Теория на възпитанието

Любен Димитров
Георги Бижков
Атанас Попов
Вяра Гюрова
Жечо Атанасов
Емилия Рангелова
Гинка Димитрова
Лиляна Попова
Стефан Чернев
Симеонка Бъчева
Любомир Попов
ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Проф. д-р пн
Проф. д-р пн Жечо Атанасов
Проф. д-р Георги Бижков
Доц. д-р пн Емилия Рангелова
Доц. д-р Любомир Попов
Гл. ас. д-р Лиляна Попова
Любен Димитров
Проф. д-р Стефан Чернев
Проф. д-р Атанас Попов
Проф. д-р Гинка Димитрова
Доц. д-р Симеонка Бъчева
Доц. д-р Вяра Гюрова
ТЕОРИЯ
НА
ВЪЗПИТАНИЕТО

Съответните теми са разработени от отделните автори,
както следва:
Проф. д-р пн Л. Димитров - увод, от първи раздел тема 1, 2;
от втори раздел тема 12, 14;
от трети раздел тема 27.
Проф. д-р пн Ж. Атанасов - от първи раздел тема 3, 4;
Проф. д-р Ст. Чернев -
от втори раздел тема 18, 20;
от четвърти раздел тема 29.
от първи раздел тема 5, 6;
от втори раздел тема 15, 22;
от трети раздел тема 28.
Проф. д-р Г. Бижков -
Проф. д-р А. Попов -
от четвърти раздел тема 30.
от първи раздел тема 10.
Проф. д-р Г. Димитрова -
Доц. д-р пн Е. Рангелова -
от първи раздел тема 7.
от втори раздел тема 13;
от трети раздел тема 23, 25, 26.
Доц. д-р С. Бъчева - от трети раздел тема 24.
Доц. д-р Л. Попов - от първи раздел тема 8, 9;
от втори раздел тема 17.
Доц. д-р В. Гюрова -
Гл. ас. д-р Л. Попова -
от втори раздел тема 19.
от първи раздел тема 11;
от втори раздел тема 16, 21.

УВОД
„Култът към науката В най-Висшия смисъл на ду­
мата е може би по-необходим за нравствения,
отколкото за материалния разцвет на нацията.
Науката повишава интелектуалното и морал­
ното равнище; науката допринася за раз­
пространението и победата на великите идеи.“
Пуи Пастьор - основоположник на
съвременната микробиология и имунология
„Науката е основният елемент, който обединя­
ва мислите на хората, пръснати по земното къл­
бо, и това е една от високите й цели. Според мен
няма човешка дейност, в която съгласието
между хората да е толкова очевидно.“
Фр. Жолио-Кюри -
френски физик и общественик
Изборът в случая на Пастьор и Кюри съвсем не е акцидентен. Тези велики
учени, които са живели и творили - съответно през последните два века и, които
са откриватели на фундаментални истини и положения в „полето“ на „точните
науки“ - изказват уникални по своята съвременна значимост мисли и за со­
циалната функция и роля на науката, за нейната духовно-облагородяваща и
хуманно-сплотяваща мисия в планетарен мащаб. Ако поуките в това отношение
важат за науката като цяло, то те имат многократно по-голяма стойност за об­
ществените науки, една от които е и теорията на възпитанието.
Може определено да се каже, че именно теорията на възпитанието, разби­
рана като метатеория, а не като механичен сбор от индивидуални възпитателни
идеи и теории, е една от тези науки, която позволява и следва да допринася по­
вече в това отношение. Защото - ако човешкото същество е най-висшият продукт
на досегашната земна биосоциална еволюция, а „духовността“ на това същество
е най-висш негов компонент и проява, то теорията на възпитанието е една от педа­
гогическите и социалните науки, която допринася и е в дълг да допринася най-
много за „извайването“ на тази „духовност“. Тази своя роля и функция тя би
могла да изпълнява обаче на съвременния етап само ако е отворена и към цялото
човекознание, и към света като цяло.
Трябва да признаем, че поради исторически обективно сложилият се

