Устойчивост на вниманието

1
Проба на Пиерон-Рутер (Pieron-Ruther)

Методиката е предназначена за изследване устойчивостта на вниманието. На детето се предлага
лист с изображение на сто геометрични фигури, като в първите 4 има определени знаци,
поставени от експериментатора (Фиг. 1)



Фиг. 1
От детето се изисква да нанесе същите знаци в останалите празни фигури, като му се дава
следната инструкция:
"Погледни нанесените в първите четири фигурки знаци. Постарай се колкото можеш бързо и
точно да ги изпишеш в останалите празни фигури, от ляво на дясно подред." Експериментаторът
включва хронометър за отчитане на времето използвано от детето за изпълнение на пробата.
След приключване на експеримента се отчитат в дясно срещу всеки ред броя на грешките и броя
на пропуснатите фигури/. Пропусната фигура е тази, в която не е поставен знак/.

Показател за устойчивост на вниманието при тази проба е броят на вярно попълнените фигури
по дадения образец. Устойчивостта на вниманието може да се изчисли по формулата:

(1) A=
M
H
,

където:
А е показател за устойчивост;
H - всички фигурки за попълване;
М - броят на правилно попълнените фигурки за контролно време.

2
Концентрацията на вниманието се изчислява по формулата:
(2) Kb=
PBM
M
++
,

където:
М - правилно попълнени фигури;
В - погрешно попълнени фигури;
Р - пропуснати фигури. М.П. Кононова предлага следните персентилни норми:
• 100% - 1 мин. 15 сек. - без грешка ;
• 60 % - 1 мин. 45 сек - с две грешки;
• 50% - 1 мин. 50 сек. - с три грешки;
• 20 % - 2 мин. 10 сек. - с шест грешки. Според изследвания (В. М. Коган, 1967) в
предучилищна възраст вниманието се отчита като устойчиво и съсредоточено, ако детето
изпълни пробата за четири - пет минути с три, четири грешки и пропуски общо.