ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ВЪЗХОДЯЩА ЗВУЧНОСТ. ЗАКОН ЗА ОТВАРЯНЕ НА СРИЧКАТА

ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ВЪЗХОДЯЩА ЗВУЧНОСТ. ЗАКОН ЗА ОТВАРЯНЕ НА СРИЧКАТА
Праславянската тенденция към нарастваща звучност е довела до подреждането на звуковете в старобългарската сричка според величината на тяхната артикулационна енергичност. Най висока звучност от консонантните имат р; л ; м ; н ; и билабиалното В(u между вокали) а принципно вокалите имат най висока звучност и съответно те трябвало да се намират в края на сричката и на думата.Холандския славист Николас Ван Вейк формулира първи този закон и го нарича Закон за повишаваща се звукова вълна, като и пръв описва последствията от него.Руския учен Якобсон определя същото явление като сричков синхармонизъм, обяснява го като подредба на звуковете в сричката на музикален принцип т.е те да не са отдалечени един от друг по своето учленение. Тази тенденция е засегнала предимно съгласните които са се намирали в края на праславянската сричка: пред тях се очертавали следните възможности:или напълно да изчезнат, или да взаимодействат с предходната гласна и да бъдат преобразени, или да се прехвърлят към следващата сричка .В резултат на тенденцията в ранния старобългарски период е възникнал ЗАКОНЪТ ЗА ОТВОРЕНАТА СРИЧКА според който всяка дума е трябвало да се състои от отворени срички т.е. които са окончавали на гласна. Този закон е имал много съществени последици за всички славянски езици.Всички съгласни на които са окончавали голяма част от думите м праславянския период е трябвало да изпаднат.Изключение правят само крайните съгласни на някои предлози, употребявани като проклитики.Това са предлозите които са зъвършвали на съгласна З. Поради тясното свързване на тези предлози със следващи имена крайните съгласни са се прехвърляли към следващите срички и по такъв начин са се запазвали.В следствие на непосредствения контакт на крайната съгласна З на предлозите с начална съгласна на следващата дума са настъпвали следните звукови промени: а) Когато тези предлози се присъединяват към думи които започват със съгласни з; с; ш ; крайните съгласни на предлозите изпадат.Напр: ……………………… б )Когато се свързват думи които започват с беззвучни съгласни крайната съгласна на предлозите се обеззвучава напр. …………………………………............................... в ) Пред мека съгласна крайната съгласна на предлозите е могла да се омекчи в ж напр. ……………………………………………. Г) От контактната позиция на крайната съгласна на предлозите с начална съгласна Ч на следващите думи се получава шт напр: …………………………………………………………………………. Д) При контакта на съгласна Z с начална съгласна ж на следващата дума се получава жд напр: ………………………….. За да се отвори дадена сричка необходимо е било съгласната на която е завършвала да бъде прехвърлена към следващата сричка.При тези процеси се създават в началото на сричката различни съгласкови групи от които не всички са могли да бъдат запазени в старобългарския език.Така се идва до опростяване на известни неудобни за произношение групи от съгласни, сравни напр. инфинитивните форми ………………….. По особен начин е ставало опростяването на групи –тт, - дт, получени чрез прехвърляне на първата съгласна от предходната към следващата сричка.Тъй като сричката не е могла да започва с две предградни съгласни между тях е настъпвала дисимилация като първата преградна съгласна е минавала в съгласна с напр…………………… Съгласкови групи които съдържат tm; dm; tl; dl; са се опростявали чрез отпадане на денталния компонент : …………………………… Със закона за отваряне на сричката са свързани и следните важни явления в старобългарския език: образуване на носови гласни , метатеза на съгласните при групите ar; al- er; el; между съгласни , възникването на сонантични …… И ………, монофтонгизация на дифтонгите. ОБРАЗУВАНЕ НА НОСОВИТЕ ГЛАСНИ Двете стб.носови гласни (……) са възникнали от индоевропейските дифтонгични съчетания на гласна и носова съгласна m или n които в късния праславянски са се монофтонгизирали поради действието на Закона за отворена сричка.Макар че носовия им характер е установен още в началото на миналото столетие от Ал. Востоков все още съществуват различни схващания за основното им звучене в стб. език.Според редица изследователи голямата носовка в Кирило - Методиевия език е имала характер на носово О а малката – на носово Е, като носовия изговор е наподобявал носовите гласни в съвременното френско произношение.Основания за подобно твърдение се търсят в начертанията на глаголическите букви, които са комбинация от назалния компонент …….. и знаците за О и Е. Носовите съгласни които са се намирали в края на праславянските срички не са изчезвали напълно за да отворят сричката а се включвали към артикулацията на предходните гласни о и е като носов резонанс, напр:……………… В старобългарските паметници е отразено старо редуване …………….. което е наследено и в днешния език сравни……………………………………………………………………………………… Още в старобългарския се явяват заченки на така нареченото смесване на носовките което е много характерна черта за езика на среднобългарските паметници.В единични случаи в старобългарските паметници се срещат замени на ……. с ……….. във формите на 3л мн.ч. на някои глаголи от третото спрежение напр…………. В новооткритите епиграфски паметници от 10-11в може да се види същото явление напр. в Басарбските (Мурфатларски ) надписи : Твърде ранни са замените на .... с ...... . Има данни,че още в стб. е имало говори, в които .... е преминала в Е. В Лазаровия надгробен надпис от Плиски (IX-X в.) - масица вм. .......... показва не само този преход, но и редукция на Е в И. Старобългарските паметници съдържат и примери, в които ж и ъ се смесват, макар и доста редки (засега са известни само два): ....................................... (надпис в/у керамична плочка от X в. - Преслав). В наченките на тези процеси откриваме днешните наследници на двете носовки в книжовния език - Ъ и Е. В диалектите обаче техните застъпници са много повече.