се осъзнават някои форми с проведена трета палатализация: ....... 'пътечка' (корен ......), ........... 'огледала' (рус.зеркало) - ......... 'вид, изглед' - .......... 'гледам', ......... 'болест, недъг' . Нарича се още Бодуенова палатализация, понеже много изследвания върху нея е направил проф. Ян Бодуен де Куртене.