Тийнейджерството

Тийнейджърството е може би най-сложния и противоречив период от човешкия живот.
Тийнейджърството е название, което замества предишните периоди “пубертет” и “юношество” като ги обединява в нововъзникнал период с единна характеристика – тийнейджърство. Ще се абстрахирам от факта, че момичетата изпреварват момчетата психически и физиологически с около 2 години и ще направя портрет на един обобщен тийнейджър, който е момче/момиче.
Някои от задачите за развитието на тийнейджърството, върху които ще се спра са: усвояване на мъжки/женски социални роли; самоутвърждаване в света на връстниците чрез противоборство и приятелство; възникване на мотиви за професионални и духовни дейности.
Тезата, която ще се опитам да докажа в своето изложение е какво е емоционалното и социалното положение на тийнейджърите в нашето общество, носи ли негативи в живота си, какво би направил един юноша с живота си, как би преодолял това „негово второ раждане“, както е казал великия Русо, какви са техните преживявания и реакции. Какво е значението на семейство и приятели върху тяхното израстване?

В няколко труда на знаменития австрийски невролог и психолог Зигмунд Фройд обяснява психичния живот на детето. Той вярва, че „психичният живот се определя от нагоните“. А кои са нагоните, които определят живота на децата? Той достига до идеята за съществуването на два основни нагона- „сексуални и агресивни“.
Когато децата станат тийнейджъри, мозъкът им расте и се променя. Тези промени променят тяхното мислене и поведение. Периодът между 11 и 19 годишна възраст е критично време на развитие.
Тъй като количеството сиво вещество постепенно се увеличава, мозъкът на тийнейджъра става „по-свързан“ и получава „изчислителна мощност“. Често решенията им зависят от емоциите им. Започват да мислят по-дълбоко, отколкото преди няколко години.
Някои млади хора избухват с противоречиви и радикални виждания за всичко. Това е възрастта, в която те придобиват невероятни нови умения, особено що се отнася до социалното поведение и абстрактното мислене.
Децата приемат конфликтите като начини и възможност за себе изразяване и себе утвърждаване. Развиването на независимост е ключова част от израстването и добър знак, че детето Ви се опитва да поеме повече отговорност.
В тийнейджерството започват много важни промени в лимбичната система. Именно по време на юношеството се развива амигдаламата, зоната която свързва сетивната информация с емоционални реакции. И това в комплект с хормоналните промени, води до чувства на страх, гняв и агресия, както към другите, така и към себе си.
Настроенията на младежа могат да се променят бързо и това да доведе до свръхчувствителност, което води до объркване и грубост. Със засилването на способността за абстрактно мислене се увеличава и напрежението в общуването.
Абстрактното мислене позволява на подрастващия да погледни с очите на другите, но това много често го кара да се измъчва при мисълта за чуждото мнение.
Юношеството е може би най-сложният и противоречив период от жизнения цикъл на човека. Това е възрастта между детството и зрелостта. Това е времето, през което психиката трябва да претърпи окончателна, завършваща цялото детство промяна, в резултат на която поведението трябва да се изгради до едно минимално, точно определено равнище, което да позволи по-нататъшното съществуване на индивида.
Тийнейджърите се нуждаят от любов и подкрепата от родителите най-вече в този момент.
С понятието „юношество” се обозначава целия период от началото на половото съзряване (11-12 год.) до настъпване на юридическа зрялост (18г.). Не трябва обаче да се забравя, че психиката на децата на 12 и 13 годишна възраст се различава значително от психиката на младежите от 14 до 18 годишна възраст (ранно и късно юношество).
В годините 11-12 привързаността на децата към техните родители продължава постепенно да се понижава. Децата са вече по-самостоятелни и все по-рядко се нуждаят от помощта на родителите си. В тази възраст те са способни да се справят самостоятелно с различни нови ситуации, отделяне от родителите, както и с леки условия на заплаха или опасност, без да е необходимо присъствието на възрастни. От друга страна те вече притежават и друг източник на подкрепа – техните приятели. От отношенията им с тях те получават емоционална сигурност, която по-рано са получавали от родителите си.
Задачите на социалното развитие стават все по-сложни за децата в училищна възраст. Контактите и броят на хората в обкръжението на детето се умножава и правилата и ценностите стават все по-сложни. Детето трябва да намери подходящото поведение, което да го накара да се чувства комфортно в отношенията си с връстниците и възрастните. Въпреки нарастващото влияние на приятелите, родителите и качеството на привързаност с техните деца, продължават да оказват влияние върху поведението на детето извън семейната среда. Между 11 и 12 години, едно дете може да побере противоположни или различни гледни точки в съзнанието си по едно и също време.
