Управление

УПРАВЛЕНИЕ
НА
ТУРИСТИЧЕСКИТЕ
ДЕСТИНАЦИИ

Управление на туристическите дестинации

Какво е туристическата дестинация ?

Туристическата дестинация характеризира географска територия с различни дадености, характерни особености или атрактивни места, които се отличават със способността си да привличат туристи. Това е място , към което човек отива или е изпратен – села, градове, държави.

Фактори за развитие.

Природна среда, ресурсите и възможностите на тяхното развитие.
Структура на икономиката и нейното развитие.
Социалните структури и организации
Политически организации
Равнището на туристическото развитие.

Елементи на дестинацията

Група на атракции
Нивото и качеството на обслужване от страна на местното население
Проектиране на циркулационните коридори
Свързващи коридори

Зони за изграждане на дестинацията

Градски дестинационни зони
Дестинационна зона
Зона на предградията
Селски зони
Отдалечени зони
Туристическият район е значима по обхват част от територията на страната, където има условия да се формира специфична комбинация на туристически продукти, благодарение на съчетаване на социално-икономически културни и природни условия за туризъм. Той може да бъде обект на собствен маркетинг и реклама, и обект на целенасочено управление от орган на туристическите организации и община, подпомагани и контролирани от държавата.
Туристически клъстър- географски концентрирано обединение (мрежа) от заинтересовани и икономически свързани фирми и организации, чиято дейност има пряко и косвено отношение към развитието на туризма в определена тиритория.
Специализация на туристически район
Основна специализация- комбинация от 2 вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на района.
Разширена специализация- включва освен основните и до 4 допълнителни вида туризъм.

Фактори за развитие на дестинацията

Природна среда, ресурсите и възможностите за тяхното развитие.
Структурата на икономиката е нейното развитие- включва степента на развитие на икономиката като разнообразието и спецификата на развитието и, моделите на инвестиции и на входящи и изходящи парични източници
Социални и организационни структури- демографски характеристики, културата, качеството на предлаганите услуги, устройството на обществените организации, религиозната търпимост, морално поведение на населението, езикът и традициите.
Политически организации и обстановка- отнася се както за страната домакин, така и за политическата структура на конкретната туристическа дестинация или курорт.
Равнището на туристическото развитие- степента на участие на местното население и организации в туристическата индустрия, разнообразието на туристическите атракции, видове места за настаняване, заведенията за хранене, ролята на туристическите оператори и агенти.
Проектиране на дестинацията
А) Групата на атракциите
Б) Нивото и качеството на обслужване на местното население
В) Проектиране на циркулационните коридори (магистрали).
Свързващите коридори обединяват отделните атракции, попадащи в отделни групи атракции. Тези коридори са основния път и вход в атракциите. Поради, които за изграждането на положителен имидж и впечатление на туристите е важно те да са приветливи и впечатляващи. Разгледаните елементи формират конструкцията на дестинацията, с тях се свързва голяма част от дейностите по планиране и управление на туристическата дестинация, в която участват представителите на местната власт, предприемачите и мениджърите в туризма, в браншовите и другите неправителствени организации и представители на местното население.

Зони на изграждане на дестинацията

Най-общо разграничаваме градски, селски и отдалечени зони.
В обхвата на градските дестинационни зони се включват : зона на градските площи, където се разполагат хотели, мотели, ресторанти, барове и други туристически обекти. Много е важно до тези места да е осигурена лесна достъпност за туристите. Площите отредени за карнавални шествия, фестивали и други културни събития включително исторически обекти и сгради. Към тях попадат още местните паркове, зоолегическите градини водни басейни, стадиони.
Зона на предградията- където са локализирани увеселителни паркове, рекреационни обекти, нощни клубове. Важни туристически елементи в градовете са атракциите обслужващи центрове и свързващите звена между тях включително и връзката им с пазара.
Селски дестинационни зони- доминират атракциите с природен характер. Често срещани в тези зони са лагерите селскостопанските ферми, различни водни атракции, маршрути за преходи със специални за тази цел превозни средства. В зависимост от региона в селските зони се ситуират ваканционни места, летни и зимни курорти и спортни центрове. От голямо значение за тях е наличието на добре организирани транспортни връзки, които включват възможност за използване на различни видове транспорт, както и на високо ниво на предлаганите туристически услуги.
Отдалечени дестинационни зони- териториално отдалечени на значително разстояние от градските зони, но поради съвкупност от забележителности и места за развлечения представляват интерес за туристите. Те предлагат добри условия за яздене, катерене, ловуване, разходка сред природата, риболов и различни екстремни преживявания. Те са подходящи за лагеруване и други дейности, които на практика са истинската атракция за посещаващите ги.

