Управленски системи

УПРАВЛЕНСКИ
СИСТЕМИ
В
ТУРИЗМА

Характерни особености на туристическия продукт

В туризма повечето продукти, които се предлагат съдържат съществени характеристики и елементи присъщи и за стоките и за услугите. В общ смисъл материално доминираните продукти обозначаваме като стоки, а нематериално доминираните продукти като услуги , при което от гледна точка на маркетинга услугите се явяват резултат от прилагане на човешки или механични усилия към хора и предмети.

Услугите биват 5 групи на базата на различни критерии:
Вид на пазара – потребителски и индивидуални.
Степен на контакт с клиента – с висока степен и с ниска степен.
Степен на трудова интензивност- според този критерии услугите биват трудово интензивни и капиталово интензивни.
Умения и професионална пригодност- услугите биват професионални и непрофесионолни.
Според целта на извършване услугите биват с печалба и без печалба (образование).

Услугите за , които говорим в туризма имат 4 характеристики, които предпоставят тяхното потребление:
Неосъзаемост (нематериани)
Несъхраняемост
Непостоянство на качеството (извършват се от хора)
Неделимост от източника (не може да се случи без конкретни условия)

Състояние и развитие на туристическата индустрия

„Индустрия“- обхваща дейността на производствените предприятия.
Туристическа индустрия- съвкупност от бизнес дейности , насочени със своята комплексност към осигуряване на производството и реализация на туристическото пътуване и прибиваване.
Съвкупност от организации, частни и държавни ангажирани в развитието, производството и маркетинга на продукти или услуги, задоволяващи нуждите на пътуващите и туристите.
Производителите на туристическите услуги
Пътуване и осигуряване на пътуване
Бизнес дейности осигурявани от транспортни компании, туристически агенции, хотели, ресторанти, търговска мрежа.
Производството и реализацията на туристически продукт като се основава на дейността на редица организации осигуряващи редица разнообразни услуги.
Туристически агенти
Анализаторски и мениджърски фирми
Доставчици на услуги
Категория на организациите подпомагащи развитието на туризма.
Държавни агенции
Финансови институции
Планиращи агенции
Образователни и професионални институци

Пътуване- много аспектен феномен изискващ представа у хората за приключения, авантюри, романтика за мистериозни и екзотични места.
Появяват се и бизнес дейности насочени към осигуряването на комфортно, бързо и сигурно транспортиране на хората от едно място към друго място.
Туризъм- изследване на търсенето и предлагането на условия за пребиваване и съпътстващи услуги за онези, които пътуват извън дома както и неустановените мотиви на харчене или получаване на доходи и заетост.

Детерминанти на туристическия пазар
Понятието туристически пазар в съдържателно отношение се определя от 3 взаимно свързани и взаимно допълващи се смисъла:
Като място на срещу между търсене и предлагане, където се проявяват основните икономически закони валидни за стоковото обръщение и пазари.
Туристическия пазар е обособена сфера за разменни отношения създаващи условия за реализация на туристическия продукт. Задоволяващи потребностите от туризъм и пътувания.
Пространство, в което се обменят продукти и технологии между производители и потребители на туристическия продукт.
Пазарите се повлияват от съвкупност от детерминанти:
Демографски характеристики и процеси
Икономически и конкурентни сили
Технологични тенденции
Политически,правни и регулативни сили
Какво представлява управлението?

Доброто управление е модел от методи, инструменти, техники и процеси, които осигуряват ефективното и ефикасното функциониране на дадена организация, както и на отделните звена, така и осигурява служителите да дават максималното от себе си за постигани на организационните цели. За да се постигне добро управление, мениджърът се нуждае от знания в областта на стратегическото паниране, финанси, управлението на хора, време и процеси. Освен това от значение са неговата интуиция, бизнес ориентирано мислене, воля и лидерски качества, необходимо е да познава своите служители и да проявява емпатия и разбиране към тях.

1.Ефективност- показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел и ефективността е свързана с целесъобразността на действията.
В икономиката се говори за ефективност на Парето. Това е всъщност определение за икономическа ефективност: придадени алтернативни решения, за разпределението на ресурсите и определен брой участници, ако не е възможно действие, при което пазарното положение на поне 1 участник да се подобри без това да доведе до влошаване на пазарното поведение на негов конкурент говорим за ефективност на Парето или ефективност на разпределението.

2. Ефикасност- показва отношението на постигнатия резултат спрямо, вложените ресурси и направените разходи, тя се свързва с икономичността на действията, чрез нея се дава отговор на въпроса:
Вършат ли се по правилния начин нещата?
При по-малки разходи- по-ефикасни са действията и мероприятията.
Постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване на дейността се нарича ефикасност.

