Терапевтичната функция на изобразителното изкуство

Арт-терапията е част от психотерапията при нея се използват различни медии, изображения, провокира си творческия процес у пациента, след което си анализират неговите индивидуални нужди, интереси, тревоги и конфликти. Арт-терапията е ефективно средство при медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми.
Според мнението на Ал. Копнтин два са основните компоненти на същността на арт-терапията:
Изкуството оказва неизчерпаемо въздействие и сила върху емоционалното състояние и развитие на индивида.
Арт-терапията разчита на собствените сили на от‌делната личност, на нейните самолечебни свойства, както и на творческите й възможности за адаптация и самосъхранение, а не на медикаментозно лечение или пък на други процедури.
Руския арт-терапевт Александър Копнтин формира преимуществата на арт-терапията по следния начин:
Арт-терапията е средство предимно за невербално общуване. При него се използва т.нар. „символна реч", която е една от основните на изкуствата. Чрез изкуството човек може да изрази най-точно и пълно себе си, както и своите впечатления, страхове, нагони, емоции и т.н.
Арт- терапията дава възможност да се проникне в несъзнателните процеси; да се подновят латентни състояния и идеи; да се поемат желани социални роли и поведение.
Арт-терапията е важно средство за самоизява и самопознание.
Арт-терапията помага за преодоляване на апатията и без инициативността.
Арт-терапията активизира творческия потенциал.
Правенето на изкуството се счита за възможност за изразяване на себе си автентично и спонтанно, използвайки въображение, преживяване, което в времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване.
Чрез изобразителното изкуство оживява и травматичния опит на миналото. Като свидетел или участник на едно травматично събитие художникът, чрез изобразителното изкуство, придава структура на своите преживявания, придава порядък в хаотичните спомени, променя отношението си към отминалите травми, променя се и смисъла които те имат за настоящето.
Хората, които споделят своя травматичен опит имат подобряване на състоянието на своята имунна система и общото им състояние. Този факт се обяснява с това, че литературното творчество оказва лечебно въздействие, тъй като то обезпечава „превод” от езика на чувствата на езика на когнитивните, вербални процеси. Изследователите установяват, че за човека е по-лесно да разказва за преживените от него ужаси, отколкото да слуша разказите на друг.
Независимо дали говори или рисува, човек прави „превод” на информацията от емоционално на когнитивно ниво. Заедно с това се променя отношението към миналото, травматичния опит и психическите проблеми. При сериозните травми се блокират когнитивните възможности на психиката. Ако клиентът се чувства беззащитен и склонен към самообвинения свързани с преживяната травма едва ли би искал да си спомня за нея. Важно е психотерапевтът да определи подходяща дейност, която да допада на клиента и да не го травматизира. Клиентът може да откаже рисуването с опасението, че рисунката ще бъде твърде красноречива и ще доведе до нещо, срещу което пациентът още не е готов да се изправи.
В рисунката са важни разстоянията, празните пространства, натискът, линията. Трябва да бъдем изключително внимателни при интерпретацията.
В статия на J. Bowers се излагат инструкции на обсъждането. Те отразяват същността на арт-терапията с изобразителни материали.
Трябва да се даде възможност на клиента да разкаже за творбата си така, както желае.
Клиентът трябва да коментира някои части на рисунката, да изясни значението им, да опише някои форми, персонажи, предмети.
Клиентът може да опише работата от първо лице. Също така клиентът може да направи диалог между отделните части на творбата си.
Ако клиентът не може да обясни значението на части от произведението, то арт-терапевтът може да предложи свое обяснение и да попита дали е вярно. Ако не провокира никаква реакция, трябва да се помисли дали е свързано с това, че клиентът не е все още готов.
Клиентът трябва да се провокира да обръща внимание на цветовете. За какво му говорят те? Дори да не знае тяхното значение, ако се фокусира върху тях може да ги осъзнае. Също така трябва да се има в предвид, че цветовете с използват различно в различни случаи – едни отразяват характеристиките на обекти, а други отношението на автора към тях.
Изобразителният процес е свързан с физически и емоционални реакции и всички те трябва да бъдат обект на наблюдение.
Клиентът трябва да осъзнае връзката между неговите изказвания и жизнената ситуация.
Трябва да се обърне внимание на празните места в рисунката. При лицата, изпитали насилие отсъства долната част на тялото.
Изображението може да бъде прието буквално, но може да се приеме и като нещо противоположно.