6
социално-политически статус в планетарен мащаб, както и поради някои субек­
тивни пристрастия до неотдавна тази високо благородна мисия на науката - да
повишава „интелектуалното и моралното равнище“ и да „обединява мислите на
хората, пръснати по земното кълбо“ - виждана и отреждана от посочените по-горе
велики учени, в аспект на теорията на възпитанието и не само по отношение на
нея имаше своите сериозни бариери и ограничители. Те произтичаха преди
всичко от полярното разделение, противопоставяне и противоборство в света, в
т. ч. и особено в духовно-идеологическата сфера.
Ето защо сега, в условията на дълбоки социално-политически и икономи­
чески, културно-идеологически и демографски, екологически и др. промени и
очертали се проблеми у нас и в света се налага да се направи преоценка и се
подходи към някои области на научното знание, в т. ч. на теоретиковъзпитателното
познание, от адекватни на времето изисквания и решения. Опит за това е и пред­
ложеният на вниманието на читателите колективен труд, дело на усилията на ка­
тедра „Теория на възпитанието“ при Факултета по педагогика на Софийския уни­
верситет „Св. Кп. Охридски“, в сътрудничество с някои колеги от ФНПП на същия
университет и от Югозападния университет „Н. Рилски“ в Благоевград. Авторският
колектив обединява усилията на педагози - представители на по-възрастното,
средното и по-младото поколение - специалисти в съответната проблемна област
. ia педагогическото познание, респект, на теорията на възпитанието.
В условията на едно по-демократично и плуралистично подхождане при
разработването на отделните теми и проблеми авторският колектив се е опитал,
доколкото е възможно на този етап, да съчетае два основни подхода и изисква­
ния. От една страна, да се съблюдават в определена степен някои единни, общо­
приети изходни положения и концептуални гледни точки. От друга страна, всеки
автор да съхрани същността на своите индивидуални убеждения, предпочи­
тания и право на нестандартно виждане и решения. Това неизбежно води и до
определени различия, но те бяха предпочетени от съставителя и авторския ко­
лектив, вместо алтернативата да се унифицират конкретните подходи и да се
налагат в качеството на нещо задължително. При отделни теми присъствуват и
някои частични моменти на дублиране по стикови проблеми и аспекти, които са
съхранени в качеството на вариантни авторови виждания и предпочитания.
Като доминиращи изходни положения и концептуални гледни точки бяха
възприети следните.
Първо, осъзнатата необходимост от преустройство на методологията на
теорията на възпитанието. Същността на преустройството в това отношение при
нашите условия най-вече се състои в преодоляване на монополизма на една
единствена философска концепция, възприемане на плурализма в това отношение
и съответна на него научна система като методология за търсене на истината.
Поради важността на този проблем се наложи да му бъде посветена специална тема.

7
Второ, засилване единството и приемствеността между историческото
(класическото) и настоящото (съвременното) познание в областта на теорията
на възпитанието. Научният статус на теорията на възпитанието в много голяма
степен зависи от непреходността на истините, които тя установява, които включ­
ва в своя категориално-съдържателен арсенал, развива и утвърждава. В този сми­
съл, един от значимите недостатъци на досегашната теория на възпитанието е, че
тя се градеше само, или предимно на съвременните теории за възпитание го. Ли­
шени от проверката на времето, тези теории често пъти остават „кратковременна
мода“ в историята на теорията на възпитанието. За други периодът на преход­
ността е по-дълъг - години и дори десетилетия, но в крайна сметка пак ги спо-
хожда отрицанието на времето. Свеждането на теорията на възпитанието само
до тях или главно до тях се отразява недостатъчно благоприятно на нейната ста­
билност. Подобна беше ситуацията до неотдавна у нас, когато теорията на възпи­
танието в редица случаи се разработваше и разглеждаше предимно като теория
на комунистическото възпитание. При сегашните наши условия именно това в най-
голяма степен налага и необходимостта от съответното преустройство в тази област.
Новият подход към теорията на възпитанието в това отношение предполага:
а) нейните основни положения да акумулират в себе си в много по-голяма
степен непреходните истини, съдържащи се в класическите теории на възпи­
танието;
б) успешно утвърждаващите се по-нови теоретически положения в областта
на възпитанието да се проверяват освен чрез кратковременната експеримен­
тална работа и в субординация с практиката, както и с непреходните класически
истини на педагогическото познание в сферата на възпитанието;
в) очевидна е необходимостта към лансираните като най-нови положения и
виждания в областта на теорията на възпитанието да се подхожда като към хипо­
тетични феномени, а не като към положения на научно-теоретическото съзнание,
докато не станат те негов реален факт. Но ние следва да сме отворени и към тях,
разглеждайки ги като потенциална възможност за обогатяване и оплодотворява-
не на теорията на възпитанието. Ето защо бе включена и темата за алтернативни­
те идеи, концепции и теории в областта на образованието и възпитанието.
Трето, отваряне на теорията на възпитанието по-широко към постиже­
нията на цялото съвременно човекознание. Това е другото съществено направ­
ление на вниманието и усилията, което се налагаше да се има предвид с оглед
преустройството на теорията на възпитанието като научна област и преподавана
учебна дисциплина, фактически тук става дума най-вече за по-широко отваряне
към три основни области на съвременното човекознание, свързани със засилва­
щия се био-психо-социален характер и комплексна научна значимост при раз­
витието на съвременното образование и възпитание. В това отношение редица
теми и проблеми, с които значително се разшири и обогати съдържанието на тео­

8
рията на възпитанието предоставиха още по-благоприятни възможности.
Четвъртото, по-добро съчетаване на нашата национална културно-
просветна традиция и постижения в областта на педагогиката и теорията на
възпитанието с традициите и постиженията в другите страни. Отредената ни от
историята съдба да бъдем малка по територия и население страна и с векове на­
лаганата ни психология на национално потисничество и подчиненост е насадило
в твърде голяма степен у нас чувството на преклонение и апология на чуждото
Съществена причина за това след общо седемвековното ни робство е и силната
ни национална зависимост и конкретна обвързаност - макар по различен начин
за съответните периоди от време след Освобождението - предимно с една стра­
на. Ето защо при съответните разработки авторите повече или по-малко, адекват­
но на своите убеждения, съблюдаваха две съществени положения:
а) да не се апологизират постиженията в разглежданата област в нито една
страна, която и да било тя, за сметка на друга, а да сме отворени към всичко ценно
и утвърждаващо се в света, станало ни достояние до сега. Новата социално-
политическа ситуация като че ли по