Урокът като формална организация

Урокът е вид формална организация на единство между
дейността на учениците и дейността на учителя,с помощта на която
се разработва и усвоява определена тема от учебната програма за
определено време/учебен час/.Ученикът и учителят трябва да си
взаимодействат и да са равностойни.Урокът е основната форма на
живот на детето в училище.Той не може да се разглежда само като
възможност за получаване на информация и формиране на
конкретни знания,а преди всичко е специфична организация на
познавателните действия,насочена към изграждане на учебната и
други основни дейности на децата в тази възраст-мотивация,учебни
действия,самоконтрол,самооценка.Урокът в началното училище
развива и провокира детската активност.
Малките ученици откриват достъпни за тях познания и изживяват
всичко много емоционално.Чрез урокът постигат всевъзможни
варианти на общуване,себеизява и осъзнат успех,изграждат
образи,представи,понятия и впечатления,формират система от
знания,умения и компетентности за опознаване и промяна,според
техните възможности,разкриват умения за прилагане на усвоените
знания в нови нестандартни ситуации.
Уроците в началното училище се различават по някои
особености-характеристиките на познанието на учениците от
началната училищна възраст,специфичните психологични процеси и
индивидуалността на всеки ученик и неговият темп на
работа,мотивацията на учениците от тази възраст,тяхната
обучаемост и успеваемост и как те се влияят от различни фактори.
Учителят подпомага,насочва,стимулира,ориентира,но не
натрапва своите изисквания,а поставя ученика в ситуация,която
подпомага и изисква осъществяването на конкретни познавателни
действия.Изгражда се отношение към знанието,към училището,към
другите.Стимулират се актуалните потребности на децата от
общуване,самоизява,нови впечатления,израстване и успех.
Урокът трябва да осигурява благоприятни условия за
осъществяването му и за активното съзнателно и доколкото е
възможно самостоятелно участие на учениците при ръководната
роля на учителя.
Податливи на внушение в тази възраст децата възприемат
поведението на учителя много силно.Те му подражават,приемат

безрезервно неговите истини като свои,съпреживяват неговите
настроения и така изграждат своите представи за света.Затова и
отговорността на учителя е много голяма.
Учителят в този педагогически период трябва да изгради образа
на знаещият авторитет в съзнанието на ученика.Професионалната
квалификация на началните учители е по-различна и особена от
тази на колегите им по различните специализации в средният и
горния курс на обучението,защото те трябва еднакво успешно да се
справят с учебното съдържание по всички предмети,независимо от
своите пристрастия в една или др.област,да накарат своите малки
ученици с примери да осъзнаят разликите между реалността и
начините за нейното опознаване.Те са и утешители и заместници
на родителите в тези часове,когато децата са в училище,които знаят
много непознати и интересни неща.
Учениците в началния курс на обучението имат нееднотипно и
неедновременно усвояване и това допълнително усложнява
работата на преподавателят.Началото е свързано със стрес,честа
смяна на настроенията,неспособност за задържане на
вниманието,повишена тревожност вследствие отчуждаването от
семейната сигурност.В същото време попадането на малкия човек в
нова за него ситуация,предизвиква амбицията да покаже какво знае
вече от дома,от градината и колко добре може да научава.Това
желание отключва неговата предприемчивост и способността му да
постига някакви цели.В интелекта все още доминира образно-
предметното мислене,а понятията се усвояват чрез частните
проявления и наблюдавани примери.Ценностната им система се
определя от средата,в която живеят.Друго характерно за учениците
в началният курс на обучението е тяхната наивност и тук учителят
трябва да обясни постепенно и деликатно това,което преподава
чрез урока.
Урокът е и структура,която обединява група деца представители
на различни социални групи,с различни ценностни
ориентации,възгледи,интереси.Важно е учителя да ги отчита
адекватно и да се стреми към гъвкавост и дискретна намеса към
тяхното оптимизиране и промяна,ако се налага,за да печели
доверието на децата,да им помага,без да се накърнява
самочувствието им.

Урокът трябва да разширява възможностите за индивидуална
свобода и да осигурява избор на действията и усещане за сигурност
на всяко дете.
Организационните форми на обучение може да се делят на три
големи групи-класни урочни,класни неурочни и извънкласни.Всяка
има своите специфични особености и води към значителни
различия във функционалната технологична организация на
обучението.Най-голямо значение имат класните урочни форми .Те
играят основна роля в училищното обучение и имат най-голям
относителен дял.
Всеки урок допринася за осъществяването на определени цели и
се състои от взаимосвързани компоненти:
1.Формулиране на темата,която ще се разработи в урока.
2.Цел на урока и нейното обосноваване.
3.Проверка на домашната работа зададена от предния урок.
4.Изложение на новият материал.
5.Затвърдяване на новите учебни знания чрез упражнения и
практически занимания.
6.Повторение на изученото.
7.Проверка и оценка на знанията.
8.Формулиране на резултатите от урочната работа.
9.Задаване на домашна работа и указания за нейното изпълнение.
Всички тези компоненти може и да не се пренамерят в един
урок,поради това,че някои от тях стават главно основание за
обособяване на отделни типове уроци,в които се решават
определен брой дидактични задачи.Повечето автори разграничават
като основни типове следните уроци:
-комбиниран
-урок за разработка и усвояване на нови знания
-урок за затвърдяване на знанията,формиране на умения и навици
-обобщителен урок-за обобщаване и систематизиране на
знания,умения и навици
-урок за проверка и оценка

