учене при деца със СОП

Университет "Проф. д-р Асен Златаров" – Бургас

КУРСОВА РАБОТА
по Обща, възрастова и педагогическа психология
на тема:
„ Учащи със специални нужди“

Разработила: Проверил:
Женя Терзиева, НУПЧЕ 367, I курс гл. ас. Светозар Димитров

Бургас 2021

Съдържание:

Обща характеристика на учащите със специални образователни потребности………………………………………………… 3 стр.
Типове специални нужди…………………………………. 3 стр.
Адаптиране на обучението и социална интеграция при учащите със специални нужди………………………………………. 5 стр.
Заключение…………………………………………………. 7 стр.
Източници…………………………………………………... 7 стр.

Обща характеристика на учащите със специални образователни потребности
В днешно време деца със специални образователни потребности (СОП) могат да бъдат открити във всяко едно училище. Затова е изключително важно училището да открие начина, чрез който да успее да ги интегрира в общообразователния клас и обществото и да адаптира преподаването си доколкото е възможно. За тази цел трябва да сме предварително наясно с това как да отличим, че едно дете има нужда от допълнителна помощ. Терминът „учащи със специални потребности“ се използва за всеки индивид със значително по-ниско или по-високо ниво на представяне от приетото за норма, което пък изисква осигуряване на съответните допълнителни услуги, за да се задоволят неговите образователни потребности. Често за улеснение на педагозите се слагат различни етикети, определящи типа и степента на специални нужди на ученика, но те се оказва, че дори затрудняват положителното развитие в детето заради засилената дискриминация от страна на връстниците и стигматизацията, която носят.
Тенденцията днес е броят на децата с лесно откриваеми дефицити, каквито са физическите, да остане стабилен, за разлика от тези категоризирани със „затруднения в ученето“, чийто брой неимоверно нараства. Според статистики сред най-широко разпространените нарушения са конкретните затруднения в ученето, говорните и езикови нарушения и умственото изоставане. Едва след тях се нареждат и физическите увреждания.

Типове специални нужди
Първият и всъщност най-разпространен вид дефицит, върху който ще се спрем, е умственото изоставане. Според U.S. Department of Education, 1996 приблизително 1,2% от всички страдат от умствено изоставане. То се характеризира със значително по-ниско интелектуално функциониране, по-слаби резултати на тестовете за интелигентност и изпитване на видима трудност в поддържането на необходимата за възрастта независимост и социална отговорност. За умствено изоставане може да се говори, когато даденото лице изпитва затруднения в две или повее области, касаещи адаптивните умения. Причините и факторите за развиване на този тип увреждане могат да бъдат много като сред най-честите са генетичното унаследяване, различните хромозомни аномалии, болести предавани от майката на плода, химични зависимости, липса на достатъчно кислород при раждането и дори травми на главата. Един от основните начини за откриване на умствения дефицит е чрез решаването на тестове, сред които е и тестът за коефициент на интелигентност (IQ). Този тест на интелигентност се оценяване по скала, която гласи, че средностатистическия човек трябва да притежава около 100 IQ, като допустимото отклонение е 15 единици. По този начин всички ученици, попадащи в резултатите под 70 IQ, биват като категоризирани като лица с умствено изоставане, лица подлежащи на обучение или тренинг. Според доказателства до 50% от случаите на деца с умствени изоставания могат да бъдат предотвратени или значително понижени, ако бъдат значително подобрени полаганите за тях родителските грижи, биват предотвратени инцидентите, болестите и натравянията и най-вече им бъде осигурена безопасна, стимулираща и подкрепяща среда в ранното детство.
Друг често срещан проблем при учащите е дефицитът на внимание (ADD) и хиперактивното разстройство с дефицит на внимание (ADHD). И при двете децата имат проблем със задържането на вниманието за достатъчно дълго време или в достатъчна степен. Често тези деца биват определяни като „импулсивни“ или „хиперактивни“. Понякога дефицитът на внимание може дори да бъде сбъркан с емоционалните и поведенчески проблеми на детето, водещи отново до липса на концентрация.
Едни от най-често срещаните затруднения в областта на ученето са така наречените разстройства на речта. Те биват много видове като сред най-разпространените са разстройствата на артикулацията и заекването. При първият характерни са пропускането, изкривяването и изместването на звукове, както и фъфленето при заместване на звуците „т“ и „с“. В повечето случаи този проблем изчезва сам с порастването на детето и съответно не е необходима специална подкрепа. При заекването нещата са една идея по-притеснителни, защото това често пречи на детето да общува пълноценно. Самото заекване представлява трудност в издаването на някои звуци и удължаване на други такива, като отново в повечето случаи това се израства от децата в началото на юношеството. Тук нуждата от специална подкрепа идва от психологическите и социалните проблеми, възникващи при детето вследствие от заекването, както и това че притеснението и страхът от заекване често са това, което го провокират.
Емоционалните и поведенчески разстройства е вероятно да се проявят временно при голям процент от учащите, но само около 1% от тях страдат трайно. Индикатори за тяхното съществуване са соматичните симптоми, дълбоките и упорити депресивни чувства и неподходящите чувства и поведения в нормална среда. Често причината за тях се крие в липсата от социално приемане, семейната среда и ниската самооценка. В повечето случаи децата с поведенчески и емоционални разстройства проявяват агресивно, незряло поведение, затвореност в себе си, хиперактивност и дори аутизъм.
Сензомоторните проблеми или още казано проблеми със способността за получаване на информация чрез сетивата на тялото са други такива, при които децата имат нужда от специална подкрепа. Към тях спадат загубата на зрение, слух, церебралната парализа, епилепсията, травматичните мозъчни увреждания и др. В повечето случай, децата, които биват определени като слепи от закона реално виждат просто имат нужда от значително уголемяване на шрифта. Възможни признаци за зрителни увреждания са търкането на очи, накланянето на главата, главоболие след четене. Церебралната парализа пък най-често е развита около момента на раждане. Възможно е децата страдащи от нея да бъдат със запазена интелигентност и да бъдат ограничени единствено техните движения, но в най-тежките случаи тези деца са напълно неподвижни и не можещи да говорят.
Епилепсията пък и травматичните увреждания на мозъка (TBI) са други състояния, при които учениците имат нужда от по-спокойна и нестресова среда. А при травматично-мозъчните увреждания често децата имат и проблем с паметта и концентрацията.
Друга група учащи, които имат нужда от специална подкрепа са надарените и талантливи деца. Обикновено те са с над 130 IQ и в масовите училище не могат да бъдат задоволени техните образователни нужди. Тези деца представляват между 3% и 5% от всички. Често се отличават от останалите с по-силната си мотивация и по-високите си академични успехи.

