Туризъм

Въведение в Туризма

Тема 1
Подтема 1
Въпрос 1: Посочете основните етапи в развитието на туризма в началото на XXвек. (5 т)

До втората половина на XIXв туризмът се развива като инцидентно, елитарно явление, което няма особено значение и последици за човешкото битие. Неговото масовизиране започва с появата и утвърждаването на капиталистическите производствени отношения в Западна Европа и Средна Европа.
Утвърждаването на туризма и повишаване на ролята му в обществените отношения е причината за появата и развитието на науката за това явление, а успоредно с нея и утвърждаването на системата за специално обучение на кадри за туристическата индустрия.
Науката за туризма се изучава като отворена и непрекъснато усъвършенстваща се система за организирани, логически подредени и целенасочено използвани научни знания за явлението туризъм.

Въпрос 3: Модерната наука за развитието на туризма.
Автор. (10 т)

Това е работата на Йосиф Шраднер – „Туризмът едно икономическо явление“ в Грац 1905г. В него се поставят основите на макроикономическото направление в туризмологията.Научните приноси на автора в това издание могат да се определят по следния начин:
1.Формиране и изясняване на основни специализирани термини като: туризъм, туристическа индустрия, туристическа реклама, туристическа политика.
2. Разграничаване на туризма от други начини на пътуване, на основата на доброволния и луксозен характер на мотивацията.
3. Определяне и анализ на икономическите функции, роля и значение.
4. Определяне и анализ на икономическата функция на туризма, реализиране чрез неговата „Възпитателна функция“, включително и с отчитането на потенциалните опасности за културата, морала и религиозните ценности в общностите.
5. Теоритичен анализ на „стимулите“, движещите сили, условията и факторите за развитие на туризма, особен акцент пада върху ролята на ЖП транспорт, планински водачи, респективно екскурзоводите, туристическа маркировка и други.
6. Изясняване характера, съдържанието и ролята на рекламата в туризма.
7. Критичен анализ и препоръки за усъвършенстване на съществуващата и създаване на система на туристическа статистика.
Йосиф Шраднер има значителен принос и за развитието на Географията на туризма. Предлага и изяснява стопанската същност на понятията : „туристически район“ и „туристически ресурси“.
„Пробивът на туризма“- резултати от изследването на влиянието на туризма върху местната икономика и развива теория за перфектното туристическо потребление.

Въпрос 5: История на обучението по туризъм в Западна Европа, Средна Европа и САЩ. (10т)

Процесът на институционализация на науката за туризма след ВСВ се свързва с няколко по-крупни събития. През 1940г в Берн е учредена Международна асоциация на научните експерти по туризъм, издава се списанието „Revue de tourism“, неин президент е професор Клод Каспар. През 1951г в Монте Карло е създадена „Международна асоциация по туризъм“ и „Revue de ATI“.
През 1952г в Германия са основани Немският стопански институт по туризъм към Университета в Мюнхен и Института по Туризъм към Университета „Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Ръководството се поема от Паул Берникер , който цели 34г ръководи.
Особено ускорено развитие на науката за туризма се наблюдава в края на 60-те и началото на 70-те години на XIXвек и в началото на XXвек. Като водещи звена се утвърждават : Студиумът по туризъм в Търговския факултет във Флоренция (1962г), Изследователският център към Сорбоната Париж (1965г), Националната комисия по География във Франция (1971г), бившият ГДР, Лайпциг, Дрезден, бивша Чехословакия. През 1972г в Монреал, се създава работна група по туризъм, която по-късно провежда тематични срещи в Австрия, Полша и България.
Съвременният период от 1975г до днес се отличава с териториална експанзия и съществени, количествени, структурни и качествени изменения в нея. Възраждат се и се развиват висши училища и научни звена по туризъм и в страните от Източна Европа.
През 80-те и 90-те години на XXв се наблюдава рязка промяна на Съдържателната структура на науката на туризма. Утвърждава се като стимулатор за стопанското развитие на страни и региони. Характерни са структурни изменения свързани с наличието на множество функционални, предметни и отраслови направления: маркетинг, финанси, управление на човешки ресурси, география, медицина, социология, психология, право, туристически транспорт, екология, история, културология, изкуствознание и други. Разширява се и съдържателния подход на науката на туризма. В този резултат се утвърждават 2 направления:
Първото е характерно за „класическите туристически страни“. То акцентира във вътрешната структура на явлението и неговите дейности: хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и агентска дейност, туристически транспорт и т.н.
Вторият аспект отразява главно външните връзки на туризма с други дейности и свободно време: двигателна активност, спорт и развлечения в близост до дома, развлекателни паркова и други.
Съдържателният подход на науката за туризма получава своето развитие във Великобритания, САЩ, Канада и Австралия, съвместявайки 2 съставки и зависимости в съдържанието на туризма. То се конкретизира по отношение на бързо развиващите се изследвания относно градския туризъм, развлекателните паркове, туристическото планиране и развитие,туристическия транспорт и ресурси.