Независимо какъв е типа на урока,той трябва да е представен
така,че да бъде разбран от малките ученици.Тъй като те нямат все
още развито логическо абстрактно мислене,тук в помощ на учителя
идва нагледността.Тя може да бъде поднесена по няколко начина:
-предметнообразна-това са естествени обекти и изображения;
-словеснообразна-образност с помощта на словото при
характеристика на герои и събития;
-условно-изобразителна-показва връзки и
зависимости,схеми,чертежи,графики и др.Но в началното училище е
много трудно малкият ученик да придобие ясна представа с тези
нагледни средства.Той не може да ги разбере и учителя трябва да
намери реален обект за сравнение и обяснение;
-нагледност чрез мултимедия и ДВД .
Добре е нагледността да се съчетава със словото,като в някои
случаи словото ръководи непосредствените наблюдения на
ученика.Така той по-добре възприема и осмисля връзки и
явления,които не може да се осмислят.
Учителя трябва да има ясна цел при използването на нагледните
средства и да се използват най-подходящите такива за дадения
час.Не трябва да се прекалява с тях,защото ще се получи
пренасищане на ученика.Добре е също да не се показват
предварително,защото погледът на децата ще е все там и няма да
слушат другата част от урока.Нагледните средства не трябва да
съдържат излишни неща,защото ще създадат различни
асоциации.Много е важно използваните нагледни средства да
отговарят освен на възрастта на учениците и на изискванията за
съдържание,естетическо оформяне,хигиена и безопасност.
По принцип възприемането на нагледността преминава през
няколко фази,както при големите,така и при малките ученици:
-ирадиация-разлято възприемане на нагледните обекти;
-концентрация-по-точно,но все още неразчленено възприемане на
нагледните обекти;
-диференциация-ученика знае вече за кое точно става въпрос и го
отделя от общото.
Важен принцип в началното училище е този на
достъпносттa,т.е.съдържанието и методите на обучението да
отговарят на възрастта на учениците,за да може знанията,уменията

и навиците да се усвояват с нормално напрежение на
силите.Затова се започва винаги от по-лекото към по-трудното,от
познатото към непознатото.Поставените задачи да съответстват на
развиващите се познавателни възможности на учениците и да са с
нарастваща трудност.Новите знания да се опират на вече
наученото,на познатия опит на учениците,обзорът им да се
разширява постепенно и обучението да започва с по-прости понятия
и постепенно да се преминава към по сложен материал.Учителят
требва да се стреми,колкото информация подава,толкова да се
разбере и приеме.Учебният материал трябва да се изложи така от
учителя,че да е съобразен с целите на обучението,особеностите на
учебния предмет,възрастта на учениците,своеобразието на
конкретните теми,етапите на урока,учебното време и други.Езикът
трябва да е на съответната наука.Избягват се жаргоните,грубите
думи,диалектите.Стилът на изказване да е стегнат и логически,да
няма повторения и паразитни думи.Постановката на гласа да е с
нормалното напрежение,ясно и изразително,нито много ниско и
монотонно,нито много високо.Да не се прекалява с
жестовете,защото отвличат вниманието на малките
ученици.Положението на главата също е от значение,както и
зрителния контакт.Всички ученици трябва да виждат учителя и той
да вижда всички.
При обучението в началното училище се използват,както
традиционните методи-разказ,беседа,упражнение,работа с
учебника и др.,така и интерактивните методи.Това са тези
методи,които осигуряват активност на учениците и взаимодействие
между включените субекти в учебната дейност.Те осигуряват
постоянно взаимодействие,постоянна обратна връзка и се
основават на диалога,съпреживяването,съвместното решаване на
проблеми.Осъществяват също и съвместно конструиране на
предмета,така че всеки ученик да поеме своя дял от отговорността
на обучението.И тук е разликата между активните и интерактивните
методи –при интерактивните имаме две страни,които си
взаимодействат по посока поставена задача,работи се в група по
двама,трима и т.н.,а активните стимулират ученика да работи
индивидуално или съвместно с другите.
Според класификациите на българските дидактици М.Андреев и

П.Петров,различните методи на осъществяване на активно учене се
разделят в три групи:
1гр.-Методи на обучението реализиращи се в монологична форма.
Изложението на урока е под формата на разказ или обяснение.
Разказът е непрекъснато изложение на факти и проблеми.При
обяснението преобладават рационалните компоненти.Ако се налага
някои неща се повтарят и потретват,за да може учениците да
разберат същността на това,което се обяснява.
Чрез този метод учебното съдържание се представя разгърнато.За
да има активизиращ ефект е необходимо по-целенасочено
стимулиране на активното мислене на учениците по време на
изложението чрез подходящи предварително поставени задачи или
подходяща мотивация.
2гр.-Диалогови методи-Такива при учениците в началното училище
са дискусията и обсъждането-размяна на мнения и идеи по дадена
тема,за постигане на по-голяма яснота и задълбочено
познание.Учителят трябва да ръководи дискусията и да познава
мн.добре темата.Атмосферата да е доброжелателна.
При диалоговите методи въпросите трябва да са кратки,ясни и
точни,да се поставят в определена последователност и да са към
всички ученици.Така се стимулира мисленето и се дава възможност
за общуване межди ученици и учител и между ученици и
ученици,създават се предпоставки за развитие на интелектуалните
умения и по-голяма самостоятелност.Съдействат за формиране на
творческото отношение по разглежданата проблематика чрез пряко
участие в диалога,развива се толерантността и зачитането на друго
мнение.Основна насока при използването на тези методи е
решаването на задачи от типа-“какво”,”как”,”защо,”докажи” и др.
3гр.-Методи за изследване на действителността.Те развиват
самостоятелността на учениците и формирането на собствен
познавателен и практичен опит.
Това са работата по проект и тема или проучването на исторически
документи,също демонстрацията и училищния
експеримент.Учениците може да се разделят на групи или
поотделно им се