Тренинг по гражданско и интеркултурно образование с малки ученици

Тренинг по гражданско и интеркултурно образование
с малки ученици

Ирена Левкова

Не може да се отрече, че гражданското и интеркултурно образование е един от “хитовете” в образованието през последните години на изминалото хилядолетие и първата година на настоящото. И то не само в България, а преди всичко в Западна Европа и в цивилизования свят отвъд Атлантика. Каквото и да мислим, говорим и пишем в съответствие с обичайната ни национална скромност, критичност и скептицизъм - които водят до ефектите на едно привидно масово самоподценяване – българското образование винаги е било “в крак” с най-новите съвременни научни и практически търсения.
В новите учебни планове на студентите от специалностите Начална педагогика, Предучилищна и начална педагогика, Социална и Специална педагогика и др., особено в магистърската степен на обучение, са залегнали дисциплини, специализации или модули по гражданско и интеркултурно образование. Като преподавател в блока от психологически дисциплини и ръководител на различни видове психотренинг в Шуменския Университет, мога да кажа, че работата със студентите в тази област, особено със задочниците, които идват от и си отиват в самия “поток” на реалния живот, е изключително и интересна и много плодотворна. Бих искала да споделя с уважаемите читатели на списанието част от нея. А може би и да ги мотивирам за собствени търсения, интересни идеи и успешна работа в областта на гражданското и интеркултурно образование с техниките на психотренинга.
С помощта на студенти от І курс ПУНУП, магистърска степен, в модул “Гражданско и интеркултурно образование”, беше проведен естествен експеримент с ученици в начална училищна възраст.
Обучение.
Всички студенти, участници в експеримента като водещи (ръководители) на детски тренинг-групи изучаваха дисциплината “Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование”. Тя е с хорариум 15 лекционни часа, които бяха посветени на следните дейности:
1.Теоретическо запознаване на студентите с:
А)Основните принципи на психотренинга;
Б)Техниките при воденето на игрите;
В)Изискванията към водещия;
Г)Особеностите и спецификата на тренинга по гражданско и интеркултурно образование.
2.Практически моменти:
А)Изиграване на няколко игри, воден от лектора;
Б)Запознаване на студентите с материали, описващи конкретни игри, начините за провеждането им и целите, които се постигат с тях (Приложения №2 и №3);
В)Избор от страна на всеки от студентите на една от предложените игри, на която той да бъде водещ.
3.Инструктиране на студентите за провеждането на експеримента.
Всъщност, съдържанието на изпитната задача се състоеше именно в провеждането на естествен експеримент с група деца в начална училищна възраст и подробната му описване. В самия ден на изпита студентите представиха своите разработки и разказаха някои подробности и впечатления от дейността си в рамките на експеримента.
Цел
Да се провери възможно ли е успешното провеждане на психотренинг по гражданско и интеркултурно образование с ученици в начална училищна възраст с водещи - самите учители.
Задачи
Първа задача. Да се проведе естествен експеримент от студентите-задочници в класовете, в които работят или в други групи;
Критерии за успешност
1)Интерес от страна на учениците за продължаване на психотренинга;
2)Обща удовлетвореност на учителя от свършената работа и желание да продължи в тази посока извън рамките на експеримента;
3)Решаването на някои практически проблеми и задачи в работата на учителя с дадената група чрез техниката на тренинга;
4)Спонтанен интерес от страна на колеги, неучастващи в експеримента, изразено желание за по-подробна информация и за използване на същата или сходна методика.
Втора задача. Да се създаде в хода на експеримента една примерна методика за подобен род кратки курсове по психотренинг с малки ученици, която да може да бъде използвана и от други учители.
Процедура
1)Студентите се запознават с предложените им игри и всеки си прави собствен план кои от тях да включи в психотренинга;
2)Избира се група деца (това най-често е “собственият” клас) и се извършва организационната дейност по провеждането на експеримента;
3)Провеждане на психотренинга;
4)Подробно описване на групата деца, времетраеноте на експеримента, избрените игре и тяхното подреждане в хода на експеримента, ефекти, впечатления, подробно описание на най-интересните игри, случки и реакции, прилагане на някои от изработените от децата материали (Приложение №4);
5)Устен отчет и разговор с ръководителя на експеримента.
Участници в експеримента
Студентите, провеждащи експеримента бяха 11 на брой, а обхванатите в него ученици – 143.
Таблица № 1 ще даде по-точна представа за разпределението на учениците по пол, клас и етнос.
Таблица № 1

