Царството на Птолемеите

Пловдивски Университет"Паисий Хилендарски"
Философско-исторически факултет
Курсова работа
"ЦАРСТВОТО НА ПТОЛЕМЕИТЕ"
Изготвила: Проверил:
Александра Ангелова Гърбева Доц.Г.Митрев
Специалност: История и цивилизации на
Стария и Новия свят
Фак. № 1509627002

Съдържание:
1.Увод
2.Птолемеево властване на Изток
3.Държавно,социално и икономическо устройство
4."Пъстротата" на Птолемеите:
·Птолемей I Сотер (305-282 г. пр. Хр.) женен първо за Евридика,после
за Береника I
·Птолемей II Филаделф (284-246 г. пр. Хр.) женен първо за Арсиноя I,
после за Арсиноя II Филаделфа; управлява съвместно сПтолемей
Синът (267-259 г. пр. Хр.)
·Птолемей III Евригет I (246-222 г. пр. Хр.) женен за Береника II
·Птолемей IV Филопатор (222-204 г. пр. Хр.) женен за Арсиноя III
·Птолемей V Епифан (204-180 г. пр. Хр.) женен за Клеопатра I
·Птолемей VI Филометор (180-164 г. пр. Хр., 163-145 г. пр. Хр.) женен
за Клеопатра II
·Птолемей VII Неос Филопатор (така и не се възкачва на трона)
·Птолемей VIII (170-163 г. пр. Хр., 145-116 г. пр. Хр.) Евригет II (Фискон)
женен първо за Клеопатра II, после за Клеопатра III (Кокке)
·Клеопатра II (132-124 г. пр. Хр.) Филометора Сотейра, в опозиция
на Птолемей VIII
·Птолемей IX Филометор Сотер II (Латир) (116-107 г. пр. Хр., 88-81 г. пр.
Хр.) женен първо за Клеопатра IV, после за Клеопатра Селена; управлява
съвместно сКлеопатра III при първото си царуване
·Птолемей X Александър I (107-88 г. пр. Хр.) женен първо за Клеопатра
Селена, после за Береника III; управлява съвместно с Клеопатра III до 101
г. пр. Хр.
·Береника III Филопатор (81-80 г. пр. Хр.)
·Птолемей XI Александър II (80 г. пр. Хр.), оженил се за Береника III, с
която управлява съвместно до смъртта и, а след това - самостоятелно за
18/19 дни

·Птолемей XII Неос Дионис (Авлет) (80-58 г. пр. Хр., 55-51 г. пр. Хр.)
и Клеопатра V
·Клеопатра VI Трифена (58-56 г. пр. Хр.
·Береника IV Епифанея (56-55 г. пр. Хр.)
·Клеопатра VII Теа Неотера (51-30 г. пр. Хр.); управлява съвместно
с Птолемей XIII (51-47 г. пр. Хр.)
·Арсиноя IV (48-47 г. пр. Хр.) в опозиция на Клеопатра VII
·Птолемей XIV (47-44 г. пр. Хр.) съвместно с Клеопатра VII
·Птолемей XV Цезарион (44-30 г. пр. Хр.) съвместно с Клеопатра VII
5.Заключение

I.Увод:
След смъртта на Александър Велики няма пълнолетен законен наследник, въпросът за
по-нататъшното съществуване на незавършената му световна монархия се изправил с
най-голяма острота. Животът на световната държава досега бил тясно свързан с
личността на самия Александър. Държавата му била изкуствено създадена и с чисто
военен характер. Обединителните сили в нея били слаби, а разпокъсващите — големи.
Силите на разпокъсване и разлагане действат и вътре в Персийското царство до
завладяването му от Александър. Гърция гледа на подчинението си на Македония като
на робство и подчертава това веднага след Александровата смърт, когато Македония е
принудена да я държи покорна и при това със сила. Обединителният елемент в
държавата е само войската, особено македонската войска с наследената й преданост
към македонската династия. Обаче легитимизмът на войската и нейната привързаност
към законния й цар не могат безкрайно да поддържат обединението, особено когато
македонската династия изпада в положението да бъде представлявана от слабоумен
юноша и младенец.
Законен Александров наследник можел да бъде или Филип Аридей, доведеният брат на
Александър, или синът му от брака с Роксана, роден след смъртта на Александър. А
личното честолюбие и жаждата за власт у Александровите генерали били по-силни от
предаността им към македонската династия. Много естествено при такива условия след
смъртта на Александър започнал продължителен период на борби между генералите
му, в които борби въпросът да се подкрепят правата на престола на единия или другия
наследник постепенно оставал на заден план, а се изправял въпросът ще съществува ли
и занапред цялата Александрова империя, или пък ще се раздели на отделни части, в
които да се наместят като управители бившите му най-близки сътрудници и
помощници. В тези сложни борби постепенно загинали всички наследници на
Александър, членовете на македонския царстващ род, отстранени ту от едни, ту от
други Александрови генерали, които искали сами да станат негови приемници и
единствени носители на властта в световната му монархия.
Но нито един от тях нямал нито достатъчен талант, нито нужното влияние сред
войската, та да накара цялата войска да му се подчини, а останалите Александрови
генерали да признаят върховната му власт. Против всеки от тях се образували силни
коалиции от останалите командири на части от Александровата войска, намиращи се в
различните области на империята му и всички загивали от насилствена смърт. Така
изчезнали един след друг Пердика, Антипатър, Полиперхон. Най-много се доближава
до изпълнението на мечтата си за единна империя под негово лично управление един
от най-талантливите Александрови генерали — Антигон Едноокият, който има
способен помощник в лицето на сина си Деметрий Полиоркет („завоевател на
градове“). Но и неговата власт не е призната от другите пълководци на отделните
сатрапии: Лизимах (управител на Тракия), Селевк (управител на Вавилония), Птолемей
(управител на Египет) и Касандър (управител на Македония). Тяхната коалиция
нанесла в боя при Ипсос (301 г.) в Мала Азия решителен удар на Антигон, който
паднал убит в този бой.

