Учебник

СинтаксисСинтаксис

СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Изречение и словосъчетание.
Частите на речта като части на изречението. Логика и граматика. Основни
признаци на изречението – предикативност, граматическа оформеност и
интонационна завършеност................................................................................3
2. Видове словосъчетания................................................................................6
3. Видове съчинителни връзки.......................................................................9
4. Видове подчинителни връзки...................................................................10
5. Видове прости изречения според комуникативното намерение........13
6. Видове прости изречения по състав.........................................................15
7. Главни части на изречението....................................................................17
8. Второстепенни части на изречението.
Определение. Допълнение. Обстоятелствено пояснение. Сказуемно
определение.......................................................................................................20
9. Разширени,еднородни и обособени части на изречението..................27
10. Сложно изречение. Видове
Сложно съчинено изречение. Сложно съставно изречение (с подчинено
подложно, с подчинено определително, с подчинено допълнително, с
подчинено обстоятелствено)...........................................................................28
2

Тема 1
Изречение и словосъчетание
Частите на речта като части на изречението. Логика и граматика.
Основни признаци на изречението – предикативност, граматическа
оформеност и интонационна завършеност.
Като владеещи език, който ни е роден, ние разполагаме с огромно количество
данни, които обаче не ни се налага да анализираме. Поради това е лесно да се заблудим,
че езикът е едва ли не създадена от навика система. Заблудата идва от факта, че
езиковите явления са ни така обичайни, така сме свикнали с тях, че не ги забелязваме.
Способността да възприемаме аналитично света закърнява под влияние на навика.
Витгенщайн казва: “Най-важните за нас страни на нещата са скрити, защото са прости
и добре познати, но неосмислени.”
Целта на науката е да оптимизира практиката. Практиката в различните области
на съвременния живот поставя различни предизвикателства за професиите, в които се
работи със средствата на речта, където е много важно езиковата активност да се
основава на езикова компетентност и да се проявява в речева способност.
Общо свойство на езиковата материя е смисълът, а смисълът е въпрос на
конвенция (на договаряне). Договореност означава ред, а редът се крепи на определен
тип отношения. За генериране на изречение са необходими два вида материал:
-речник, който дава думите с техните значения;
-граматични езикови правила, които регламентират:
·формоизменението на речниковите единици;
·правилата за синтагматично свързване на речниковите единици по
хоризонтала (това се изучава от синтаксиса);
Синтаксис (ст.гр.) – устройство, ред, организация
Ако трябва словесно да изразим идея, че определено човешко същество на 10
години на следващия ден ще изпрати съобщение в писмена форма, ще се използват
следните лексикални единици:
дете утре пиша писмо
детето пишем писмото
деца : писма
децата : писмата
ще пиша
ще пише
:
писал
Детето утре ще пише писмо.
3

За да се получи съобщение в съответствие с идеята, от вертикално подредените
словоформи в парадигмата на всяка дума се избира една точно определена словоформа
и по определен начин се съчетава с други словоформи. За това Любомир Андрейчин
отбелязва: “Синтаксисът е наука за частите на речта като части на изречението.”
Синтаксисът не се интересува от семантиката на думите, а само от правилата за
свързване помежду им с цел предаване на някакво съобщение. Правилата на синтаксиса
са различни от законите на логиката. Логиката е обща за всички хора, но общ синтаксис
за всички няма. Една и съща мисъл в различни езици се оформя различно, не само с
различни думи, но и с различни правила за изменението и линейното съчетание на тези
думи.
Понятието като логическа категория и думата като лингвистична са
съотносителни, но не са тъждествени. Изречение и съждение са понятия от различни
области и също са съотносителни, но не са тъждествени. Съждението изразява една
мисъл, от различните видове изречения най-близо до съждението е простото
съобщително изречение. Изречението може да не изразява мисъл, а въпрос, подбуда, да
е израз на емоция т.е. въпросителните, подбудителните, възклицателните изречения не
са съждения.
Има сложни изречения, които съдържат повече от една мисъл, следователно те
също не са съждения. Логиката сочи в съждението само два структурни елемента:
субект и предикат. Синтаксисът освен главните части на изречението – подлог,
сказуемо – изучава и второстепенните части: допълнение (пряко, непряко),
обстоятелствено пояснение, определение (съгласувано, несъгласувано), сказуемно
определение, приложение.
От казаното става ясно, че логика и граматика (в частност синтаксис), са
съотносителни, но не тъждествени т.е. всички съждения са изречения, но не всички
изречения са съждения.
Синтаксисът изучава:
1.Свободните словосъчетания.
2.Видовете изречения.
·по функция (съобщителни, въпросителни, възклицателни, подбудителни)
·по строеж (едносъставни, двусъставни, кратки, разширени, прости, сложни)
3.Частите на изречението.
4.Словореда.
5.Пунктоацията.
От синтактично гледище частите на речта се делят на: самостойни, които могат
да изпълняват самостоятелна синтактична функция и несамостойни (служебни), които
не изпълняват самостоятелна синтактична функция.
Самостойни части
част на речта част на изречението
глагол  сказуемо
съществително име  подлог
допълнение
обстоятелствено пояснение
определение
сказуемно определение
приложение
прилагателно име  определение
4

