Трудова психология - Лекции

Въпрос 1 СЪЩНОСТ НА ТРУДА

Понятието труд е известно на всеки човек и всеки го приема като нещо неизбежно, което се разбира от само себе си. В действителност при тълкуването на понятието труд съществуват 5 основни подхода:
семасиологически (семантически) – смислов подход, който търси същност на понятието труд в произхода на думата. Понятието труд се използва в староанглийския език и се тълкува като мъка, страдание на човек. В славянските езици понятието труд се тълкува като работа. В българския тълковен речник понятието труд е записано като усилие, мъка, напрежение, тегоба, която изпитва човек, докато върши нещо
физиологически подход, която тълкува труда като процес на изразходване на човешка физическа и нервно-психическа енергия при производство на стоки и услуги
дейностен подход (функционален) , който тълкува понятието труд като целесъобразна дейност на хората, насочена към задоволяване на материални и духовни потребности. Този подход разглежда труда като човешка, целесъобразна дейност, икономическа работа на човека, процес на взаимодействие между човека и машините или някакви предмети на труда; труда е специфично отношение на човека към природата
социологичен подход, тълкуващ труда като система от отношения между хората, участващи в трудовия процес. Отношенията между хората се делят на: отношения между личност и администрация (всякакъв вид началник); отношения между личност и формалната група; отношения между личността и неформалната група; отношение между личността и професионалните и синдикални организации
икономическия подход тълкува понятието труд като обществен труд, т.е. този труд, който възниква и съществува при производството на дадена стока или услуга, предназначена за пазара.

Обществения труд е в резултат на разделението и кооперацията на труда. Разделението на труда е процес на обособяване на различни видове труд. Кооперацията на труда е специфични форми за обединяване на различни видове труд. Отделната личност, която полага усилия за своето семейство не може да се счита за някакъв производител. Обществения труд е труд, който е предназначен за производството на стоки и услуги на пазара. При обществения труд, труда на отделния работник не може да съществува самостоятелно. По такъв начин полагането на обществен труд предполага всеки индивид да се включи в трудовия процес и да влезе в икономически отношения с работодателя. В този смисъл от гледна точка на икономическия подход труда се разглежда система от икономически отношения по повод и във връзка с участието на хората в обществения трудов процес и свързан с разпределението на резултатите от труда.
Икономиката на труда като дисциплина изучава обществения труд от икономическа гледна точка. Необходимо е да се съобразяваме с всеки посочен подход при тълкуване на понятието труд. Икономиката на труда отчита обстоятелството, че труд е целесъобразна човешка дейност за осигуряване на средства на отделната личност и неговото семейство. Изследването на тези икономически отношения свързани с труда са насочени към изясняване условията на труд и заплащане, които са достойни за човека и са справедливи за страната в която работи и живее.

Въпрос 2 Функции на труда и характерни черти

Обществения труд изпълнява две основни функции:
икономическа
социална
Икономическата функция включва:
трудът е създател на материални и духовни блага
трудът е източник на средства(доходи) , необходими за задоволяване на човешките потребности
трудът е фактор за развитието на икономиката
трудът е фактор за увеличаване на жизнения стандарт на заетите, косвено и на незаетите

Социалната функция включва:
трудът е фактор и предпоставка за осъществяване на социалната политика
трудът е фактор за развитие и усъвършенстване на човека
за хората, участващи в общ. трудов процес труда е средство за осъществяване на социалното общуване (социална принадлежност на човека)
трудът е средство за себедоказване и реализация на човека

Икономическата и социалната функция на труда са органически свързани. Колкото е по-високо развита икономиката, толкова е по- висока ефективността на труда.

Съвременния труд притежава няколко основни черти.
Съвременния труд не е стока и се различава от останалите търговски вещи. Купува се работната сила на пазара, а не труда. За да се реализира съвременното производство са необходими два субекта – свободни хора, търсещи работа (притежават определени способности) - работна сила; и собственици на капитали. При постигане на съгласие влизат в трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е процес на предоставяне и използване на работната сила, която е собственост на отделна личност на друга личност, наречена работодател.
Преобладаващо основание за възникване на трудово правоотношение е трудов договор.
Трудовия договор не е договор за покупко-продажба за работна сила, а договор за нейното отдаване под наем за определено време на определена цена.
Трудът е основно човешко право.
Чл.48 от Конституцията казва, че гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия, които да уредят това право и създава условия за реализиране на правото на труд на лица с увреждания.

Съвременния труд е доброволен, равноправен, свободен, не е обикновена търговска вещ и е признат за основно човешко право. Всеки човек има правото на труд, на равни възможности и чрез труда да си осигурява здравословни и безопасни условия на работа и трудово възнаграждение, гарантиращо достойното му съществуване.

Въпрос 3 СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

Човешкия труд във всяка страна, респективно и в света като цяло не може да се разглежда без да се отчитат процесите и тенденциите на възпроизводство на населението. Те са естествено условие и предпоставка за формирането и развитието на човешките ресурси и трудовия пазар.
От икономическа гледна точка населението може да се разглежда като:
съвкупност от индивиди със своя система от потребности и платежоспособно търсене на продукти и услуги, които са определящи цели на икономиката на труда.
основен ресурс за осъществяване на всяка стопанска и по-общо на всяка трудова дейност
съвкупност от индивиди с различни потребности и интереси. За икономиката на труда водещо значение има разбирането за населението като основен ресурс за осъществяване всяка трудова дейност.

