Теория за потребителския избор - кардинална полезност

Тема 5: ТЕОРИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИЗБОР - КАРДИНАЛНА
ПОЛЕЗНОСТ
Знаем от опит, че при еднакви цени индивидите имат различно
търсене. Това различие се дължи на различията в потребителските
вкусове и предпочитания, а те от своя страна са различни поради
разликата в потребностите на индивидите.
Потребностите са производни или още резултатни от състоянието на
неудовлетвореност, от което всеки индивид иска да излезе или от
състоянието на удовлетвореност, което индивида би желал да продължи.
Потребностите са исторически и социално обусловени.
Изявените чрез наличните доходи потребности се проявяват като
платежоспособно търсене.
Защо даден потребител би търсил и би купувал дадена стока или
услуга? Главно затова, че тя задоволява негова потребност. Свойството на
благата да задоволяват потребностите на индивидите характеризира
обективната им способност да бъдат полезни на хората. Очевидно
съществува връзка между “полезността” и потребителското търсене. Тази
връзка обаче е трудна за оценка и измерване защото за различните
потребители полезността на едно благо е различна.
ПОЛЕЗНОСТТА НА КОНКРЕТНА СТОКА СЕ ИЗРАЗЯВА В
УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО , КОЕТО ПОЛУЧАВА ПОТРЕБИТЕЛЯТ В
РЕЗУЛТАТ НА ПРИДОБИВАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО Й.
ПОЛЕЗНОСТТА НА СТОКИТЕ Е ОБЕКТИВНАТА ИМ
СПОСОБНОСТ ДА ЗАДОВОЛЯВАТ ОПРЕДЕЛЕНИ
ПОТРЕБНОСТИ НА КОНКРЕТНИЯ ПОТРЕБИТЕЛ , ФОРМИРАНИ
ОТ ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ МУ ВКУСОВЕ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ


Кардинален подход за анализ на потребителския избор

В теорията има две концепции за измерване на кардиналната
полезност. Първата разчита на способността на индивидите да определят
полезността по скала с мерни единици, наречени “ютили”. Типичен

представител на този подход е Стенли Джевънс. В продължение на две
години той разработва таблици за полезността на благата. Разбирайки, че
полезността е субективно усещане той се отказва от тази “задънена улица”
в анализа на полезността.
Исторически се налага втората концепция, базираща се на измерване
на интервалите между различните равнища на полезност
/удовлетвореност/, получавана от индивида при консумацията на
определено количество от дадено благо. Тя приема, че с консумацията на
всяка следваща единица благо полезността расте или намалява.
Под кардинална полезност се разбира, че потребителят е в
състояние да даде количествена значения /оценки/ на очакваното
удовлетворение за неговата потребност от конкретни стоки и услуги,
на основата на които той може да прави съпоставки.
При този подход полезността на една стока не се влияе от
потребеното количество от друга стока.
Полезността се характеризира като степен на задоволство или
удовлетворение, което носи потреблението на дадено благо. Субективните
подход към полезността е наложило търсенето на някаква обективна мерна
единица. Теорията на пределната полезност допуска, че полезността от
потреблението на дадено благо може да бъде измерено числово, както това
се прави с физическите продукти. По тази причина А.Маршал въвежда
единица “полза “ (util ) като мярка за измерване на полезността. Например,
ако даден индивид консумира един шоколад, получената полезност се
равнява на 20 ползи, докато консумацията на една шоколадова вафла- само
10 ползи. Сега вече ние можем да измерим полезността от едно благо и
следователно да намерим общата полезност от неговото потребление.
Описаният подход се приема за кардинален (числов), защото числови
величини мерят полезността от потреблението на дадено благо.
Кардиналният подход за обяснение на потребителския избор се базира на
хипотезата за намаляващата се пределна полезност. Пределната полезност
се характеризира като допълнителната полезност, получавана от
потреблението на едно благо в повече, при условие, че потреблението на
останалите блага е неизменно. Като се има пред вид дохода на индивида и
цената на благото може да се намери пределната полезност за всеки
допълнително вложен лев в консумацията на благото или: пределната
полезност за 1 лев от дохода на индивида е допълнителната полезност,
която той получава с изразходването на 1 лев в повече за потребяване на
даденото благо. Хипотезата за намаляващата се полезност разкрива, че с
потреблението на всяко следващо благо се намалява пределната полезност,

