Траки, славяни, българи.

н
о развитие те с
ъзда
ли много богата култура, която и днес удивлява света.
дадоха
в
ъзможност да се открият хиляди изящни предмети на бита и разкоша. През 1975г. беше проучен Ва Траките са народ, който обитавал хилядолетия наред Югоизточна Европа. Според древногръцкия историк Херодот те живеели на племена. В своето продължително развитие те създали
мн
ого богата култура, която и днес удивлява света.
ен н
екропол. Той п
оказал наличието на социална диференциация сред траките още в периода на халколита (V-IV хил. пр. Хр.). В разкопаните 280 погребения са намерени знаци на царската власт – златни брадвички. С право тези открития бяха наречени „находка на века”, защото те изцяло ревизираха представите за древното минало не само на бълг. Земи, но и на Европа, тъй като дотогава се приемаше, че „люлката” на европейската циви
лиз
ация в
древна Гъ
рция. Гърците обаче идват на Балканския полуостров на д Археологически разкопки от последната четвърт на XX в
.
дадоха възможност да се открият хиляди изящни предмети на бита и разкоша. През 1975г. беше проучен Варненският халколитен некропол. Той показал наличието на социална диференциация сред траките още в периода на халколита (V-IV хил. пр. Хр.). В разкопаните 280 погребения са намерени знаци на царската власт – златни брадвички. С право т
е
зи открития б
яха наре
чени „находка на века”, защото те изцяло ревизираха представите за древното минало не само на бълг. Земи, но и на Европа, тъй като дотогава се приемаше, че „люлката” на европейската цивилизация в древна Гърция. Гърците обаче идват на Балканския полуостров на две миграционни вълни – през XX и през XII – XI в.пр. Хр. – много преди това този период по днешните български земи е имало създадена тракийска ц
и
вилизация.
ногобройните тракийски племена заемали територията на съвременните държави България, Румъния, Гърция – континентална и островна, Турция с нейната малоазийска част, Македония и част от Албания. Също така траки имало и в Молдавия и Южна Украйна.
лка
ните гърци започнали активна колонизацион
на
дейност по морските крайбрежия на
траките. Така се п
ояв
яват гръцките колонии на базата на стари тракийски
с
елища като Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), Месембрия (Несебър), Аполония (Созопол), Бизантион (Истанбул) и др. Започват да си влияят в политически, икономическо и културно отношение, понякога воювали помежду си.


ръководител, но и духовен глава на населението. Бил приеман за цар, жрец и след смъртта си – за Бог.
апример, през IV в.пр
.Хр
. траките били завладени от Филип II Македонски. Друг подобен момент изживели от края на II в.пр.Хр., когато на Балканите се появили римляните.
Към средата на VII в. етническата картина и политическата обстановка на Балканите значително се променила. Византия загубила влиянието си над голяма част от балканската си територия. Опитала се да си възстанови владенията си, организирайки военни походи в 3 посоки:
на север – п
о
черноморското
край
брежие;
на запад – по брега на Егейско море;
на северозапад – по посока на стария търговски път Одрин – Пловди
в – Соф
и
я – Белград.
След усядяването на славянските племена на Балканите, разпределението било както следва:
около река Тимок – тимочани;
при река Морава – моравяни;
около река Камчия – севери;
в останалата територия на Дунавската равнина и Влашко – обединението на „Седемт
е с
лавянски племена”;
при устието на река Тиса – абодрити.
На юг от Стара планина живеели също много славянски племена. Например около Солун – сагудати и драговити, на Света гора – ринхини, в Охридско – вердини. В Западни Родоп
и –
смоляни, около
река Струма – стримони, в Епир – ваюнити, в Полопонес – езерци и милинги.
на запад – по брега на Егейско море;
на северозапад – по посока на стария търговски път Одрин – Пловдив – София – Белгна запад – по брега на Егейско море;
на северозапад – по посока на стария търговски път Одрин – Пловдив – Софи
я –
Белгра
д.
След у
сядяването на слана северозапад – по посока на стария търговски път Одрин – Пловдив – София – Белград.
След у
с
ядяването на славянските племена на Балканите, разпределението било както следва:
около река Тимок – тимочани;
при река Морава – моравяни;
около река Камчия – севери;
в останалата територия на Дунавската равнина и Влашко – обединението на „Седемте сСлед усядяването на славянските племена на Балканите, разпределението било както следва
:
около река Т
имок – т
имочани;
при река Морава – моравяни;
около река Камчия – севери;
в останалата територия на Дунавската равнина и Влашко – обединението на „Седемте славянски племена”;
при устието на река Тиса – абодрити.
На юг от Стара планина живеели също много около река Тимок – тимочани;
при река Морава – моравяни;
около река Камчия – севери;
в останалата територия на Дунпри река Морава – моравяни;
около река Камчия

– севери;
в
ос
таналата територия на Дунавската равнина и Влашко около река Камчия – севери;
в останалата територия на Дунавската равнина и Влашко – обединението на „Седемте св останалата територия на Дунавската равнина и Влашко – обединението на „Седемте славянски племена”;
при устието на река Тиса – абодрити.
На юг от Стара планина живеели също много славянски племена. Например около Солун – сагуда
ти
и драговити, на Света гора – ринхини, в О
хри
дско – вердини. В Западни Родопи –
смоляни, около ре
ка
Струма – стримони, в Епир – ваюнити, в Полопонес –
е
зерци и милинги.
На юг от Стара планина живеели също много славянски племена. Например около Солун – сагудати и драговити, на На юг от Стара планина живеели също много славянски племена. Например около Солун – сагудати и драговити, на Света гора – ринхини, в Охридско – вердини. В Западни Родопи – смоляни, около река Струма – стримони, в Епир – ваюнити, в Полопонес – езерци и милинги.
и
т
е били заети от 2 славянски групи: сърбо-хърватите и „българските” славяни.
шката низина, както и
Ср
една, Северна и Южна Турция. Те били високи, стройни с бяла възчервена кожа, със светли коси. Занимавали се със земеделие. Орали с дървено рало и плуг. Отглеждали пшеница, просо, коноп, бобови култури, от животните – говеда, кози, свине, овце, коне и друг
чергуване без постоянно местожителство;
чергуване само в топлите сезони.
Поминък – скотовъдство и земеделия, лов, рибилов, грънчарство, металургия, тъкачествочергуване само в топлите сезони.
Поминък – скотовъдство и земеделия, лов, рибилов, грънчарство, металургия, тъкачество, п
р
едачествПоминък
– с
котовъдство и земеделия, лов, рибилов, грънчарство, металургия, тъкачество, предачество, ковачество, златарств
о, обра
б
отка на кожи и др.
Жилища – земляни и юрти.
Военно дело – силно развито.

Жилища – земляни и юрти.
Военно дело – силно развито.

Военно дело – силно развито.

GE