Тревожност и учебна среда-същност проявления и подходи за справяне

Югозападен университет "Неофит Рилски"

Педагогическа психология
Тема:
Тр
евожност и учебна среда-същност
,
проявления и подходи за справяне

ППедагогиче
ска пс
ихология
Тема:
Тревожност и учебна среда-същност,
проявления и подходи за справянТема:
Тревожност и учеТревожност и учебна среда-същност,
проявления и подходи за справяне

Увод: Тревожността е субективно емоционално съспроявления и подходи за справяне

Увод: Тревожността е субективно емоционално състояние, което се характе

УУвод: Тревожността е субективно емоционално състояние, к
о
ето с
е
х
арактеризира с всепроникващи чу
вс
т
ва на страх, ужас и много често с
е придружава от физическ
и нер
азположения като напрежение в мускулите, тремор, сърцебиене, болка в гърдите, главоболие, замаяност, стомашно-чревни оплаквания и други. Тревожността е полезна, доколкото сигнализира за нужда от промяна на нещо. Ако е прекалено висока, тя може да доведе до нежелание за каквато и да е дейност, а ако я няма, човек може да изгуби мотивация.
Една от главните причини, поради които съществува объркване по повод на тревожността е нейното сходство със страха. И двата афекта включват някакъв елемент на очакване, а същевременно страхът може да бъде част от тревожността.
Това понятие се разбира като представата на човек, че е заплашен от външни или вътрешни опасности, върху които няма контрол. Това усещане се поддържа и усилва чрез определени дисфункционални когниции. Част от тях са минимизацията – когато човек подценява ресурсите си за справяне, селективната абстракция – когато се съсредоточава върху недостатъците си, магнификацията – когато преувеличава опасността и катастрофални интерпретации – когато смята, че дадена ситуация ще има ужасяващи последици. Тези когниции пречат на индивида да оцени обективно своите способности, дори когато в миналото си е имал големи успехи. Той се съсредоточава върху дефицитите

си и това прави ситуацията по-опасна в неговите възприятия.
Съществуват няколко вида фактори, които обуславят формирането и закрепването на училищната тревожност:
 Учебно пренатоварване;
 Неспособност на ученика да
с
е справи с училищната програма;
 Неадекватни
очаквания от странаа на родител
ите;
 Неблагоприятни отношения с педагозите;
 Редовно повтарящи се оценъчно-изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на ученика от страна на класа.
Тревожност и учебна среда
Универсален признак за училищна тревожност, проявяващ се почти във всяка възраст е „влошаването на соматичното здраве“ на ученика,
к
оето е напълно обяснимо о
т
глЕдна от главните причини, поради които съществува объркване по повод на тревожността е нейното сходство със страха. И двата афекта включват някакъв елемент на очакване, а същевременно страхът може да бъде част от тревожността.
Това понятие се разбира като представата на човек, че е заплашен от външни или вътрешни опасности, върху които няма контрол. Това усещане се поддържа и усилва чрез определени дисфункционални когниции. Част от тях са минимизацията – когато човек подценява ресурсите си за справяне, селективната абстракция – когато се съсредоточава върху недостатъците си, магнификацията – когато п
реувеличава опасността и катастрофални интерпретации – когато смята, че дадена ситуация ще има ужасяващи последици. Тези когниции пречат на индивида да оцени обективно своите способности, дори когато в миналото си е имал големи успехи. Той се съсредоточава върху дефицитите си и това прави ситуациятТова понятие се разбира като представата на човек, че е заплашен от външни или вътрешни опасности, върху които н
яма контрол. Това усещане се по
ддържа и усилва чрез определени дисфункционални когниции. Част от тях са минимизацията – когато човек подценява ресурсите си за справяне, селективната абстракция – когато се съсредоточава върху недостатъците си, магнификацията – когато преувеличава опасността и катастрофални интерпретации – когато смята, че дадена ситуация ще има ужасяващи последици. Тези когниции пречат на индивида да оцени обективно своите способности, дори когато в миналото си е имал големи успехи. Той се съсредоточава върху дефицитите си и това прави ситуацията по-опасна в неговите възприятия.
Съществуват няколко вида фактори, които обуславят формирането и закрепването на училищната тревожност:
 Учебно пренатоварване;
 Неспособност на ученика да се справи с училищната програма;
 Неадекватни очаквания от странаа на родителите;
 Неблагоприятни отношения с педагозите;
 Редовно повтарящи се оценъчно-изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на ученика от страна на класа.
Тревожност и учебна среда
Универсален признак за училищна тревожност, проявяващ се почти във всяка възраст е „влошаването на соматичното здраве“ на ученика, което е напълно обяснимо от гледна точка на теорията за психосоматиката. Тревожните деца често боледуват и по тази причина са принудени да остават вкъщи. Понякога при тях възниква „безпричинно“ главоболие или болки в стомаха, както и рязко повишаване на температурата. Особено често тези соматични нарушения се случват непосредствено преди контролни, класни работи и въобще при проверка на знанията, което също е характерно за всяка възраст – от първокласниците до випускниците.
Важна роля при определянето на това дали човек ще влезе в дадена ситуация от позицията на самоувереността или на уязвимостта, играе контекстът. Например един ученик може спокойно да разкаже урока по история пред семейството си, но да изпитва
силен страх от изправянето пред класа. Т. е. появата на уязвимостта може да зависи от това дали контекстът е оценяващ. Вярата в собствените възможности и опитът също оказват влияние върху уязвимостта.
Освен когнитивните компоненти тревожността има и соматичен израз. Заедно те ни карат да не влизаме в ситуации, които застрашават нашето здраве или живот. Съмненията в собствените ни възможности, които се появяват в ситуация на опасност, служат като спирачка.
Появата на уязвимостта е свързана с оценката на ситуацията. Колкото по-фатален би бил един евентуален провал, толкова по-големи съмнения се появяват у нас. Така например, ученик няма проблем с комуникацията, но когато тя е пред група, каквато е учебния клас, у повечето от тях ще се породят силни съмнения.
Такива механизми действат не само при физическа, но и при психосоциална заплаха. Може да се каже, Съществуват няколко вида фактори, които обуславят формирането и закрепването на училищ
ната тревожност:
 Учебно пренатоварване;
 Неспособност на ученика да се справи с училищната програма;
 Неадекватни очаквания от странаа на родителите;
 Неблагоприятни отношения с педагозите;
 Редовно повтарящи се оценъчно-изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на ученика от страна на класа.
Тревожност и  Учебно пренатоварване;
 Неспособност на ученика да се справи с училищната програма;
 Неадекват Неспособност на ученика да се справи с училищната програма;
 Неадекватни очаквания от странаа на родителите;
 Неблагоприятни отношения с педагозите;
 Редовно повтарящи се оценъчно-изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на учени Неадекватни очаквания от странаа на родителите;
 Неблагоприятни отношения с педагозите;
 Редовно повтарящи се оценъчно-изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на ученика от страна н Неблагоприятни отношения с педагозите;
 Редовно повтарящи се оценъчно-изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на ученика от страна на класа.
Т
р
ево Редовно повтарящи се оценъчно-
изпитни ситуции;
 Смяна на училището или неприемане на ученика от страна на класа
.
Тревожност и учебна среда
Универсален признак за училищна тревожност, проявява Смяна