Изисквания към дестинацията

За да функционира като всяка една дестинация включва набор от елементи, на 1 място стои атрактивността, инфраструктурата, супер структурата на дестинацията. Нивото и качеството на обслужване на туристите. Всички елементи взети заедно формират конструкция на дестинацията. По организирането и управлението си се планират дейности, в които трябва да участват всички заинтересовани страни. Тези дейности обаче трябва да са организирани така, че да привличат вниманието на потенциалните инвеститори.
Изискванията към дестинацията се отнасят най-вече до проектирането на нейната територия, така че при създаването на туристическата среда да се използват всички традиционни и съвременни постижения в проектирането. Основно за цялостното проектиране е осигуряването на структурна функционалност. Това означава, че всички строежи и пейзажи е необходимо да издържат на натоварване на външни и вътрешни сили, всички елементи трябва да са структурно устойчиви, така че да гарантират безопасността на строители и служители. Друг важен аспект е осигуряването на физическата функционалност. Това означава, че туристическата среда трябва да е пригодна, да побере множество дейности и движението на хората и превозни средства, подобно количествено определяне на пространството е необходимо за паркирането на даден брой коли, за сервиране на храна, за определяне на възможност за къмпингуване на даден брой хора или провеждане на различни културни и спортни мероприятия. Въпреки съществуващите ограничения има установени пространствени стандарти по отношение на спортни дейности, зони за игри и рекреация. В повечето случаи пространственото пренасищане на дестинациите и влошаването на околната среда са причинени не толкова от големия брои посетители, колкото от неадекватното проектиране и лошото управление на масите. Основен принцип на проектирането е последователността на структорните елементи. Целта е да се премахне объркването на туристите, които попадат в непозната среда и да ги подпомогне при формирането на отношение към дестинацията и постигането на удовлетвореност, при проектирането се спазва и принципа на относителността приложен при отношение на средата, в която се осъществява туризма.Това означава, че трябва да се вземе в предвид , че всички туристически дейности и атракции са свързани помежду си, както и със заобикалящата ги среда. Целта е да се постигнат интегриране по отношение на тях, така че да се отчете значимостта на всяка една дейност или атракция едновременно с осигуряване на достъпност и въздействие.

Етапи на развитие на туристическата дестинация

Според приходите, които са използвани за нуждите на етапите на развитие на една дестинация. Теорията на продукта- жизнен цикъл се разглежда като стандарт. Обхваща 4 етапа на развитие. Развитие на продукта от въвеждането на пазара през ръстова зрялост, до загуба на пазарни позиции.
1 етап : въвеждане-откриване
2 етап: ръст, поява на инициативност
3 етап: институализация
4 етап: западане, насищане и отчуждаване

1 етап: въвеждане-откриване- по време на този етап към дестинацията, проявяват интерес ограничен брой туристи склонни към ауцентричния личностен тип. Някои от тях са готови да останат и да заселят района. Те се превръщат във важен фактор стимулиращ процеса на революционно развитие на района. Те могат да изберат за свое основно занимание инвестирането в туристическия продукт. Такъв тип предприятия предлагат сравнително по-добро обслужване и отношение спрямо местното население. Това привлича по-голям брой туристи да посетят дестинацията. По време на този етап туристите биват посрещани равнодушно от местните хора, като посещенията им се приемат за положително явление
2 етап: ръст- отговор на местното население- през този етап броя на посетителите се увеличава. Наблюдава се постепенно увеличение на приходите и популярността н дестинацията. С този ръст нараства и необходимостта от изграждането на туристически съоръжения и удобства. Развитието на дейността продължава да бъде спонтанно, некоординирано и без да има изготвен план. С нарастващото внимание започва все повече да се следи степента на комфорт и чистота в дестинацията. Засилените контрасти между туристите и местното население водят до редица промени: изменение на ценностите на туриста, формиране на нови представи, нараства интересът към образованието и придобиване на по-висока степен на специализация. Към края на този етап взаимоотношенията придобиват формален и безличностен характер.
3 етап: зрялост-институционализация.Етапът на зрялост се характеризира с нарастващият интерес на туристите към дестинацията. През този етап се наблюдава нарастване на броя на посещенията, както и формализиране на услуги и маршрути. В известна степен местното население губи контрол върху процеса на управление на туристическата индустрия. Много от туристическите предприятия се управляват от международни корпорации в резултат, на които местната общност става икономическо зависими от външни организации. По време на този етап туристическият продукт и услуги се променят. В позитивен план в бита на местното население навлизат нови елементи, подобрява се начина на хранене, откриват се нови пътища и средства за повишаване на приходите. Местното население е подложено на натиск и е принудено да приеме промени в етапа на работата. Работещите не са склонни да се интегрират временно или сезонно с работата и се сформира понятието „условия на работа“. Това създава стресови ситуации. Засилените социални противоречия намират израз в появата на престъпност, проституция и т.н.
4 етап: западане,насищане и отчуждение. В този етап дестинацията достига до своя връх. Насищането е пълно и местното население е убедено, че туризмът не е осигурил очакваното и обещаното благополучие. За туристите всички тези фактори, които в началото са привлекли тяхното внимание губят своята значимост. Интересът и търсенето на туристите се насочват към други нови и различни дестинации.

Конкурентоспособност на дестинацията

Основен модел на конкуренция в туризма е предвижването на купувача да мястото, в което се потребяват продадените му услуги. Причината за това е в отложеното потребление присъщо за индустрията на туризма. Отнася се най-вече за потреблението та туристически продукти и услуги свързани с настаняване, посещение на културни събития и явления наблюдение на природни забележителности. Друг често срещан модел е този на заведенията за бързо хранене функциониращи като вериги и в отделни случаи за хотелски вериги.Този тип конкуренция е концентриран в определени сегменти на туристическия пазар: при хотелиерството се отнася до луксозни услуги и богати клиенти.
Постигането на по-висока конкурентоспособност на туристическата дестинация з