Студентите избраха следните игри:
Запознаване; Интонация; Герб; Карта за самоличност; Игра на въпроси; Сляпа змия; Идентификация; Котка и мишка; Страхове в шапка; Взаимно интервю; Игра с карти; Да съчиним история; Приятни преживявания; Какво ми харесва в теб; Да се опознаем трима; Падане назад; Да се кажат 3 хубави неща за другия; Искам да бъда; Най-добрите качества на другите; Анонимна поща; Модно ревю.
Десет от тези игри са избирани от повече от трима участници и съгласно втората задача на експеримента, от тях беше изготвена примерна програма, чието осъществяване трае три дни. Тя ще бъде дадена в приложението.
Участниците в експеримента споделиха в своя изпитен отчет, че игрите по гражданско и интеркултурно образование са били приети от децата с интерес и ентусиазъм. Не е имало случай децата да откажат да участват в тренинга, дори напротив – в повечето случаи те настояват тези занимание да продължат и след приключването на експеримента. Всички водещи споделиха, че имат намерение да продължат с тази форма на общуване, тогава, когато в експеримента са участвали ученици от “техните” класове. В случаите, когато студентът са били “гости” в класове, които в момента не обучават, е било постигнато споразумение между тях и учениците – по настояване на учениците – поне за още една среща и няколко игри. В някои случаи колеги на студентите в училището са проявили интерес към игрите и са пожелали и те да опитат в класовете, които водят.
Участниците в експеримента споделиха също така за решаване на конкритни проблими между децата с помощта на игровото обучение. Например, в един от третите класове, при играта “Интонация”, която изисква името да се произнесе веднъж с интонацията, с която участникът би желал да го чува от другарите си и втори път – с интонация, с която не би желал да го чува, едно от децата става и твърдо казво на останалите: “И повече не искам да ме казвате “Пънчо”.” В придизвиканата от него и подкрепяна от учителката дискусия, се изяснява, че от години наред то бива обиждано с този прякор, но до този момент не е било достатъчно уверено в себе си, за да се противопостави. Накрая децата биват убедени да се обръщат вече към него по име и според студентката, която провежда игрите, от тогава обръщението на неговите съученици към него коренно се променя.
В друг случай, пак в трети клас, в началото на учебната година в класа пристига дете, изостанало от училищно обучение, от ромски произход, с няколко години по-голямо от останалите. Децата, всичките българчета, го посрещат доста враждебно, което му причинява не малко огорчения. В процеса на игрите учителката дава своя модификация на играта “Приятни преживявания”, като поставя задачата всеки да разкаже как е преживял първият учебен ден. За разлика от всички останали деца, които разказват приятни преживявания, детето от ромски произход споделя колко му е било тъжно през първия учебен ден, колко обидено и отхвърлено се е чувствало. Този разказ кара останалите деца да се замислят, трогва ги, някои момиченца – почти до сълзи. След време учителката констатира, че отношението на останалите деца към ромчето коренно се е променило. Дори в някои ситуации, когато учениците имат проблеми с по-големи от тях ученици, то играе ролята на техен защитник.
След играта “Да се кажат три хубави неща за другия” децата споделят, че не са предполагали, че съучениците им виждат толкова положителни неща в тях.
Много от студентите избират играта “Анонимна поща” за край на тренинга. С изключение на един от случаите тя действително се явява един вид кулминация на игрите. В този случай децата неправилно са разбрали инструкцията и са си “изпратили” послания, в които вместо да посочват добрите черти на кореспондента си, са критикували неговото поведение. За да оправи отрицателните настроения, учителката предлага след тази игра да се изиграе “Модно ревю”, като насърчава децата да аплодират своите съученици.
