Трудова психология - Същност на труда

Тема 1:Същност на труда
Съществуват различни научни направления,които разглеждат понятието “труд” и са основа за неговото тълкуване от следните гледни т-ки:семантическа;психологическа;физиологическа;дейностна(функционална);социологическа;правна;икономическа.Семантическа гледна т-ка-под “труд” обикновенно се разбират усилия,напрежение,които човек полага за извършване на нещо,постигане на определена цел;целесъобразна дейност на човека,в процеса на която той въздейства в/у природата и създава предмети за задоволяване на собствените си потребности.Следващата е психологическата гледна т-ка-тя изучава труда като съвкупност от психологически процеси,които обуславят трудовата дейност,предизвикани от въздействието на работната среда и др.индивиди.Друга гледна т-ка е физиологическата-тя разглежда понятието “труд” като изразходване на човешка и нервно-психическа енергия при производството на материални и духовни блага.Дейностната гледна т-ка-понятието “труд” се дефинира като целесъобразна дейност на хората,насочена към задоволяване на техните материални и духовни потребности.С/д тази гледна т-ка понятието “труд” се определя като дейност,която:присъща е само на човека;предназначена е за задоволяване на човешки потребности;винаги е насочена към постигането на предварително поставени цели от отделната личност или обществото;представлява процес на взаимодействие м/у човека и природата,при което отделната личност се развива.Социологическата гледна т-ка разглежда понятието “труд” като с-ма от отношения м/у хората,които участват в трудовия процес.Отделната личност влиза в междуличностни взаимоотношения при участие в трудовия процес със следните субекти:работодателя и администрацията на предприятието,в което личността е на работа;индивиди от формалната група,в която е работното място на личността;индивиди от неформалната група,в която личността се е приобщила,с оглед да защити по-добре своите икономически и социални интереси.Следващата е правната гледна т-ка-трудът се разглежда като отношение на предоставяне на работна сила на отделната личност,при което се пораждат трудови и свързани с тях отношения,както и осигурителни отношения,при които трябва да се спазват действащите правни норми.Последната гледна т-ка е икономическата-тя е свързана с науката за икон.растеж и общественото развитие.Тя изучава труда като фактор на производството,със специфичната роля на свързващ елемент м/у другите два фактора-земята и капитала.
Общественият труд като обект на изучаване от икономиката на труда-отделната личност,когато полага труд за производството на стоки или услуги за своя собствена или за употреба от своето семейство,представлява самозадоволяващ се производител.Тя на практика не разменя продукта от своята дейност с другите производители,за получаването на др.стоки и услуги.Конкретната личност изпълнява самостоятелно всички функции по производството при осъществяването на съответните трудови процеси на необходимите за нея и за нейното семейство продукти.Следователно този труд може да се определи като “труд за себе си”.Индивидуалният труд е необходим,за да допълва труда за другите работници и служители при производството на конкретни стоки и услуги.Общественият труд е възникнал и съществува в резултат на два основни процеса-разделението и кооперацията на труда.Понятието “разделение на труда” се тълкува като процес на обособяване на специфични видове труд или трудови функции,които се закрепват за изпълнение от членовете на отделна група.От своя страна разделението на труда предполага “кооперацията на труда”,което означава съединяване на разчленения труд чрез с-ма за взаимодействие м/у специфични трудови дейности,производства,предприятия.Кооперацията на труда е предпоставка за осъществяването на обществения трудов процес.Колкото по-висока е степента на разделение на труда,толкова по-голяма е възможността за кооперация на разделения труд.Организирането на обществен трудов процес за производството на дадени стоки или услуги изисква пазар за тях,собственици на капитал,които са готови да организират производство,но не разполат с необходимата работна сила за реализиране на своите намерения и свободни хора,които притежават работна сила с определени знания и умения в съответната област,но не разполагат със средства за производство или с други източници на доходи,осигуряващи им желания от тях жизнен стандарт.В организирането на трудов процес участват два самостоятелни и независими социални субекти,наречени работодател и наемен работник.Понятието “трудово правоотношение” се свързва с предоставянето и използването на работната сила на дадена личност,която се отдава под наем на друга личност,наречена работодател.1-та страна на трудовото правоотношение е работодателят,който е инициатор на трудовия процес и се задължава да заплаща определено възнаграждение за определено количество продукция или време,да осигури безопасни и здравословни у-я на труд в съответствие със законодателството.Понятието “работодател” включва всяко физическо или юридическо лице,което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.2-та страна на трудовото правоотношение е работникът или служителят,който се задължава да предостави своята работна сила за изпълнението на дадена работа,длъжност или функция през определено време.Под “трудов договор” се разбира писмен документ,в който работодателят и наемният работник се договарят за условията и заплащането на труда.Сключилият трудов договор работник или служител не продава на работодателя своята работна сила,а временно отдава под наем работната си сила при определени у-я и цена на труда.Наетият работник или служител запазва своите граждански права и има право да изисква от работодателя непрекъснато да подобрява у-ята на труд и да увеличава размера на трудовото възнаграждение,което създава възможности за неговото нормално съществуване и повишаване на жизненото равнище.