на училището или неприемане на ученика от
с
трана на класа.
Тревожност и учебна среда
У
н
иверсален признак за училищна тревожност, проявяващ се почти във всяка възраст е „влошаването на соматичното здраве“ на ученика, което е напълно обяснимо от гледна точка
нТ
ревожност и учебна среда
Универсален признак за училищна тревожност, проявяващ се почт
и
във всяка възУниверсален признак за училищна тревожност, проявяващ се почти във всяка в
ъ
зраст е „влошаването на соматичното здраве“ на ученика, което е напълно обяснимо от гледна т
о
чка на теорията за психосоматиката. Тревожните деца често боледуват и по тази причина
с
Ако е по-лесно възбудимо и емоционално, то може да се „зарази” с

трево
ж
но
ст от своите близки. Детето сил
но

се напряга и нервничи по време на
контролни, изисква допълн
ителни
разяснени и уточнения от учителя. Бързо се уморява и му е трудно да превключи вниманието си от една дейност към друга. Ако не успее да изпълни задачата си, такова дете се отказва от по-нататъшното й изпълнение. Склонно е да се обвинява за всички неприятности, които се случват не само с него, но и с неговите близки.
Подходи за справяне
Има няколко вида спорт, които според специалистите са добра превенция или облекчават симптомите на тревожни състояния. На първо място безспорно е Плуването. В наши дни се различава плуване с оздравителен, спортен и приложен характер. Като сред другите масови спортове безспорно само плуването съчетава възможностите за хармонично развитие на организма, ярко изразена оздравителна насоченост, важно приложно приложение и емоционалната притегателност на водната среда.
Влияние на заниманията с плуване върху тревожните състояния
Регулярните занимания с плуване се явяват мощен фактор за въздействие върху висшата нервна дейност на човека. Действието на температурата на водата уравновесява процесите на възбуждане и задържане в централната нервна система (ЦНС) и подобрява кръвоснабдяването на мозъка. Обтичайки тялото водата деликатно масажира нервните окончания, които

се намират в кожата и мускулите. Това въздейства благоприятно на ЦНС, успокоява и намалява умората. След плуване човек заспива по- лесно, има по- спокоен сън, подобряват се вниманието и паметта. Приятн
и
те асоциации, свързани с плуването се отразя
ват положително на психиката, сп
особстват за формирането на положителен емоционален фон, така необходим в напрегнатото ежедневие. Заниманията с плуване водят до специфични изменения в кръвта, които повишават защитните свойства на имунната система. Увеличават съпротивлението на организма срещу инфПодходи за справяне
Има няколко вида спорт, които спор
е
д специалистите са добрИм
а
няколко вида спорт, които според специалистите са добра превенция или облекчават симптомите на тревожни състояния. На първо място безспорно е Плуването. В наши дни се различава плуване с оздравителен, спортен и приложен характер. Като сред другите масови спортове безспорно само плуването съчетава възможностите за хармонично развитие на организма, ярко изразена оздравителна насоченост, важно приложно приложение и емоционалната притегателност на водната среда.
Влияние на заниманията с плуване върху тревожните състояния
Регулярните занимания с плуване се явяват мощен фактор за въздейств
ие върху висшата нервна дейност на човека. Действието на температурата на водата уравновесява процесите на възбуждане и задържане в централната нервна система (ЦНС) и подобрява кръвоснабдяването на мозъка. Обтичайки тялото водата деликатно масажира нервните окончания, които се намират в кожата и мускулите. Това въздейства благоприятно на ЦНС, успокоява и намалява умората. След плуване човек заспива
по- лесно, има по- спокоен сън
, подобряват се вниманието и паметта. Приятните асоциации, свързани с плуването се отразяват положително на психиката, способстват за формирането на положителен емоционален фон, така необходим в напрегнатото ежедневие. Заниманията с плуване водят до специфични изменения в кръвта, които повишават защитните свойства на имунната система. Увеличават съпротивлението на организма срещу инфекции, простудни заболявания и въздействието на ниските температури. Плуването е един от най- успешните методи за закаляване на човека. В обобщение може да се каже, че плуването като двигателна дейност и въздействие върху организма, води до физиологични изменения в почти всички органи и системи, като повлиява