Училищното консултиране в парадигмата на транзакционния анализ

УЧИЛИЩНОТО КОНСУЛТИРАНЕ В ПАРАДИГМАТА НА ТРАНЗАКЦИОННИЯ АНАЛИЗ

Ирена Левкова

PSYCHOLOGICAL COUNSELING AT SCHOOL
IN THE PARADIGM OF TRANSACTIONAL ANALYSIS

Irena Levkova

Резюме: В статията се разглеждат мястото и ролята на различни аспекти на Транзакционния анализ в процеса на училищното консултиране. Приведени са някои примери от практиката, в които използването на този метод се е оказало успешно. Обсъжда се информирането на родители, ученици и учители относно основните понятия и идеи на Транзакционния анализ като средство за повишаване на равнището на психологическо познание и ползата за практиката в училище от това информиране.

Abstract: The article discusses the role of various aspects of Transactional analysis in the process of counseling at school. Several examples from practice where this method has been successful are given. It also discusses that parents, students and teachers are being informed about the basic concepts and ideas of Transactional analysis as a medium for increasing the level of psychological knowledge and the benefit from informing them for counseling at school.

Училищната психология се дефинира като дисциплина, която е едновременно научна и приложна, а работата на психолога в училище включва широки области на приложение на психологическите познания – от изготвяне на програми, възпитателни технологии и оценяващи процедури (главно за деца, нуждаещи се от специализирани такива), през психологически изследвания на междуличностните отношения, климата и особеностите на групата или класа, до разрешаване на противоречия, конфликти и провеждане на индивидуално консултиране с ученици, родители и учители.
Консултирането в училище може да бъде различно по вид в зависимост от нуждите, проблемите и целевите групи. М. Василева пише, че „Консултирането може да бъде дефинирано по десетки начини, без да бъде изчерпано неговото семантично съдържание. А днес то се използва най-широко в смисъл на съветване (к.а.) със специалисти, на делово допитване до авторитети, до хора с опит и възможности да решават определен тип порблеми в конкретни области на живота.” (4, с.51) В съвременната психологическа практика се прави разлика между психотерапия и консултиране, като общите характиристики „могат да се открият в общата методологическа база от теории за личността и теории за психичната промяна. От своя страна основното различие между психотерапията и консултацията, което стои в основата и на други отлики между тези два вида дейност, е свързано с контингента лица, който те обслужват. В тази връзка може да се каже, че консултацията е насочена към обслужване на психически нормални индивиди, а психотерапията към индивиди с патологични изменения в психиката.” (14, с.6)
В практиката на училищния психолог от огромна важност е неговата теоретична подготовка и изграждането на професионални умения в области, очертани от различни консултативни школи и откриването на подходящия метод за справяне в една или друга от сложните ситуации на училищния живот. Транзакционният анализ представлява теория и практика в консултирането, ангажирана преди всичко с резрешаването на проблеми в междуличностните отношения (създаден е като групова форма за психотерапия) и тъй като училищният психолог консултира много често ученици, родители и учители именно във връзка с конфликтите, проблемите и недоразуменията, възникнали между отделните личности (или групи личности), той се оказва твърде подходящ за прилагане в училищното консултиране. От особена важност е също така една негова особеност, отличаваща го от останалите школи – достъпността на неговата терминология – той използва един „...общодостъпен” език, изчистен от професионален жаргон и приспособен за обсъждането на всеобщите проблеми на нашето общество...” (15, с.14) – понятията за Състоянията на Егото, назовани с житейски термини – Възрастен, Дете, Родител. Нещо повече, според Гулдинг и Гулдинг, това е „една не особено сложна теория за поведението”, достъпна за всички, включително и за деца над деветгодишна възраст (15, с. 230).
Транзакционният анализ се придържа към няколко основни принципа, които представляват неговата философско-методологическа основа. Първият принцип на ТА се състои в приемането, че всички хора са „добри” (ОК). Това означава, че всички ние притежаваме ценност, значение и достойнство като хора. Според втория принцип, всеки от нас може да мисли, следователно всеки е отговорен за това, което се случва в неговия живот. Третият принцип гласи, че ние можем да променим своето поведение, своите решения, всички, включително и тези, които сме взели още преди да можем да говорим. Така Транзакционният анализ се явява една не само достъпна, но и изключително оптимистична и хуманна теория и практика. Консултативният метод на ТА може да бъде усвоен на различни нива – на ниво Структурен анализ, елементарен транзакционен анализ или на по-сложните нива. На първите, най-прости нива, една от най-важните дейности на психолога е разпространяването на информация за Его състоянията и транзакциите. Възниква въпросът необходимо ли е да се „образова” консултираният, да му се предлагат теоретични познания, или процесът на консултирането включва използването на тези знания само от консултанта, така да се каже „за себе си”. Отговорът на този въпрос, е еднозначен и положителен. Самият транзакционен анализ е създаден от Бърн, за да бъдат преодоляни някои от недостатъците на традционната психоанализа (1; 2; 15) и един от тях е твърде сложният език и теория на психоанализата, терминологичната й неяснота и труднодостъпност за обикновения човек, който няма специално образование, с което тя по своеобразен начин се превръща в теория, разбираема само за тесен кръг знаещи, вещи в областта лица – нещо като съвременно магьосничество, ако можем да си позволим такава шега (вещер или магьосник означава именно човек, който е вещ – знаещ и можещ в области, в които другите не са).