Трябва да се разберат (чрез въпроси) чувствата на клиента при създаването на рисунката и при завършването ѝ.
Клиентът трябва да усети, че сам контролира изобразителния процес, като работи в удобно за него темпо със съзнанието, че ще изобрази онова, което желае и ще отрази онези свои състояния, които е готов.
Арт-терапевтът трябва да диференцира най-устойчивите теми и образи. С време клиентът сам ще може да отбележи смисловите линии в творбите си.
Интерпретацията на детски рисунки може да се окаже доста сложна поради различията в индивидуалността и психическото развитие. За това допринася и ограничената възможност на децата словесно да изразяват своите преживявания. Изобразителното творчество на децата може да бъде използвано с психотерапевтична цел по различен начин. В зависимост от целта, съотношението между изобразителния етап и обсъждането на рисунката може да бъде различно.
Walker изрежда пет основни форми на игра, които могат да се използват в арт-терапията за различни цели:
Психологическа оценка и поставяне на диагноза;
За установяване на отношение с детето;
Да се помогне на детето да изговори осъзнатия материал и свързаните с него преживявания;
Да се помогне да осмисли онзи символичен материал, който се възприема като опасен;
Да се сформират у детето нови интереси, на които то ще може да се опре в ежедневието и които ще помогнат на психосоциалното му развитие.
Изобразителното творчество може да коригира афективните и когнитивни процеси. На детето може да се предложи да рисува като отговор на въпрос, а след това да обясни творбата си. Изискват се когнитивни навици, способност за вземане на решения, способност за оценка. В редица случай изобразителното творчество стига до тук. В други случай се разгръща около съдържанието на изображението, афектът се осъзнава.
Много важно е когато арт-терапията се използва при деца да се знае пълната картина на заболяването и лечението. Рисунките дават различна информация, арт-терапевтичната работа изисква да се преработи тази информация и да се стигне до определени заключения.
При подрастващите, преживели сексуално насилие изобразителното изкуство им помага, да възстановят чувството за собствено достойнство.
Децата често смесват различни цветове и материали, което спомага за интегрирането на личността на детето и има ритуално и конкретно значение. Художествения образ може да е проект на чувствата на детето, който може да се съхрани или разруши без да причини вреда.
Подходът към детето е различен – може да бъде недиректен или директен. Има и „освобождаваща терапия” , при която се дава възможност да се изразят чувствата, възникнали при травмата. Създадените художествени образи са основен инструмент при комуникацията. Творческите процеси съчетани с невербалната комуникация спомагат за преодоляването на психическата травма и възстановяването на положителната самооценка. Границите и структурата на терапевтичните отношения трябва да са точно определени (време, пространство, начало и край на сесиите, доверие, право на детето да вземе рисунката, да я остави или унищожи).
За успешна арт-терапия е нужен и близък контакт с семейството на детето. Хармонията в семейните отношения се нарушава след насилие. Понякога дори самото семейство е източник на насилие. Затова е нужен тесен контакт с представители на социалните служби, и други специалисти.
Децата използват всякакви материали по различен и необичаен начин. Обръщат внимание на мирис, използват глина, бои, вода, сапун. Работата с материалите често отразява преживяванията на детето на нанесената му травма. Това възпрепятства проявите на насилие на детето.
Децата рисуват по ръцете или лицето, което предава преживяванията му за „ вътрешно измърсяване ” и хаос. Децата са много внимателни към рисуването по тялото си, а миенето крие за тях особен смисъл.
Изобразителния процес е свързан с повишаване на самооценката, промяна на възприемането на собственото Аз и изясняването на непонятното.
С изобразителната дейност детето получава някаква жизнена перспектива, при която се отразява травматичния опит и аналитичната му преработка. Получените образи предават движението и промяната.
При изобразителната дейност има един изключително важен момент – даже да не създават някакъв художествен стойностен продукт или художествен образ, в сеансите децата се активизират. Самите манипулации с материалите и играта с тях способстват за тренировката и създаването на различни сензомоторни навици, за развитието на мисленето и паметта.
Различните форми на изобразителна дейност могат да бъдат своеобразен „алтернативен език” , който да е много по-точен, по-ясен и по-изразителен отколкото думите и речта. Много от пациентите в психотерапевтичната работа имат снижена самооценка, страдат от депресия и лоша социална приспособимост. Арт-терапията спомага за укрепването на психическата идентичност, което помага на пациентите да придобият реалистичен поглед върху себе си и ситуацията, в която се намират.