Функции на труда:понятието “функция” се тълкува като дейност,работа,служба,предназначение.Две основни функции:икономическа и социална.Икономическата функция характеризира труда като основен фактор за:създаване на материални и духовни блага;развитие на икономиката;източник на доходи,необходими за задоволяване на потребностите на личността и обществото;увеличаване на жизненото равнище на заетите.Създаването на материални и духовни блага се осъществява посредством труда.Развитието на икономиката е възможно само при полагането на качествен труд.Ниската производителност на труда обикновено поражда слаба или намаляваща конкурентоспособност на стоките или услугите,на заетостта,ограничени възможности за инвестиране и като краен резултат по-нататъшно намаляване на ефективноста на труда и икон.растеж.Източник на доходи за по-голямата част от хората е полагането на труд.Увеличаването на жизненото равнище на заетите е свързано с по-висока производителност на труда.2-та функция на общ.труд е социалната функция,която характеризира труда като основен фактор за:осъществяване на социална политика;развитие на личността;осъществяване на социално общуване от отделната личност;изява на отделната личност.Осъществяването на социална политика е в зависимост от производителността на труда.Развитието на личността е свързано с увеличаване на найните възможности и способности за труд.Осъществяването на социално общуване от личността е свързано с обстоятелството,че тя участва в конкретен трудов процес.Изявата на отделната личност е свързана с възможността при полагане на труд да покаже своите знания и умения пред себе си и пред другите.2-те функции на обществения труд-икономическата и социалната,са взаимо свързани.При развита икономика и по-голямо производство на стоки и услуги,при по-високо равнище на заетостта на населението по-справедлива може да бъде социалната политика на държавата.При наличието на у-я за полагането на обществения труд,които правят възможно да се реализира социалната функция на труда,обикновено се подпомага от ефективното изпълнение на икон.функция.При вземане на решения на определени равнища социалната функция на труда се намира на второ място,а в някои случаи отсъства в политиката по труда.Приоритетът на икономическата и пренебрегването на социалната функция при организирането и полагането на труда създава неточната представа,че трудът е изпълнил своята историческа мисия,като е съдействал за развитието на личността и нейното обособяване като отделен биологически и обществен вид.Отделната личност,полагайки труд,не е само един от основните фактори на производството.
Особености на труда:Съществуват няколко основни особености,които позволяват да се подчертае значението и познанието за труда.Тези особености могат да бъдат следните:трудът не е стока;полагането на труд е основно човешко право;изборът на труд е свободен;полагането на труд е доброволно;трудът е равноправен.1-та особеност,че трудът не е стока,се свързва с безспорното твърдение,че трудът е дейност на човека,който е свободен гражданин и не може да се продава и купува.Трудът в съвременната пазарна икономика не трябва да се смята за обикновена търговска вещ,а да се разглежда в следните насоки:1)на съвременния пазар на труда,хората не се продават и купуват,а когато работодателят наема работници и служители,той не може да стане техен собственик.Наемните работници и служители притежават правата на свободни и пълноправни граждани на своята страна като всички останали хора и не загубват своята свобода и независимост;2)при съвременното общество трудът не се продава и не се купува,но процесите и у-ята на неговото полагане са свързани със законите на пазарната икономика;3)на трудовия пазар реално не е възможно да се предлага труд,тъй като той не съществува и не може да се съхрани и натрупа в запас.2-та особеност на труда е,че полагането на труд е основно човешко право.Тя се свързва с Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации,приема през 1948г.Правото на труд се тълкува като основно човешко право и осначава,че всеки човек има право чрез труд да осигурява доходи за себе си и своето семейство за препитание и развитие.Конституцията на Република България включва каузи за гарантиране на основното човешко право,които са следните:гражданите имат право на труд;д-вата се грижи за създаването на такива у-я,които ще направят възможно реализирането на това право;д-вата създава у-я да реализират правото си на труд и лицата с физически и психически увреждания.Други права:да осъществява своето материално благосъстояние и духовно развитие в свобода и достойнство,в икон.сигурност и с равни възможности;да бъде закрилян с/у безработицата;да получава справедливо и задоволително възнаграждение,което да осигури на него и на неговото семейство съществуване,съответстващо на човешкото достойнство,и ако е необходимо,да се допълва с др.средства за социална защита;да получава равно възнаграждение за равен труд;да получава еднаква възможност с всички останали за повишаване в своята работа по никакви други съображения освен по старшинство и компетентност;да бъде предоставена почивка,отдих,разумно по продължителност работно време,периодически платен отпуск,възнаграждение за работа в празничните дни.Свободния избор на труд от личността е израз на демокрацията в трудовите отношения,на правото на гражданите свободно да избират своята работа в съответствие с образованието,желанията,потребностите и интересите си.4-тата особеност на труда е доброволното полагане на труд.Тя се свързва с потребностите и интересите на личността и доброволното вземане на решение за участие в конкретен трудов процес.Доброволното полагане на труд включва възможността за доброволно извършване на следните дейности от личноста:вземане на решение за започване на работа;търсене на подходяща работа,съобразно образование,желания и способности;подготовка на документи за кандидатстване на работа в избрано предприятие;явяване на инревюта,водене на преговори с работодателя или негов представител;подписване на трудов договор;спазване на клаузите на трудовия договор.Противоположният труд е отречено от между