Въпрос 6: История на обучението по туризъм в Източна Европа.( 10т)
В средата на 50-те години на XIXв теорията на туризма започва своето развитие и в страните от Източна Европа, когато е създаден Научно-изследователски институт по туризъм към Висшето училище по статистика и планиране във Вършава. През 60-те години в Опатия, Сплит и Любляна (СФРЮ) започва обучението на висши кадри по туризъм. През 70-те аналогични звена се създават в България, СССР, Унгария и Чехословакия.

Подтема 2:
Въпрос 2: Връзката на Туризма с медицината и другите науки. (30т)
Най-характерен пример за връзката на туризма с междинните научни области е с медицината и свързаните с нея биоклиматология, балнеология, теласотерапия, СПА и Уелнес процедури, лечебни,профилактични и въстановителни методи. Влиянието на природните условия върху човешкия организъм по време на рекреационно-туристически дейности, може да се оцени и управлява компетентно само на базата на сериозни познания за тяхното лечебно и профилактично въздействие. Особено голямо е и значението на медицината за провеждане на балнеотерапефтичните процедури. Във връзка с рационалното използване на балнео ресурсите е възникнал особен клон на медикобиологичните науки , наречено балнеология.
Историко- културологичните науки играят голяма роля за организацията на познавателния туризъм. Те дават специализирани знания и методи за опознаване на обектите на културата и изкуството, за адаптиране на нуждите на туризма.
Що се касае до социологията и психологията трябва да се подчертае, че тези 2 науки са водещи по отношение на проучванията, свързани с формирането на туристическите потребности, мотивацията на туристите за предприемането на туристическите пътувания и тяхното рекреационно поведение в туристическите дестинации.
Икономиката изследва икономическата ефективност на туристическите капиталовложения и дейности. По-конкретно икономиката изучава туристическото търсене, предлагане и потребление, свързано с материалната база, транспорта,търговската мрежа, спортни и развлекателни обекти.
Географията на туризма като самостоятелно научно направление е с особено голямо значение при изследването на териториалното разпределение на природните и културно-исторически ресурси,материалната база и туристопотоците. С неоценимо значение са геоморфологията, климатологията, хидрологията, биогеографията, ландшафтознанието и т.н. С определено значение е и географията на населението, туристическата география и други.
Подтема 3:
Въпрос 1: Историческа ретроспекция на възникването и развитието на теорията за Туризма в България. (10т)
Туризмът е нов за страната ни стопански отрасъл. Пътуванията у нас стават през 20-те и 30-те години на изминалото столетие. В периода до края на ВСВ значително развитие получава хотелиерството (ханджийството) и се създават националните курорти : Свети свети Константин и Елена (Варна), Чамкория ( Боровец ) и други. През 1948г се създава „Балкантурист“ като държавно туристическо предприятие. В годините до 1989г са изградени огромни туристически комплекси: Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена, Пампорово, Витоша и Боровец.
В края на XIXв е публикувана брошура „Морските бани в град Варна- приморска станция“ (1894г) с автор А. Писколев.
През 1925г Община Варна издава книга на д-р Ст. Попов „Курортът Варна“, в която се дават идеи за създаване на квартирно бюро, строителство на почивни домове, развитие на реклама и целогодишен туризъм.
Постепенно се поставя началото на висшето образование по туризъм в България.
През 1990г и 1992г се откриват катедри в днешния УНСС И ЮЗУ. Останалите специалности в това направление са създадени след 1998г.

Въпрос 2: Основни звена в България в сферата на туризма. (5 т)
В днешно време развитието на теорията за туризма и подготовката на кадри в тази област в България придобива широки мащаби, концентрирайки се основно във висшите училища на територията на страната. В България се провежда в 14 висши училища. Те осъществяват обмен на информация помежду си и с училища извън страната. Разменят се образци на добри академични практики в сферата на образователната, изследователската и управленската дейност.
Основни звена са Икономически университет и Висше училище по мениджмънт ( Варна ), СУ, УНСС, НБУ (София),
ЮЗУ (Благоевград) и други.

ТЕМА 2
Подтема 1
Въпрос 1: 4 от определенията на туризма, определящи еволюцията на това понятие. (40т)
Изучаването и анализа на туризма се основава на точни и общоприети дефиниции, които описват характеристики,класифициращи различни туристически потоци, обновяват тяхното разпределение и влияние, и разглеждат видове дейности предизвикани от тях.
Съществуват множества определения за туризма:
-Думата „туризъм” е изведена от термина „tоuг” и е „изкована” от френския писател Стендал през 1830 г. Според “ него туризъм означава: „пътуване, при което човек се връща в началната точка; обиколно пътешествие, обикновено по работа, за удоволствие или обучение, по време на което се посещават различни места и чийто маршрут обикновено е планиран”.
-Определението за туризма на Фридрих Вагнер (1970)
Съвкупност от всички явления,организации и институции,които взимат
участие при превозването,настаняването,и придружаването на не местни
жители в изпращащото и приемащото място както и между тях, и са на
разположение при по-продължителни пътувания за удоволствие,
развлечение, лечение, служебни и други причини
Определението за туризма на Паул Бернекер (1956)
Състояние на временна и доброволна смяна на местоживеенето,която не е свързана с произтичащи