За да преодолее тези недостатъци, както беше накратко споменато по-горе, Транзакционният анализ си служи с термини, от една страна взети от обикновения всекидневен разговорен език (Дете, Родител, Възрастен, игра, сценарий, сценарно решение и т.н.), разбираем за всеки, а от друга – тези понятия са достатъчно образни и в същото време – точно отразяват психическата реалност. Гениалните неща се оказват прости – във всеки един от нас съществуват, без да осъзнаваме това, но можем лесно да го осъзнаем – записите на поведението, думите, посланията и разбирането на смисъла на живота на нашите родители; съществуват записи, неизтриваеми, но с възможност да бъдат преразгледани и коригирани – емоционалните реакции от собственото ни детство; съществува една самостоятелно изградена страна на нашата личност – нашият Възрастен; ние като деца трябва да разберем света, в който сме попаднали и да вземем своите решения за това как да живеем в него; да открием как живеят при подобни обстоятелства другите – и това са нашите сценарни решения и сценарни роли и т.н. Цялата тази информация може да бъде разбрана от един обикновен човек, без да е необходимо той да получава специално психологическо образование, дори и от децата над определена възраст. Така фигурата и действията на психолога-консултант се „демистифицират”, познанието, с което той си служи, става разбираемо и достъпно и може да бъде самостоятелно използвано от консултирания тогава, когато има нужда от него, без да се налага всеки път да прибягва до помощта на специалист, който да му помогне да разбере самия себе си.
Това помага да се осъществи основната цел на консултирането – превръщането на консултирания в самостоятелна, независима личност, която разполага с достатъчно средства и способи да решава проблемите в живота си. Повишава се неговата увереност в себе си, дава му възможност да обсъжда своите реакции, като се самоанализира на едно достатъчно високо ниво – нещо особено необходимо и полезно за тийнейджърите – подрастващи и юноши, за които основна цел на развитието става именно самопознанието, самопромяната, самовъзпитанието и те могат да бъдат насочени в една полезна за тях перспектива, съзнателно, от специалиста-психолог в училището, а не да бъдат „водени”от привидно социално привлекателни фигури, свързани предимно с развлекателния бизнес, на които тийнейджърите обикновено подражават.
Възниква въпросът в какъв момент и по какъв начин да бъде подадена информацията, как да бъде представена, така че да бъде от максимална полза за консултирания. Разбира се, тези въпроси се решават индивидуално, но все пак могат да бъдат дадени общи насоки. Не бих препоръчала информацията да се предлага задължително още на първата среща, при индивидуално консултиране, освен ако не е ясно, че проблемът е не особено сложен, интелектуалното и образователното ниво на консултирания е достатъчно високо и е достатъчно само да се предложи теория, която обяснява собствените му наблюдения и изводи, дава му увереност в себе си и в способността си да разбира какво става в собствения му живот, след което той може да продължи да решава успешно своите житейски задачи. Разбира се, случва се и това. Тогава една консултация е достатъчна и ние използваме максимално нейното време, за да дадем необходимата информация, да посочим към подходяща литература и от там нататък той да продължи сам.
Такъв беше случаят с една ученичка в горния курс на една от елитните гимназии, която искаше да се посъветва с психолог относно конфликтите със своята майка. Още в представянето на ситуациите пролича, че в основата им стои съвсем нормалното и необходимо за правилното развитие през юношеството преразглеждане на записите в Родителя, което, както често става, се проецира навън, към конкретния родител и предизвиква конфликти с него. На девойката беше предложено да се запознае с една психологическа теория, която може да й помогне да си обясни какво става с нея самата и защо толкова бурно реагира и конфликтува със своята майка. Беше й представена идеята за Его състоянията (т.е. Структурният анализ), на която тя реагира много бързо с думите: „Сега разбирам какво става!” и след това й се предложи да прочете книгата на Т. Харис и ако има нужда, пак да дойде на консултация. Девойката не потърси втора консултация, но консултиращият имаше възможност по друг повод да се срещне с майката и да чуе следното: „Какво сте направили с дъщеря ми, тя оттогава се промени коренно, стана много по-спокойна и отговорна и вече не се караме както преди!”. Следователно, има достатъчно основания да се направи заключението, че тази консултация е била успешна и предлагането на информацията за РВД (Его-състоянията Родител, Възрастен, Дете) още на първата среща, е било удачно. Подобни са и случаите, в които родител се консултира относно детето си, при които също може да стане така, че още на първа среща да се редложи РВД, евентуално популярна литература по въпроса, и това да се окаже достатъчно.
От друга страна, и за учениците, и за родителите е полезно организирането на специални срещи (например, в часа на класния ръководител, в рамките на родителските срещи, при възникване на конкретен конфликт в класа и др. под.), в които основната задача на психолога да бъде именно запознаването с теорията и практиката на транзакци