В друга училищна група в разгара на игрите в стаята влиза една от “лелите” от помощния персонал, майка на едно от децата. С известно учудване тя наблюдава това, което се разиграва пред очите й, а после пожелава да се включи в игрите и децата й разрешават. Тя участва във всички последвали игри, дори и в “Падане назад” – и децата успяват да я удържат да не падне!
В едно от училищата се случва следното: Влиза директорът в кабинета си и намира вътре един къмпютър. Оказва се, че той е на Д. от ІV кл. Децата от по-горните красове решили да се пошегуват и да подразнят наивитета на своите по-малки съученици и им казали, че експертът (който бил на проверка в училището) е дошъл, за да им смени учителката. Децата се събрали и решили да подарят на експерта компютъра на един от тях, за да “им остави учителката”. След това целият клас щял да събира орехи, за да могат родителите на момчето (които в момента отсъстват от града) да си купят нов компютър.
Учителката, която по това време провеждала тренинга със своите ученици, поканила експерта в групата, като предварително му обяснила ситуацията. Дала възможност на учениците в игрова форма да изкажат своите чувства към нето, а той, от своя страна, им обяснил, че разбира чувствата им, но не е там, за да им “отнеме учителката”. По-късно децата споделяли, че вече са приятели с експерта и настоявали той пак да играе с тях. Когато го срещали в коридора, разигравали с него играта “Взаимно интервю”.
В играта “Искам да бъда” много деца пожелават да бъдат от други етноси и народности – такова е и условието на играта. Но в групата, в която присъстват две помачета, те и двете казват: “Искам да бъда помак” и обясняват на останалите деца, че няма нищо срамно в това. По-късно прави впечатлбение, че отношението на техните съученици-турци кам тях коренно се променя и вече не е така пренебрежително. Игрите показват и някои промени в отношението на децата от останалите етноси към ромските деца. Без да разполагаме с точни статистически данни, можем да кажем, че дори и в рамкити на един такъв тридневен тренинг, воден от неспециалисти, се забелязват интересни положителни ефекти, както в отношенията между децата от различните етноси, така и за разрешаване на конкретни конфликтни отношения, за повишаване на сплотеността на децата, изграждане на положителни отношения между тях и по-ясно разбиране на хора и ситуации ( както в случая с експерта).

Авторът на статията благодари на участниците в експеримента: Валентина Христова, Гинка Иванова, Емине Реджеб, Емине Хюсеин, Илияна Кючукова, Людмила Димова, Медиха Мехмедова, Миглена Живкова, Невена Иванова, Светла Мирчева, Симеонка Лалева. Използваните материали са публикувани с тяхно съгласие.

ЛИТЕРАТУРА:
Вълчев, Р., В. Христов. Групи за учителски срещи. С.1988
Жекова, Ст., Р.Вълчев, Е. Пенчева. Система на професионално-педагогическо общуване. С.1985.Системи за професионално-педагогическо общуване ІІ част. Съставител: Р. Вълчев С.1987
Интеркултурно образование, сб. ред. И. Иванов, Ш. 1997
Левкова, И, Я. Тоцева, Психотренинг по гражданско и интеркултурно образование. В: Юбилеен сборник на Института по психология към МРВ. С. 2001
Левкова, И, Я. Тоцева, Апробирана програма за тренинг по гражданско и интеркултурно образование с практикуващи учители. . В: Юбилеен сборник на Института по психология към МРВ. С. 2001

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИГРИ

“Запознаване”
Членовете на групата си изготвят табелки от п