При управлението се оказва въздействие от 1 обект(управленска система) върху друг обект.Първия е наречен управляващ, втория е обект на управление. Управляващия обект осъществява активна намеса върху нормалното функциониране и развитие върху обекта на управление.Управленското въздействие е целенасочено, то се стреми към предварително поставени цели. Постигането им обаче не трябва да унищожава или поврежда системата. Цялостният процес разглеждан в рамките на 1 организация, по постигане на целите се свързва с правене на разходи и получаване на преходи. Понятието управление е не само икономическо, но и социално и философско.

Същност и характеристики на организациите

Организациите са субекти на стопанска и административна дейност, която се определя от стопанските им цели, от същността на извършваните от тях процеси и от ресурсите, които участват в процесите и от мястото им в икономическата среда на национално и международно ниво. Постигането на стопанските резултати(цели) организацията осъществява чрез стопанската дейност. Резултата е стоката, която организацията предлага на пазара. В зависимост от предмета на дейност, организацията може да предлага както стока, изделие или услуга, така и иновация. Организациите се създават от хора в обединени групи, но за да може да бъде наречена една група хора, организацията трябва да отговаря на 3 характеристики:
Наличие на най-малко двама души, които считат себе си за част от тази група.
Наличие на най-малко една цел или резултат, които се приемат от всички членове на групата.
Целенасочена и съвместна работа на членовете на групата по постигане на общата цел или цели.
На организацията се гледа като на система и тя съединява основна за икономиката. Като система тя изисква определен ред и степен на организираност. Само по себе си организирането е функция на управлението. Организациите също така се класифицират като:
Формални или изградени на базата на вътрешни и външни правила
Неформални организации, които възникват стихийно и неорганизирано.

Общи характеристики на организациите
Цялостната дейност на организацията и насочена навън и има за цел задоволяването на външни потребности. Организацията функционира като осъществява непрекъснати двупосочни връзки с външната среда, където са потребителите, доставчиците, конкурентите, държавните и общински органи, определящи икономически правила и нормативните условия. Както и обществените и политическите организации, отразяващи възгледите на обществото. В това време от външната среда постъпват всички ресурси в организацията: хора, капитали, материали, горива, техника. Тях организацията преобразува и трансформира в стоки, при които външната среда се явява ключов ограничител на стопанската дейност.
Индивидуалността на вътрешната среда- тя се определя от предназначението и спецификите на нейните цели от процеси за тяхното постигане от фирмената култура, вътрешната среда се характеризира с разделение на труда, които бива хоризонтално (при което всеки служител изпълнява своята част от работата за общата цел) и вертикално (посредством, което се осъществяват управленски дейности)
Като обща характеристика на организацията разпознаваме и необходимост от управление, според една от основателите на мениджмънта- Питър Дръкър мениджмънта е особен вид дейност, която превръща неорганизираната тълпа в ефективна, целенасочена и производителна група.

Външна и вътрешна среда в организацията

Външната среда на организацията представлява съвкупност от външни условия и ограничения, в които организацията функционира. С оглед на това външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху осъществяваната от организацията стопанска дейност. Прието е , че външната среда включва набор от фактори, които определят условията и ограниченията за организацията. Тези външни фактори са независими, тъй като са извън възможностите и извън контрол от страна на управлението на организацията. Външните фактори се делят на такива с пряко и косвено значение.
Към групата на тези с пряко въздействие се отнасят клиентите, конкурентите и човешките ресурси.
Към факторите с косвено въздействие се отнасят- общата икономическа и политическа обстановка, технологичното развитие и равнище, социалните и културни отношения и религиозните отношения.
Фактор оказващ зависимост от ситуацията пряко или косвено влияние е нормативно законовата уредба, която определя правилата за осъществяване на стопанска дейност и урежда взаимоотношенията между организациите.
Вътрешната среда на организацията включва съвкупност от различни елементи, които функционират заедно и позволяват целите на организациите да бъдат постигнати. Елементите на вътрешната среда на организацията се планират,организират, контролират и ръководят от мениджъра на организацията. Наричат се още вътрешни променливи, тъй като подлежат на промени, Основни вътрешни променливи на среда са:
- цели
- Задачи
- Структура
- Сътрудници
- Технологии
Повечето организационни функции, които са на най-малко 3 нива на управление:
-Равнище на управление на производство
-Техническо развитие
-Стратегическо развитие на управлението(най-високо)
В по-широк смисъл основните показатели за оценка на равнището и измерването на себестойността включват:
Общ обем на разходите за дейността на предприятието.
Производствена себестойност на продукцията по планов отчет.
Обем на разходите по икономически елементи.
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи на предприятието.
Анализ на себестойността се използва за да покаже силнит