Тракийската култура през ранножелязната и късножелязната епоха

Предистория на траките
Между IV и II хил.пр.хр. климатът се затопля.Ледниците , останали от ледниковия период , бързо се топят.По това време нахлуват първите племена от степите на Източна Европа и Мала Азия.Древна Тракия е известна със своето земеделие и скотовъдство, износ на жито , отглеждане на породисти коне , както и добив на ценни метали като сребро и злато.Лозарството и винарството са основни земеделски отрасли.В края на II хил.пр.хр. траките започнали да използват желязото , от което правят по-здрави сечива и оръжия.Обикновените хора живеят в малки селища , а царете и аристократите – в укрепени дворци (тюрзиси).Обществото на траките е разделено на три прослойки – роби , свободни селяни и аристократи.Най-многобройни са свободните селяни.Те не притежават собствени имоти , а използват земята на аристократите , за което плащали данък.Често се случвало по бедните селяни да продават децата си в робство.Тракийските племена били езически и политеистични.Нерядко тракийското население е нападано от варвари , което създало условия за създаване на здрав племенен съюз.Траките направили опити за племенни обединения още през бронзовата епоха, но те се разпадали.След VIII в.пр.хр.по Егейското и Черноморското крайбрежие започват да се появяват елинистични пристанища , центрове за търговия и културен обмен.
Историята на Тракия обхваща времето от разпада на родовия строй до покоряването на последните тракийски държави от римляните.
Тракийска култура
Траките нямат собствена писменост и когато се е налагало са ползвали гръцкия език и го пригодяват към фонетиката си.През елинистичната епоха , през IV хил.пр.хр. , тракийската аристокрация започва да възприема черти от културата и бита на древните гърци.По времето на тракийските пиршества са използвани основно златни съдове с форма на животинска или човешка глава , доказателство за което е панагюрското съкровище.Като обобщава тракийския принос в световното културно наследство , тракологът Александър Фол подчертава ролята на тракийските племена във формирането на индоевропейската общност.Александър Фол говори за извънредната жизненост на тракийските езически съставки в ранното , късното и в съвременното християнство , като например тракийският конник , чиито функции е взел образът на хрстиянският светец Георги Победоносец.
Тракийски богове
Траките гледали с удивление на природните явления , за които не можели да намират обяснения.Смята ли са , че са дело на боговете , с което искат да ги възнаградят или накажат.Най-древно е вярването в богинята майка Бендида.Според траките тя била силата да дава и отнема живот и затова я почитали като повелителка на природата и плодородието, смятали са , че богинята майка е създател на Слънцето.
Тракийският конник е най-популярното изображение през Античността.Това е неизвестно по име божество , представено на хиляди открити при разкопки оброчни плочки.Смятало се е , че той е бог на природата , растенията и животните.Освен общите богове , отделните племена имали и свои божества.Много траки вярвали в задгробния живот.Тази вяра се обособява в учението , проповядвано от Орфей.Част от тракийската аристокрация вярвала във своето обожествяване след смъртта.Само бедните траки нямали право да стават богове.
Разкопки и открития
Важен паметник е Казанлъшката гробница.Освен това в Казанлъшката долина са открити над 100 различни по размери гробници.Повечето от тях са разкрити полуразрушени в следствие на иманярство.Тези гробници в археологията са известни като могилни некрополи , които са датирани от различни епохи.първото сериозно откритие в долината е направено на 19.04.1944.Става ясно , че е открита единствената доскоро тракийска гробница със стенописи от края на IV в.пр.хр.През 1965 година в Казанлъшката долина са открити две могили с постройки от камък и тухла , които се определят като гробници.Първата се намира около град Мъглиж.В нея има запазени стенописи , изрисувани са украси , колесници , глинени амфори.Край с.Крън е открита втората гробница , която е била полуразрушена.Установено е , че стените са покрити с хоризонтални пояси с различни цветове.На 27.09.1995 е открита нова гробница край с.Крън , която става известна с името Сарафова могила.Напълно запазена е , има коридор и две правоъгълни камери , стените са покрити с многоцветни фризове.На 19.08.2004 е открита могилата Светица – на 2 км. От гр.Шипка.Гробницата е каменна , от саркофагоподобен тип.Тя е проучена от Георги Китов и е открита златна маска , пръстен от бронз и съдове с украса от стилизирани консли глави и колесници.Владетелският гроб е с размери 178 на 316 см.Изграден е от каменни плочи , върху които обаче има облицовка.Друга могила , намерена край Шипка , е Голямата косматка.Тя представлява тракийска каменна гробница , с коридор (дромос) с обща дължина 26 м.Смята се , че е от V-IV хил.пр.хр.Височината на гробницата е 20 м. с диаметър 90 м.