Териториално разширение на България през първата половина на IX в.

ед.
С
ъо
бразно това се определят и насоките на външн
а

политика към Византия – мирна или войнствена. Чудесен пример са действията на Тервел който на два пъти със значителен военен контингент се отзовал на помощ на Византия.
м на
престола идва Крум (803-814). Предполага се, че той произхожда от панонските българи. Поставил началото на нова династия. Активната му военна политика започнала през 805 г. , когато организирал поход на северозапад и успял да завладее източните части на Аварския хаганат, с което окончателно ликвидирал и направил обща граница с Франкската империя на Карл Велики. Така Б-я стигнала до река Тиса, като включила вече в пределите си славянските племена тимочани, абодрити и браничевци.
I Геник организирал поход срещу нея. Впоследствие той бил принуден да се върне в столицата си, защото узнал С умиротворяването на обстановка в България след политическата криза от вто
р
ата половина на VIII в. при Телериг и Кардам вътрешното положение в страната се стабилизирало и това дало възможност на следващите владетели да предприемат една по-активна външна политика.
ум
(803-814). Пред
полага се, че той произхожда от панонските българи. Поставил началото на нова династия. Активната му военна политика започнала през 805 г. , когато организирал поход на северозапад и успял да завладее източните части на Аварския хагана
т
, с което окончателно ликвидирал и направил обща граница с Франкската империя на Карл Велики. Така Б-я стигнала до река Тиса, като включила вече в пределите си славянските племена тимочани, абодрити и браничевци.
ане на славяни продължил и на юг. В 807 г. в Пелопонес избухнало голямо въстание на славяните. За да неутрализира евентуалната н
а
меса на Б-я, император Никифор I Геник организирал поход срещу нея. Впоследствие той бил принуден да се върне в столицата си, защото узнал за заговор и трябвало да го потуши. Все пак тази неосъществена византийска военна инициатива дала основание на Крум през 808 г. да нахлуе в Струмишката област и да проведе успешна завоевателна дейност.
вой
ската си срещу Б-я през 811 г.
твие той бил принуден да се върне в столицата си, защото узнал за заговор и трябвало да го потуши. Все пак тази неосъществена византийска военна инициатива дала основание на Крум през 808 г. да нахлуе в Струмишката област и да проведе успешна завоевателна дейност.
ъснал търговския път на Византия към
Западна Европа. По този начин нанесъл редица икономически загуби на империята, поради което Никифор повел войската си срещу Б-я през 811 г.
то успял с лекота да преодолее съпротивата на два български отряда.
билизира и през следващата година организирал настъпление срещу Византия.
а
мир, но императорът високомерно отказвал. Така с една 60-хилядна армия той
навлязъл безпрепятствено в Б-я и дори в българската столица ( 20 юли 811 г. ), като успял с лекота да преодолее съпротивата на два български отряда.
о
л, в прохода Верегава (Върбишки проход), на 26.VII.811 г. призори, в
на
й-голямата теснина византийците били изненадани от Крумовата армия и напълно разбити. Самият император Никифор намерил смъртта си там (обезглавен, неговият череп, набучен на кол; почистен и обкован със сребро и превърнат е чаша).
26.VII.811 г. призори, в най-голямата теснина византийците били изненадани от Крумовата армия и напълно разбити. Самият император Никифор намерил смъртта си там (обезглавен, неговият череп, набучен на кол; почистен и обкован със сребро и превърнат е чаша).
е
л успял да се мобилизира и през следващата година организирал настъпление срещу Византия.
о отслабнала. Българите също им
а
ло да лекуват рани, още повече, е останали без столица и за известно време Крум и неговият наследник резидирали в Търново. Независимо от това българският владетел успял да се мобилизира и през следващата година организирал настъпление срещу Византия.
О
дрин, като имал значителна победа при Версиникия. Това му отворило пътя към Константинопол. Крум достигнал с войските си до ромейската столица и пред стените и пренесъл в жертва по варварски обичай много животни и хора. Вече голяма част от византийската територия на Балканите била в ръцете му, в това число днешните градове Пловдив, Несебър, Созопол, Одрин и др.
тта за смъртта на Крум била посре
щната с голяма радост в Константинопол.
повече, е останали без столица и за известно време Крум и неговият наследник резидирали в Търново. Независимо от това българският владетел успял да се мобилизира и през следващата година организирал настъпление срещу Византия.
у
м достигнал с войските си до ромейската столица и пред стените и пренесъл в жертва по варварски обичай много животни и хора. Вече голяма част от византийската територия на Балканите била в ръцете му, в това число днешните градове Пловдив, Несебър, Созо
Управление на Маламир (831-836). След Омуртаг престола наследява третият му син – Маламир. Продължил укрепването, централизирането на държавата, както и строителната дейност. Той продължил политиката на баща си и по отношение на гонението на християните, поради което по негово разпореждане брат му Енравото – Воин б
ил
уб
ит
вероятно в 833 г.
л
о
летен и негов регент и изпълнител на централната власт бил кавхан Исбул, един изключителен политик и държавник.
на Бъ
лгария.
Завоеванията на Пресиян (836-852). Маламир бил наследен от братовия си син Пресиян.
ен политик и държавник.
о
т кавхан Исбул, успешно достигнали до Одрин, след което се отправили към Пловдив. След преговори с местното население крепостта отворила врати и била включена към пределите на България.
Завоеваният През 836 г., според т.нар. Маламирова литопис, византийският император Теофил нападнал българските програнични крепости. В отговор на това българите, поведени от кавхан Исбул, успешно достигнали до Одрин, след което се отправили към Пловдив. След преговори с местното население крепостта отворила врати и била включена към пределите на България.
Завоеванията на Пресиян (836-852). Маламир бил наследен от братовия си син Пресиян.
едн
а неголяма войс
ка към Беломорието и той успял да завладее Филипи. В чест на победата бил изсечен каменен надпис, в който се изтъкват услугите, които българите са сторили за византийците и неблагодарността и вероломството на последните. През това врем
е
Пресиян действал необезпокояван в Македония, като успял да присъедини нови територии и славянски племена, включвайки в пределите на България централна и западна Македония до Охридско и Прилепско.
ървата си война с наскоро създадената от княз Владимир Сръбска държава. Сърбия граничела с България от три страни. Войната между

Завоеванията на Пресиян (836-852). Маламир бил наследен от братовия си син Пресиян.
оля
мо въстание на славянското племе смоляни. По същото време Византия била заета с арабите и разчитала на толерантността на България, поради което помолила Пресиян да се справи с проблема при смоляните.
В чест на победата бил изсечен каменен надпис, в който се изтъкват услугите, които българите са сторили за византийците и неблагодарността и вероломството на последните. През това време Пресиян действал необезпокояван в Македония, като успял да присъедини нови територии и славянски племена, включвайки в пределите на България централна и западна Македон
ия до Охридско и Прилепско.
да 839-842 г. България водила първата си война с наскоро създадената от княз Владимир Сръбска държава. Сърбия граничела с България от три страни. Войната между двете държави била предизвикана от интригите на Византия и, както посочва Константин VII Багренородни в своето съчинение „За управлението на империята”, приключила с неуспеха на Пресиян.
Нейната територия се простирала от Средния Дунав до Беломорието и от Днепър и Черно море до сегашна Албания. През нейната територия преминавали стратегически важни пътища, което позволявало да се води една активна търговска дейност със съседни и по-далечни земи.
в
оди една активна търговска дейност със съседни и по-далечни земи.