Учебник аграрна икономика 1

Глава I. ВЪВЕДЕНИЕ В ИКОНОМИКАТА И АГРАРНАТА
ИКОНОМИКА
Предмет на икономиката и аграрната икономика
Корените на икономиката като наука трябва да се търсят в древнос ИКОНОМИКА

Предмет на икономиката и аграрната икономика
Корените на икономиката ка
ППредмет на икономиката и аграрната икономика
Корените на икономиката като наука трябва да се търсят в древността. Наименованието произлиза от гръцките думи "ойкос" - дом, стопанствоКорените на икономиката като наука трябва да се търся
т в дре
вността. Наименованието произлиза от гръцките думи "ойкос" - дом, стопанство и "номос" - правило, закон. Според

Ксенофонт икономиката е наука за управление на стопанството. Това най-общо определение съответствува на днешното разбиране за предмета на икономиката.
В труда си "Трактат по политическа икономия" през 1615 година Ф. Монкретиен въвежда наименованието "политическа икономия", което се използва и днес. Политическата икономия според него дава знания за воденето на отделното стопанство, за националната икономика, за външната търговия, за политиката на държавата по управлението на икономиката. Понятието "политическа икономия" отговаря на този широк обхват.
А. Смит слага основите на научната политическа икономия. В своя труд: "Изследвания върху природата и причините за богатството на народите" той развива трудовата теория за стойността, спо
ред която източник на богатството е производителният труд. Според него политическата икономия изучава икономическите закони за производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага, законите, които управляват обществените (икономическите) отношения, възникващи в процеса на производството и възпроизводството на благата.
К. Маркс оформя в стройна логиВ труда си "Трактат по политическа икономия" през 1615 година Ф. Монкретиен въвежда наименованието "политическа икономия", което се използва и днес. Политическата икономия според н
его дава знания за воденето на отделното стопанство, за националната икономика, за външната търговия, за политиката на държавата по управлението на икономиката. Понятието "политическа икономия" отговаря на този широк обхват.
А. Смит слага основите на научната политическа икономия. В своя труд: "Изследвания върху природата и причините за богатството на народите" той развива трудовата теория за стойността, според която източник на богатството е производителният труд. Според него политическата икономия изучава икономическите закони за производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага, законите,
които управляват обществените (икономическите) отношения, възникващи в процеса на производствот
о и
възпроизводството на благата.
К. Маркс оформя в стройна логична система класическата политическа икономия и в този вид тя се изучаваше като единствена икономическа теория във висшите училища на соцстраните, а сега се изучава в някои западни университети. Негова заслуга е обобщаването на всичко ценно, създадено от класиците (А. Смид, Д. Рикардо, Кене и др.) и осветляването на редица нерешени от тях въпроси. К. Маркс създава теорията за принадената стойност и нейния източник. Това е незаплатената част от труда на наемните работници при пълно заплащане на цената на работната сила.
Алфред Маршал заменя названието "политическа икономия" с "икономикс". Макар и да са синоними, той фактически определя по-широА. Смит слага основите на научната политическа икономия. В своя труд: "Изследвания върху природата и причините за богатството на народите" той развива трудовата теория за стойността, според която източник на богатството е производителният труд. Според него политическата икономия изучава икономическите закони за производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага, законите, които управляват обществените (икономическите) отношения, възникващи в процеса на производството и възпроизводството на благата.
К. Маркс оформя в стройна логич
на система класическата политическа икономия и в този вид тя се изучаваше като единствена икономическа теория във висшите училища на соцстраните, а сега се изучава в някои западни университети. Негова заслуга е обобщаването на всичко ценно, създадено от класиците (А. Смид, Д. Рикардо, Кене и др.) и осветляването на редица нерешени от тях въпроси. К. Маркс създава теорията за прина
д
ената стойност и нейния източник. Това е незаплатената част от труда на наемните работници при пълно заплащане на цената на работната сила.
Алфред Маршал заменя названието "политическа икономия" с "икономикс". Макар и да са синоними, той фактически определя по-широк периметър на икономикса, давайки му и чисто прагматична функция. Икономиксът е наука за обосновка на икономическата политика на национа
л
но равнище и рационална стопанска дейност на микроравнище, т.е. в отделните фирми. По тази причина той се счита за баща на микроикономикса.
Джон Кейнс се смята за създател на съвременния икономикс. Основна негова заслуга е обоснованата необходимост от държавно регулиране на пазарно
то стопанство с оглед постигане на траен икономически растеж и по-пълна заетост.
Съвременната икономическа наука (икономикс), чието създаване започва през втората половина на 19-ти век се различава коренно от класическата политическа икономия. В нейната основа стои теорията за пределната полезност, а маржиналния анализ дава наименованието на икономикса. В противовес на трудовата теория за стойността на класиците, маржиналистите извеждат като двигателен механизъм на икономикса ефективностК. Маркс оформя в стройна логична система класическата политическа икономия и в този вид тя се изучаваше като единствена икономическа теория във висшите училища на соцстраните, а сега се изучава в някои западни университети. Негова заслуга е обобщаването на всичко ценно, създадено от класиците (А. Смид, Д. Рикардо, Кене и др.) и осветляването на редица нерешени от тях въпроси. К. Маркс създава теорията за принадената стойност и нейния източник. Това е незаплатената част от труда на наемните работници при пълно зап
лащане на цената на работната
с
ила.
Алфред Маршал заменя названието "политическа икономия" с "икономикс". Макар и да са синоними, той фактически определя по-широк периметър на икономикса, давайки му и чисто прагматична функция. Икономиксът е наука за обосновка на икономическата политика на национално равнище и рационална стопанска дейност на микроравнище, т.е. в отделните фирми. По тази причина той се счита за баща на микроикономикса.
Джон Кейнс се смята за създател на съвременния икономикс. Основна негова заслуга е обоснованата необходимост от държавно регулиране на пазарното стопанство с оглед постигане на траен икономически растеж и по-пълна заетост.
Съвременната икономическа наука (икономикс), чието създаване започва през втората половина на 19-ти век се различава коренно от класическата политическа икономия. В нейната основа стои теорията за пределната полезност, а маржиналния анализ дава наименованието на икономикса. В противовес на трудовата теория за стойността на класиците, маржиналистите извеждат като двигателен механизъм на икономикса ефективността на маржиналните (пределните) разходи.
Икономикса според маржиналистите има още две важни характеристики:
Чрез него икономическата наука е сведена до отделната фирма и служи за анализ и предвиждане.
Икономикса е освободен от идеологически товари. Икономикса е наука за управление на пазарното стопанство и изключва понятията обществен строй и класови интереси доколкото пазарното стопанство само по себе си е еднакво при всякакви политически условия, ако не е ограничавано по един или друг начин.
В условията на дефицит на ресурси от началото на човешката цивилизация, днес и в неопределено бъдеще пред хората са стояли и стояАлфред Маршал заменя названието "политическа икономия" с "икономикс". Макар и да са синоними, той фактически определя по-широк периметър на икономикса, давайки