Детските приятелства се задълбочават и техните представи за приятелството се развиват. Приятелствата изпълняват редица функции. Те дават на децата чувство за идентификация с друг човек, който е като тях. Вместо да се сравнява само с възрастните, чиито способности са далеч извън техните, те могат по-удобно да се сравняват със своите приятели. Те също така могат да получат облекчение, когато видят, че техните приятели също като тях самите, бъркат и невинаги постъпват правилно. По този начин децата приемат себе си по-лесно. Приятелствата осигуряват подкрепа и сигурност. Наличието на приятели предвижда също така по-добро справяне в конфликтни ситуации. Въпреки че приятелите имат чести конфликти, те са мотивирани за тяхното разрешаване с цел запазване на приятелството и съответно имат натрупан опит в различни конфликтни ситуации, преживени в игрите с техните приятели. Децата със силни приятелства развиват добри социални умения, действат по-социално и са по-малко уязвими от неблагоприятно развитие за тях в нова партньорска група. Децата, които са изключително срамежливи или агресивни са склонни да имат по-малко и нестабилни приятелства. Отхвърлените деца показват по-лоши резултати в училище и по-неблагоприятна прогноза в бъдеще. Наличието на приятелства е положителен и защитен фактор.
Социалната репутация става важна част от живота. Търсените и популярни деца например осъзнават, че са такива и това рефлектира върху тяхното самочувствие и поведение. Обратно, децата с по-ниска социална репутация често изпитват тревожност и страдат от ниско самочувствие. Срамежливите, затворените в себе си, несигурни деца, често се сблъскват с проблеми като отхвърляне или неглижиране от страна на другите. Те, както и всички други, искат да имат приятели и да са харесвани, но по една или друга причина не могат да се справят така добре в социалните ситуации, поради което биват отхвърлени. Това повлиява тяхното самочувствие и себевъзприятие. Такива деца често се обвиняват за невъзможността да създадат приятели и това рефлектира върху цялостното им себеусещане. Появата на такива проблеми може да последва и тяхното задълбочаване в по-горна възраст и пълното затваряне и изолиране на тези деца, когато социалните отношения и оценката на връстниците имат още по-голямо значение за самочувствието на децата.
Децата в училищна възраст са по-склонни да разпознаят, когато друго дете има нужда от помощ и са по-склонни да му помогнат. Те вече притежават необходимите им когнитивни способности, за да могат да вникнат и разберат другия и следователно шансът те да се притекат на помощ е значително по-голям.
След 11-12 годишна възраст приятелството започва да се свързва с възможността за споделяне. То се основава на доверието и се изразява във взаимното разкриване на мисли и преживявания. Приятелят се описва чрез личностни качества и способности, които имат непосредствено значение за изграждане на близостта и взаимността, или чрез общността на ценностите и интересите. Докато за малкото дете приятелите са тези, с които споделя игрите, при тийнейджърите приятелството е възможно при наличие на общи интереси, взаимно харесване, споделяне на преживявания, вярвания и идеи.
Тези години се определят като най-крехкия период от живота на човека. Семейството и връстниците са сред основните фактори на социализацията в тази възраст. Стремежът към автономност и търсенето на себе си, интересът към новото и различното, чувството за възрастност тласкат тийнейджъра към групата на връстниците. От друга страна потребността от сигурност, закрила, доверие го връща към семейството. Формирането на пълноценна социално и емоционално интелигентна личност е подчинено на съобразяването с цялото многообразие от отношения чрез които човек се свързва със заобикалящия го свят и реализира и утвърждава своята същност.
През юношеството засиленият стремеж към търсене на приятелство и интимност е свързан с нарастването на автономията и независимостта от родителите. Определящо значение има необходимостта от задоволяване на определени потребности, споделяне на преживявания, желания, страхове и фантазии. Ако детето не изгради приятелски отношения, то ще има болезнени преживявания, чувство на самота, отхвърляне и нехаресване, което ще се отрази на самооценката. Тийнейджърите са много по-зависими от връстниците си, от техните мнения и оценки и в задоволяването на потребността от интимност и приемане. В тази възраст приятелството изисква много повече качества – състрадание, разбиране, приемане, уважение, отчитане на чуждата гледна точка и независимост. Значимостта на приятелството често поражда и силни ревностни чувства. Приятелството в юношеството се отличава с интензивност и неустойчивост. Поради силният стремеж към емоционална привързаност, невинаги се отчитат качествата на партньора. Приятелството започва бурно, отношенията са страстни и емоционално натоварени и за кратко време приключват.
Кризата на този стадий е свързана с възникването на чувството за малоценност и отчуждаване от себе си. Ако детето изпитва съмнение в своите способности или в мястото, което заема сред връстниците, то може да се отчае и да загуби желание за учене. Чувството за малоценност може да се породи и от осъзнаването на различните видове принадлежност: полова, религиозна, социална... Като резултат - детето може да загуби способността за ефективно реализиране в съществуващия свят.
В определението на идентичността, предложено от Ериксън, могат да се открият няколко неща:
детето трябва да има едно непрекъснато усещане за „вътрешна тъждественост със самото себе си", образът, който има за себе си, трябва да обединява минало и бъдеще;
детето се нуждае от увереност, че изградената от него вътрешна тъждественост е приета от другите, които са значими за него, другите също трябва да „видят" тази тъждественост;
детето трябва да преживее увереността от съгласуването на в