която индивида получава. Нека тези абстракни понятия илюстрираме с
един пример.
Студентът Сладкаров обича торти “Гараш”. Първото парче от тортата,
което той консумира за деня му носи голямо удоволствие, например 20
ползи. Апетитът му е възбуден и той изяжда с удоволствие второ парче.
Общата полезност от потреблението на двете пасти достига вече 36 ползи.
Третото парче торта му носи също задоволство: общите ползи са станали
46. Четвъртото парче се консумира вече не с такова голямо настървение
като първите три. След консумацията на четвъртото парче торта, студента
вече споделя: повече не мога! Ако той консумира петата паста ще изпита
неудовлетворение:
просто вече е прехвърлил рационалните граници на потребеление на
благото. Описаната зависимост е представена в таблица 2.1.
Таблица 2.1. Кардинален подход: хипотеза за намаляваща се пределна
полезност
брой консумирани
единици
цена за една
торта - лева
обща
полезност TU
пределна
полезност MU
пределна полезност
за 1 лв. от дохода
1 2 20 20 10
2 2 36 16 8
3 2 46 10 5
4 2 50 4 2
5 2 44 - 6 0
Общата полезност (TU) расте с потреблението на всяко следващо благо.
Тя достига до позиция на максимум или точка на насищане на
потребностите на консуматора, след което започва да намалява.
Консумацията на всяко следващо благо носи определен прираст в
полезността: той именно дефинира пределната полезност (MU). С
нарастването на потреблението на благото се проява действието на
хипотезата за намаляващата се полезност. Всяка следваща единица от него
носи по-малка и по-малка полезност на консуматора. Когато пределната
полезност стане равна на нула се достига максимума на общата полезност
или точката на насищане от потреблението на благото. Тук зависимостта е:
MU = 0 TU = max. След този момент, потреблението на следващото
благо намалява достигната обща полезност, а пределната полезност става
отрицателна величина. Процесът е илюстриран графически на фиг. 2.1.
Той представя числовите данни от таблица 2.1.
Фигура 2.1. Обща пределна полезност от потреблението на дадено благо

Като рационален потребител нашия студент се стреми да максимизира
полезността, която получава с консумацията на тортите. Той разполага с
фиксиран дневен доход. Освен това пастите не са без пари: те имат цена от
2 лв. за едно парче. Ето защо студента отчита каква допълнителна
полезност ще извлече с всеки допълнително изразходван лев за покупката
и потреблението на благото. Тя е равна:
В случая се оказва, че при четвъртата паста с 1 лев от своя доход студента
получава 2 ползи. Той не би вложил още един лев за покупка на петата
паста, защото тя вече не му носи полза. Тук ние разкрихме, че студента
достига до оптимален потребителски избор-консумацията на 4 пасти.
Сега нека да допуснем, че студентът желае да потреби две или повече
блага с ограничения си доход, например пасти и сандвич. Тогава той ще
сравни пределната полезност, която получава с всеки допълнително
вложен лев за потребление на двете блага. Нека предположим, че цената на
един сандвич е 1 лев, а пределната полeзност, която индивида извлича е 16
ползи. Сравнението показва, че с един лев вложен за потреблението на
двете блага се извлича различна полезност: 10 ползи за пастата и 16 за
сандвича. Очевидно, потреблението на сандвича носи по-голяма полезност
на студента, поради което той ще закупи със следващия лев от своя доход
сандвич вместо паста. Консумацията на втория сандвич обаче намалява
пределната полезност до 10 ползи. Сега вече студента достига до
оптимален потребителски избор: с 1 лев от своя ограничен доход той

извлича пределна полезност, равна на 10 ползи от потреблението на едното
и другото благо. С други думи оптималния потребителски избор се достига
в момента, когато:

Горният израз може да се замести с изразите:

Ако съотношението

за благото X е по-голямо от това за благото Y, индивида ще увеличи
потреблението на благото Х. Следващото количество от него обаче ще
донесе по-малка и по-малка пределна полезност на консуматора, т.е
проявява се действието на закона за намаляващата се пределна полезност.
Тогава ще се достигне до ново равенство в пределната полезност за всеки
изразходван лев от потреблението на благото Х и Y. В този момент избора
вече става стабилен, защото допълнително израходвания лев за покупка на
едното или другото благо носи една и съща пределна полезност, т.е
достига се до оптималния потребителски избор: 1 паста и 2 сандвича.
Ако в действителност е налице неравенство в полезността, извличана от
потреблението на две блага, т.е условието:

потребителския избор ще се измени и ще се достигне до:

Нека сега вземем още един реален пример и изведем кривата на търсенето
на продукта сирене. Допускаме, че домакинство Петрови е оптимизирало
своя месечен избор с 3 кг сирене и 5 кг. месо с цени съответно от 5 и 7
лева, което дава равенството:

По сезонни причини цената на сиренето спада до 4 лв за кг. Тогава
пределната полезност от сиренето става 6,25 ползи за допълнително
вложения лев или домакинството ще увеличи потреблението на сиренето с
1 кг в повече. Това обаче намалява пределната полезност от потреблението
на сиренето до 20 ползи, поради което новия потребителски избор се дава с
комбинацията от 4 кг.сирене и 5 кг месо. То меже да се представи вече с
равенството:

В случая търсенето на сиренето първоначално беше 3 кг при цена от 5 лева
за кг. Със спаданото на цената до 4 лева, търсенето количество е вече 4 кг.
Тази зависимост е представена графически на фиг.2.2. Тя обяснява защо с
намаляването на цената на благото се увеличава неговото търсене или
графично защо кривата на търсенето DD е наклонена отляво надясно
(обратна зависимост между цена и количество на търсене)
Фигура 2.2. Крива на търсене на дадено благо


Законът за намаляващата пределна полезност гласи: успоредно
с нарастването на потреблението на дадена стока или услуга намалява
нейната пределна полезност при равни други условия.
ЗНПП не е абсолютен закон. Той се проявява при определени
условия. Това означава, че са възможни и ситуации на нарастване на
пределната полезност, главно като изключения.

УСЛОВИЕ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКО РАВНОВЕСИЕ ПРИ
КАРДИНАЛНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПОЛЕЗНОСТТА :

Нео