му и чисто прагматична функция. Икономиксът е наука за обосновка на икономическата политика на национално равнище и рационална стопанска дейност на микроравнище, т.е. в отделните фирми. По тази причина той се счита за баща
на мик
роикономикса.
Джон Кейнс се смята за създател на съвременния икономикс. Основна негова заслуга е обоснованата необходимост от държавно регулиране на пазарното стопанство с оглед постигане на траен икономически растеж и по-пълна заетост.
Съвременната ико
номиче
ска наука (ик
ономикс)
, чието създаване започва през втората половина на 19-ти век се различава коренно от класическата политическа икономия. В нейната основа стои теорията за пределната полезност, а маржиналния анализ дава наименованието на икономикса. В противовес на трудовата теория за стойността на класиците, маржиналистите извеждат като двигателен механизъм на икономикса ефективността на маржиналните (пределните) разходи.
Икономикса според маржиналистите има още две важни характеристики:
Чрез него икономическата наука е сведена до отделната фи
рма и служи за анализ и предвиждане.
Икономикса е освободен от идеологически товари. Икономикса е наука за управление на пазарното стопанство и изключва понятията общ
ес
твен строй и класови интереси доколкото пазарното стопанство само по себе си е еднакво при всякакви политически условия, ако не е ограничавано по един или друг начин.
В условията на дефицит на ресурси от началото на чове
ш
ката цивилизация, днес Джон Кейнс се смята за създател на съ
в
ремен
н
ия икономикс.
Ос
новна негова заслуга е обоснованата необходимост от държавно регулиране на пазарното стопанство с оглед постигане на траен икономически растеж и по-пълна заетост.
Съвременната икономическа наука (икономикс), чието създаване започва през втората половина на 19-ти век се различава коренно от кл
асическата по
литическа икономия. В нейната основа стои теорията за пределната полезност, а маржиналния анализ дава наименованието на икономикса. В противовес на трудовата теория за стойността на класиците, маржиналистите извеждат като двигателен механизъм на икономикса ефективността на маржиналните (пределните) разходи.
Икономикса според маржиналистите има още две важни характеристики:
Чрез него икономическата наука е сведена до отделната фирма и служи за анализ и предвиждане.
Икономикса е освободен от идеологически товари. ИкономиСъвременната икономическа наука (икономикс), чието създаване започва през втората половина на 19-ти век се различава коренно от класическата политическа икономия. В нейната основа стои теорията за пределната полезност, а маржиналния анализ дава наименованието на икономикса. В противовес на трудовата теория за стойността на класиците, маржиналистите извеждат като двигателен механизъм на икономикса ефективността на маржиналните (пределните) разходи.
Икономикса според маржиналистите има още две важни характеристики:
Чрез него икономическата наука е сведена до отделната фирма и служи за анализ
и предвиждане.
Ико
номикса е освободен от идеологически товари. Икономикса е наука за управление на пазарното стопанство и изключва понятията обществен строй и класови интереси доколкото пазарното стопанство само по себе си е еднакво при всякакви политически условия, ако не е ограничавано по един или друг начин.
В условията на дефицит на ресурси от началото на човешката цивилизация, днес и в неопределено бъдеще пред хората са стояли и стоят за решаване три задачи: "какво да се произвежда", "как да се произвежда" и "за кого да се произвежда". Науката икономика има задачата да научи хората как да управляват използването на ограничените производствени ресурси и да задоволяват потребностите си в зависимост от достигнатото техниче
ско равнище на прои
зводство на всеки етап. В този случай предмет на икономиката е рационалното управление на дефицитните във всеки момент производствени ресурси, чрез изучаване законите на пазарното стопанство и механизмите за управление на националното стопанство и фирмите от производствената и непроизводствена сфера, чрез изграждане на икономическа политика, съответстваща на интересите на стопанските агенти и обществото.
В зависимост о