Теории за произхода на расите

Теории за произхода на расите.

Въпросът за произхода на расите търпи дълъг спор и е поставян на различна плоскост. През 17-18в. спорят моногенисти и полигенисти. Моногенистите считат, че човечеството е един вид, а расите са подвидове, а полигенистите считат, че всяка раса е отделен вид, те стигат до расизъм, социалдарвинизъм и т.н. По-късно през края на 19в. спорят монофилисти и полифелисти.
Монофилистите приемат, че човешките раси произлизат от един антропоморфен(човекоподобен) вид, а полифилистите считат, че прадедите на съвременните раси принадлежат към различни видове антропоиди. Пред последните десетилетия спорят моноцентристи и полицентристи.
Моноцентристите считат,ч е всички раси произлизат от един вид и от едно място, а полицентристите считат, че всяка голяма съвременна раса има свой прадед неандерталец и свой архантроп, обитаващ тази територия, където днес са потомците му.
Произход на расите – руският антрополог Рогински развива теорията за широкия моноцентризъм. Човек се е появил от един общ прародител, но на няколко места.
В днешно време е развита бицентристка теория на Зубов. Изследват зъбите и въз основа на одонтологията, той развива теорията си. Стига до извода, че човечеството и първото му разделение е на два расови ствола:
Западен, от който се развива европеидната и африканската раса;
Източен, от който се развива монголоидната раса;
Расообразуващи фактори – най-общо са две групи:
Биотични- Биосферата въздейства върху морфологията и физиологията по два начина: пряко(чрез хранителните вериги) и косвено(чрез естествения подбор на индивиди, приспособени към дадена област).
Абиотични – физични, химични, климатични.
Немалка е ролята и на географската среда, която се проявява чрез подбор на расови признаци с приспособително значение, приспособени към тази среда.
Изолацията също е фактор. Тя бива географска и социална. Географската е от пустини, планини и т.н. При нея се пречи за общуването и тя е имала своето значение, защото развитието на телесните признаци е ставало под влияние на условията на живот.Социалната изолация – имало е различни материални интереси на различни съседни групи, което е пречило за общуването. Днес почти не са останали такива изолирани групи, но изолацията запазва значението си и днес в съвременните мегаполиси и то е свързано с етнически и социални фактори.
Друг расообразуващ фактор е и метисацията (смесване) на населението, което води до нови антропологични типове. Метисацията има значение и днес, но от расообразуващ, днес той премахва расовите различия. (Увеличава се чистотата на даден ген)
Расообразуващи признаци са били и автогенетичните процеси като генен дрейф (вътрегенетични смесвания, в резултата на което се увеличава чистотата на даден ген)
Генен поток – изменение на генетични състав в резултата на навлизане на различни племена.
Голямо значение за запазване на даден признак има и половият подбор, което е ставало на основата на две тенденции: от една страна се е предпочитало брачния партньор да е близо до усреднения тип .
А другата е била стремеж да се избере нещо различно, нещо отклоняващо се.

За изпита:
1 морфологичен въпрос
2. или антропологичен, или от расологията