Боят при Ипсос вече напълно решава въпроса за съществуването на единната
Александрова монархия. Тя е разложена на съставните си части, между които с най-
голямо значение са: Сирия, в състава на която влизат всичките източни части от
Александровата монархия, включително и части от Мала Азия; Египет и Македония. В
Сирия се закрепя династията на Селевк — Селевкидите; в Египет династията на
Птолемей Лат — Птолемеите, или Лагидите; в Македония, под чиято зависимост остава
и Гърция, след дълги и кръвопролитни борби се закрепила династията на Антигонидите
— потомци на Антигон Едноокия. В Египет и в Сирия „царете“ на тези държави
оправдавали властта си с правото на завоевателя, като приемници на Александър, но
останали чужди на управляваните от тях страни. Крепели се на власт с помощта на
наемните си войски. Населението им се покорявало също така, както се покорявало и
на предшествениците им, т.е., като свиквало малко по малко с тях и като се
примирявало с мисълта за неизбежността на властта им и на властта на
съпровождащите ги гърци и македонци. В Македония новата династия на
Антигонидите се смятала законна приемница на Филиповата династия и постепенно
спечелила доверието и подкрепата на населението. За закрепването на тези три
династии много съдействало и това, че те владеели страни, отдавна вече свикнали на
абсолютен монархичен строй.
И трите първи държави, които обикновено се наричат елинистически, особено в
началото на съществуването си, мечтаят за политическа хегемония и за възстановяване
на световната империя. От друга страна, покрай тези стремежи всяка от тях има и свои
по-близки задачи, свързани с миналото на страните и с икономическите им нужди.
Всичко това довеждало до постоянни войни помежду им и в резултат всяка една от тях
поотделно отслабвала и от състава им се отделяли нови независими държави, и то пак
такива като тях, военни монархии.
II.Птолемеево властване на Изток
Първата и най-важна задача на Египет е да осигури безопасността на самия Египет —
основата и изворът на политическата мощ на Птолемеите. Постоянна опасност за
Египет е това, че плоското му крайбрежие, устието на Нил, е отворено откъм морето за
всекиго, който би се доближил със силна флота; освен това Египет може лесно да бъде
превзет и по суша от онзи, който би завладял палестинското и финикийското
крайбрежие. Ето защо за Египет, както още в епохата на фараоните, било крайно
необходимо да разполага със силна флота, с добра морска база в Египет и по
възможност да доминира над палестинското и финикийското крайбрежие. По тези
причини, т.е. поради изтъкнатите условия, ключ на Египет и на неговата столица
станала основаната от Александър гръцка Александрия с превъзходното й
полуизкуствено пристанище и със здравите й стени. При Александър и при Птолемеите
Египет решително насочва погледа си към морето и става вече напълно
средиземноморска държава. Богатството му се крепи на износа и на ролята, която играе
Нил, като удобен и евтин търговски път за Египет и за Централна Африка. Пак към Нил
през пристанищата на Червено море се насочвали и продуктите на Арабия, в чиито
пристанища е съсредоточена и част от търговията на Предна Азия с Индия. Поради

това една от първите грижи на Птолемеите била да развият и да защитят Александрия и
да осигурят на египетската търговия свободен и широк пазар.
Обаче тези задачи неизбежно водели към конфликт преди всичко със Сирия, бившето
Персийско царство, с държавата на Селевкидите. Да има под своя власт цялото
палестинско, финикийско и сирийско крайбрежие, а също тъй и крайбрежието на Мала
Азия, за Сирия е също тъй важно, както и за персийските царе. Без това тя би станала
чисто континентална азиатска държава без връзки с гръцкия свят и сирийските царе не
биха имали възможност да попълват македоно-гръцката си армия с гръцки и
македонски наемници. Иранското население в държавата никога не е било опора на
властта им. При това иранските части от бившето Персийско царство много скоро се
отделили от Сирия. Оттук водят началото си постоянните войни между Селевкиди и
Птолемеи за Палестина, Финикия и Южна Сирия и оттук е съперничеството им в Мала
Азия, крайбрежието на която постоянно минава под властта ту на Сирия, ту на Египет.
С една дума, успехът в борбата минава ту на една, ту на друга страна и никога не е
решителен. Силите на противниците са приблизително равни. При първите Птолемеи
— Сотер, Филаделф, Евергет и Филопатор успехът е на страната на Птолемеите. Те
създали голяма империя с много външни владения в Палестина, Финикия, Южна
Сирия, Южна и Средна Мала Азия и покрай бреговете на проливите. Във II век, при
Птолемеите Епифан, Филометор и Евергет II, успехът преминал на страната на
Селевкидите и Египет бил изправен пред възможността отново да стане провинция на
предноазиатското царство. Изобщо, повторила се историята на борбата на Египет с
Предна Азия през времето на XVIII династия, а след това на Асирийското и
Персийското царство.
Борбата на Египет за морските пътища и за хегемония над морето го довежда до
конфликт с гръцките градове-държави, особено с Атина и с гръцките острови в
Архипелага. В борбата си с Македония и със Сирия за Егейско море Птолемеите се
придържат към старата политика на Персия, политика, възприета по-сетне и от Рим. Те
се обявяват за защитници на своб