Цели на училищното образование

Педагогика
1 | Page




Цели на училищното образование

курсова работа по дис циплина „Педагогика“, специалност „Педагогика“
разработил: Соня Врайкова-Дукова


I. История
През различните периоди от 1878 г. насам целите на училищ ното
образование в България разширяват обхвата си, но базова цел остава
ограмотяването. Съз даването на училищата като обществена институция след
Освобождението има ло за основна цел масово да ограмоти населението, тъй като
едва 3% било грамотно през Възрожденския период. В ц арска България до
Балканските войни вече 37% (от поборницит е) били грамотни, по което сме били
първи на Балканите, доближавайки по грамотност Австро-Унгария.
„Доказателствата, че българското общество е било добре образовано за времето си,
се проявяват след присъединяването на Македония, Беломорието и Западните
покрайнини през 1941 година. Тогава лъсва драстичната разлика в нивата на
образованост на българите от „старите” и „новите” земи, а държавата започва
масирана кампания за отваряне на български училища (Петров, Д.). Това развитие
на училищата да са не само средище за образование, но и възпитан ие, продължава
и след 1944 година, въпреки че, след това комунистическият строй налага

Педагогика
2 | Page

определени идеологически ограничения, като осакатява и научните среди. Налага
се „зазубрянето“ и не се поощрява разсъждението и анализа, защото “ мислещият
човек е вреден за социалистическия строй”( Петров, Д.).
В най-новата н и история след 1989 година, образователната система не се реформира,
базирайки се на работещите и ефективни практики, както от царския , така и от
комунистическия период, а започна едн о експериментиране и отдръпване на ролята на
държавата. Това , за съжаление, води до настоящата ситуация, която ще разгледаме
подробно.
II. Същност
1. Целите на училищното образование са покриване на нормативно
заложените резултати от обучението и се к ласифицират:
А) Според обхвата:
1. най-общи – държавни образователни стандарти
2. общи – учебни програми
3. конкретни - уроци
Б) Според постиженията :
1. Ориентирани към норма – вече постигнат резултат, който е осреднен и
задава определено ниво;
2. Ориентирани към стандарт – зададени минимални показатели,
гарантиращи определено качество на обучение при покриването им;
3. Ориентирани към определени критерии – описват индивидуални
показатели;

Педагогика
3 | Page

2. Качество на образованието
Според настоящата нормативна уредба качеството на образованието (също като цел) се
гарантира на три нива:
• Национално – Министерство на образованието и науката;
• Регионално – РУО;
• Училищно – директори на училища и детски градини;
Методите за оценяване на качеството са самооценяване и инспектиране. И за двата има
разписани държавни образователни стандарти. Самооценяването представлява
вътрешна оценка на качеството на предоставеното обучение, докато инспектирането е
независима, външна експертна оценка ( веднъж на пет години) на предоставеното
образование и насоки за подобрение. Като обхват оценяването е национално - обхваща
ученици от един клас в цялата страна; регионално - обхваща ученици от един клас в
рамките на една или няколко области; училищно - обхваща ученици от един клас в
рамките на отделно училище.

3.
Образователната ни система поставя за цел конкретни изисквания по
отношение на знанията, интелектуалните и практически умения и отношенията на
учениците при излизане от нея (зрелостни изпити).
3.1. Знания - специфични знания , които са обществено значими, в конкретни
научни области и разглеждат методите за получаването им;
3.2. Интелектуални умения – способност за разпознаване, описание, обясняване и
оценяване на обекти, процеси, явления;

Педагогика
4 | Page

3.3. Практически умения – способност за решаване на задачи и проблеми, за работа
в екип, дискутиране, самооценка, планиране и общуване;
3.4. Отношения – възпитаване на лична отговорност, висок морал и нравственост ,
толерантност и демократичност.

4. Таксономия на целите
През 1956 г. Бенджамин Блум, психолог в
Чикагския университет, разработва
таксономия (клсификация-
Фиг.3) на
образователните цели за познавателната
дейност. Тя може да се ползва както за целите
на един урок, така и за всеки премет , и за
образованието като цяло.
По-късно, през 1999 г., тази таксономия е обновена (фиг. 4) от Андерсон и Красвол,
за да направи връзка между процесите , протичащи в мозъка и придобитото знание.

Фиг.4 http://tuj.asenevtsi.com/EL09/EL34.htm


Фиг.3

Педагогика
5 | Page

Фактическо знание съдържа базова информация, която се запомня
• Познаване на терминологията
• Знание на специфични детайли и елементи
Концептуално знание – отношение между частите на голяма структура, позвояващо
им да действат като единно цяло.
• Знание на начините за класификация и категоризиране.
• Знание за принципите и начините за обобщаване.
• Знание за теории, модели и структури
Процедурно знание – как да се направи нещо
• Владеене на специфични навици, и алгоритми
• Владеене на специфични техники и методи.
• Знание за това, кога трябва да се прилагат съответните процедури.

Метакогнитивно знание – знание за това, как се извършва мисленето като цяло и
собственото мислене в частност.
• Стратегическо знание
• Знание за когнитивни задачи, включва съответно контекстно и условно знание.
• Самопознаване

5. Обобщение
За съжаление, въпреки добре формулираните цели и разписани образователни
стандарти, българската образователна система е неефективна поради редица фактори,
и това се вижда ясно в последните изследвания на ПИЗ А (PISA) на фигура 1 и 2,
според които България е под средното равнище и по трите показателя.

Педагогика
6 | Page

фиг.1




фиг. 2

Причини за това са както предимно теоретичната ориентираност на образованието ни, а
не по-това за това са както предимно теоретичната подготовка и липсата на ефективно
развити практически умения, така и липсата на добре подготвени, млади учители по
призвание, които са добре заплатени . Държавата трябва да възстанови авторитета и
самочувствието на учителя като направи привлекателна и търсена тази професия, и
едновременно с това ограничи достъпа до нея с цел само най-добрите кадри да бъдат
обучители на нашето бъдеще.

Педагогика
7 | Page

Библиография
1. Николов. А., Николова, Д., „УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ “, Институт за
Пазарна Инономика, юли 2013, https://ime.bg/var//docs/Secondary_Education_BG.pdf
2. Петров, Д., „Българското образование – поглед назад и напред“, 22.04.2014 г.
https://offnews.bg/analizi/balgarskoto-obrazovanie-pogled- nazad-i-napred- 325835.html
3. Гарантиране на качеството на предучилищното и училищното образование, EURYDICE,
Европейски съюз, https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/quality-
assurance-early-childhood- and-school-education- 9_bg
4. PISA, https://www.oecd.org/pisa/data/
5. Тужаров, Хр. УТОЧНЕНА ТАКСОНОМИЯ НА БЛУМ, 2009,
http://tuj.asenevtsi.com/EL09/EL34.htm