Понятието човешки ресурси се свързва преди всичко с основните фактори на производството и по-точно с необходимите ресурси на осъществяване на всяка стопанска или трудова дейност. От тази гледна точка хората в качеството си на ресурс имат няколко особености:
преди всичко в трудовата дейност се използват едни или други техни качества, които са естествена даденост или са формирани в резултат от обучение
трудът им не е обикновена търговска вещ, не може да се купува в класическия смисъл на думата, т.е. върху него не се придобива пълно право на собственост
те са движещата сила на всяка дейност, ресурсът който задвижва всички останали ресурси. Те са непрекъснато възпроизвеждащ се ресурс.

По тесен смисъл понятието човешки ресурси включва хората, които в даден момент или за даден период от време имат реална възможност да вземат участие в някакъв вид трудова дейност.
Определянето на числеността на хората, които могат да се третират като ресурс за системата на труда се извършва въз основа на различни критерии, но най-общите са два:
индивидите да притежават качества които намират реално приложение в някакъв вид трудова дейност
здравословното им състояние да позволява нормално трудово участие

В действителност тези критерии не определят точно броя на хората които могат да се ангажират с трудова дейност, защото има и редица други обстоятелства, които не позволяват на отделни хора да участват реално в системата на труда. Такива обстоятелства са:
законови ограничения на долната и горната граница на трудоспособната възраст в страната
продължителност на обучението в рамките на образователната система
отбиване на редовна военна служба
раждане и отглеждане на деца
различни обстоятелства, които мотивират хората за отказ от участие в трудовата дейност

Най-точното участие дефиниране на човешките ресурси се свързва с понятието икономическо активно население. В икономически активното население се включват заетите и безработните. За системата на труда от значението са най-малко три основни характеристики на човешките ресурси:
тяхното количество измерено чрез броя на хората които могат реално да участват в трудовата дейност към даден момент
тяхното качество изразено най-вече със съвкупността от знания, умения и навици
тяхната мотивация за постигане на определена ефективност на труда

Преди всичко броят на хората, които могат реално да упражняват трудова дейност зависи от демографските процеси (естествено и механично движение на населението), от формиралите се демографски структури и от здравословното състояние на населението.

Качеството на човешкия ресурс като особено важна тяхна характеристика за системата на труда също се обуславя от сложен комплекс фактори. По-важните от тях са:
индивидуални качества и съществуващото равнище на образование
здравословното състояние на човешките ресурси
ценностната система на семейството
възможностите на семейството и обществото да инвестира в обучение
структурата и ефективността на образователната система
структурата и ефективността на системата за здравеопазване
интензивността на миграционните процеси

Мотивацията на хората за постигане на определена ефективност на труда има съществено значение за всяка трудова дейност. При равни други условия мотивацията на хората е от решаващо значение за постигане на едни или други резултати.

Въпрос 5 ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

В човешките съвкупности, които характеризират населението и човешките ресурси непрекъснато протичат интензивни изменения, като в съответствие с това се изменя тяхната численост и структура. Възпроизводството на населението и човешките ресурси трябва да се разглежда най-малко от два основни аспекта: количествен и качествен.
В количествения аспект възпроизводството на населението и човешките ресурси най-често се разглеждат процес на непрекъснато изменение на съвкупността от индивиди, населяващи дадена страна, регион или населено в място в конкретния момент или период от време.
Най-важните процеси под чието въздействие се осъществява непрекъснатото изменение на съвкупността от живи индивиди са:
процесите на естествено движение на населението – раждаемост и смъртност
процесите на механично движени – имиграционни процеси
Количествения аспект не може да се изучава без познаването на основните показатели, характеризиращи равнището и динамиката на демографските процеси, както и тенденциите за изменение на демографските структури.
Основния демографски процес – раждаемостта обикновено се характеризира с няколко по-важни показателя:
общ брой на живородените деца през дадената година
общ коефициент на раждаемост – броят на живородените деца падащи се на хиляда жители от населението
коефициент на родилните контингенти – брой на новородените деца отнесени на 1000 жени във фертилна възраст (16 – 49г.)
тотален коефициент на фертилност – показва средния брой живородени деца от една жена за целия фертилен период

Освен посочените показатели връзка с раждаемостта имат и някои други показатели:
- коефициент на брачност - брой на сключените бракове на 1000 жители в годината
брой на абортите – за дадената година или за 1000 души от населението

Раждаемостта като демографски процес зависи от поведението на населението в различните страни и региони. То се обуславя от сложен комплекс фактори. Общоприетите фактори са:
икономически фактори – равнище на икономическо развитие и жизнен стандарт. Като правило хората в силно развити в икономическо отношение страни са възприели поведение, ориентирано към раждането и отглеждането на относително по-малко деца
социално-психически фактори – включват се националната психика, ценностната система, религиозни убеждения, равнище на здравеопазване и системата за социална защита
безспорно върху равнището на общия коефици