подлог (когато е
субстантивирано)
числително име  определение
подлог (когато е
субстантивирано)
сказуемно определение
наречие  обстоятелствено пояснение
несъгласувано определение
мeстоимения  всичко с изключение на
сказуемо

Несамостойни части
- съюз;
- предлог;
- частица;
- междуметие;
Това не значи, че синтаксисът не се интересува от синтактично несамостойните
думи, наричани още служебни думи, напротив те имат много важна роля в
синтактичния строеж на свързаната реч, защото изразяват връзките между отделните
части на изречението и експлицират характера на връзката между отделните изречения
в състава на сложното.
Предлозите като части на речта в изречението свързват думи с различна
синтактична служба. Предлозите се подчертават заедно с думата, която въвеждат.
там с него
V V
Влязох в сградата с мениджъра на фирмата.
===== ===#==== ====/===== ~~~/~~~~~~
Съюзите свързват:
а) в простото изречение думи с една и съща синтактична служба, които се
наричат еднородни части на изречението. Съюзите не изпълняват синтактична функция
и за това не се подчертават;
Иван, Петър и Стоян дойдоха.
Дойде не само Стоян, но и Петър.
б) в сложно изречение съюзите свързват съчинено и подчинено свързани
изречения;
Казах му и той запя фалшиво. (съчинителен съюз)
Казах му да запее фалшиво. (подчинителен съюз)
Казах му, че пее фалшиво. (подчинителен съюз)
Синтаксисът изучава и словосъчетанията като градивен материал на
изречението. Словосъчетанието е съединение на най-малко две пълнозначни
синтактично самостойни думи, които образуват граматическо и смислово единство.
Синтаксисът изучава само свободните словосъчетания и не се интересува от
фразеологичните.
Изречението е основна единица на свързаната реч, съществуват стотици
дефиниции за изречение, но напрактика дори и дете може да каже кое съчетание от
думи е и кое не е изречение, изречението има три основни признака:
1. Предикативност.
5

<А> <Б>
хвърлен камък Камъкът е хвърлен.
побеждаващ състезател Състезателят побеждава.
червена ябълка Ябълката е червена.
Признакът, приписван в примерите от група <А> и група <Б>, е един и същ,
приписването на признака обаче става по различен начин. В примерите от група <А>
признакът се приписва атрибутивно; в примерите от група <Б> се приписва
предикативно. При атрибутивното приписване на признак се получава словосъчетание,
а при предикативно – изречение.
Актът на предикацията издига факта в съждение и това води до изграждане на
изречение. Предикативността е във връзка с категориите : време, лице, число.
2. Граматическа оформеност
3. Интонационна завършеност.
Словосъчетанието се произнася с интонация на незавършеност докато
изреченията винаги се произнасят с завършваща интонация.
Детето плаче.
детето плаче =#= Детето плаче!
Детето плаче?
Интонационната завършеност е в основата на разликата между предикативната
синтагма и краткото двусъставно просто изречение.
Предикативната синтагма това е словосъчетание състоящо се от подлог и
сказуемо. Простото кратко двусъставно изречение също се състои само от подлог и
сказуемо. Критерият въз основа, на който разграничаваме дали е предикативна
синтагма или двусъставно просто изречение, е интонационната оформеност. Ако
съчетанието от подлог и сказуемо е произнесено с интонация на завършеност,
изречението е просто; ако същото словосъчетание е произнесено с интонация на
незавършеност то е предикативна синтагма.
Изречението е основна, граматически оформена единица на свързаната реч,
която се отличава със смислово и интонационно единство и има комуникативна
значимост.
Тема 2
Видове словосъчетания
Има идеоматични (през куп за грош, от трън на глог и др.), устойчиви (от игла
до конец, отварям си сърцето и др.) и свободни словосъчетания. Идеоматичните и
устойчивите словосъчетания в потока на речта се използват като готов материал и не се
изучават от синтаксиса. Той изучава само свободните словосъчетания.
От краен брой езикови единици (думи) по определен брой начини за
синтактично свързване се получават безкраен брой изречения. В синтаксиса
синтагматиката т.е. правилата за свързване по хоризонтал не е безкрайна и хаотична и
се свежда до определени типове отношения.
6