Адаптиране на обучението и социална интеграция при учащите със специални нужди
Специалното обучение е програма за индивидуализирано обучение (ПИО), разработена от специалисти за потребностите на детето. Тя осигуряваща на нуждаещият се допълнително обучение към общото или обучение заместващо го. За да бъдат успешно интегрирани в обществото учащите с различни дефицити, трябва да бъдат във възможно най-малко ограничаваща ги среда. За тази цел те биват интегрирани в общообразователния клас, а паралелките за деца с по-сериозни нарушения биват вкарани в масовите училище, където децата отново посещават някои от учебните часове в общообразователните класове.
Преди да се стигне до всички програми и услуги за деца със специални образователни потребности трябва да се изготви Програма за индивидуализирано обучение (ПИО). Изготвянето на такава програма, за съжаление често е дълъг и нелек процес най-вече заради трудността да бъдат убедени родителите, че това е най-доброто за детето им. Без родителско съгласие детето няма как да бъде оценено и съответно разпределено, в каквато и да е ресурсна програма. Когато се съгласи, родителят подписва вече изготвено ПИО, в което се запознава с настоящето ниво на детето, целите, сочещи очаквания напредък за годината, краткосрочните цели, образователните услуги, които ще бъдат осигурени на детето, прогнозирана продължителност и дата на започване, критериите за оценка и процедурите за измерване на напредъка.
При леки до умерени затруднения децата обикновено биват разпределени в общообразователен клас като техните потребности биват взети под внимание и учителят адаптира преподаването си. В часовете се допуска и използването на помощни материали, тютори и родители-доброволци.
Друг използван подход е сътрудничеството с консултиращи учители и други професионалисти. В този случай на общообразователният учител му бива оказано съдействие от професионалисти, в това как да подходи и как да адаптира добре материала за ученикът със специални образователни потребности.
Комбинираният метод с използване на ресурсна стая и посещаване на общообразователна паралелка също е честа практика. При този подход детето прекарва по-голямата част от времето с класа си, а останалото време в работа със специалист, съсредоточаващ вниманието си основно върху математика, четене и писане.
Обратен на горе споменатия подход е случаят на разпределяне в паралелка за специално обучение в част от времето. Тогава детето бива разпределено в специализирана паралелка със специален педагог и прекарва в общообразователния клас единствено часове като изкуства, музика, физическо и в редки случаи социални и природни науки.
При деца с тежки затруднения, в който останалите методи няма как да бъдат пълноценни се използва и така нареченото пълнокръвно специално обучение. При него детето посещава отделна паралелка в масовото училище, ръководена от специален педагог или специално училище интернат. В тях децата имат относително малко контакти с връстници от общообразователните паралелки и учат по различен план.
Въпреки всички програми и услуги за децата с различни дефицити, изследването на Калхаун и Елиът показва, че ученици в общообразователни паралелки, страдащи от леко умствено изоставане и емоционални разстройства показват по-високи резултати от ученици със същите затруднения, разпределени в специални паралелки. Единствената разлика в двата случая на обучение е присъствието или съответно отсъствието на съученици без дефицити. Включването на деца с дефицити в кооперативно учене с деца без намалява шанса за социално отхвърляне и води до значително по-високи резултати в учебната дейност.
За да се постигне такова масово интегриране на деца с леки дефицити и затруднения е необходима и адаптация на учебния процес от страна на общообразователните учители. За постигане на по-добра адаптация е необходимо при писмените задачи често да бъде уголемен шрифта, да бъде съкратено заданието, инструкциите да бъдат по-ясни и да има примери към задачата. При адаптирането на съдържанието е необходимо пък изолиране на непознатите понятия и преподаването им едно по едно или понякога дори предварително преподаване на уменията преди да се стигне до решаването на задачи с тях. И последният аспект, в който може да бъде подобрена адаптацията е в способите на учене. При него би спомогнало творческото представяне на информацията, наблюдаването на демонстрации и различни видеозаписи или дори пиеса. Използването на компютри също оказва съществена помощ на децата със СОП. Чрез тях учащите се концентрират значително по-лесно, биват по- мотивирани и търпеливи и получават изключително важната за тях незабавна обратна корективна връзка. Чрез тях децата с академични проблеми изследват, конструират и общуват значително по-лесно.
Един друг изключително полезен начин, помагащ едновременно за справяне с