УСВОЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ ЗА
ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ И
РАЗВИВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА УПОТРЕБАТА ИМ В РЕЧТА
Началната училищна възраст е преломен момент в живота на всяко дете. Това е етап на съзряване- умствено, физическо и психическо. Своевременно с това се утвърждават вече заучени навици, но и се научават много нови неща. Учениците в предучилищна и начална училищна възраст са изправени пред задачата да покажат, че вече са големи деца. Влизайки в класната стая, те започват да изразяват себе си по много различни начини, започват да формират нови и по- сложни умения за общуване, но и за поведение. Една от главните цели на началното обучение е интелектуалното развитие на учениците.
Обучението в своята същност представлява целенасочено предаване и усвояване на определен учебен материал. Изключително важно е да отбележа, че това е двустранен процес, включващ учител и ученици, които си взаимодействат с цел развиване и затвърдяване на различни знания, умения и отношения. Този процес съдържа в себе си множество, подчинени на основната цел на образованието и възпитанието дейности- от една страна на учителя и от друга- на учениците. Една от основните задачи на обучението е да подготви подрастващите и да ги социализира. До някаква степен, учителят предава своя житейски опит на учениците чрез различни методи и похвати. Успешната реализация на участниците в този процес зависи не само от способностите на преподавателя, но и от индивидуалните особености и възможности на учениците. Въпреки че всички ученици, например във втори клас, трябва да покрият определени държавни образователни изисквания, процесът на обучение трябва да бъде съобразен с техните индивидуални способности. Развитието на определени умствени операции може да се определи като задача с огромно значение при обучението в начален етап.
Реализацията на учебната програма по български език и литература за втори клас се постига чрез следното седмично разпределение:
за езиково обучение – 3,5 часа седмично, от тях 1,5 часа за създаване на текстове;
за литературно обучение – 3,5 часа седмично, от тях 0,5 за извънкласно четене.
Целите на обучението по български език във втори клас, свързани с усвояването на знания за прилагателното име са следните:
въвеждане на термина „прилагателни имена“;
разширяване на знанията за прилагателните имена;
развитие на уменията за разграничаване на прилагателните имена от другите части на речта.
формиране на умения за разпознаването на граматическите категории „род“ и „число“ при прилагателните имена;
усвояване на действия за граматически анализ на прилагателни имена.
обобщаване на правилата за правопис на гласните и съгласните при прилагателните имена;
усъвършенстване на уменията за правописна проверка на гласни и съгласни звукове в прилагателни имена
Езиковите компетентности, свързани с прилагателното име, които учениците от втори клас трябва да усвоят са да разпознават частите на речта, в това число и прилагателно име. Други очаквани резултати във втори клас са:
Разпознава рода и числото на прилагателното име.
Съгласува прилагателното и съществителното име по род и число.
Изговаря правилно прилагателни имена в мъжки род, при които в женски и среден род и в множествено число изпада гласен звук -ъ.
Пише правилно формите на прилагателните имена за мъжки, женски и среден род; за единствено и множествено число.
Употребява уместно глаголи, прилагателни и съществителни имена.
За постигането на тези цели в учебното съдържание са заложени няколко учебни часа. В зависимост от степента на възприемане и разбиране могат да бъдат подготвени различни упражнения с цел по- добро усвояване на учебното съдържание за прилагателните имена. В целодневното обучение, вторият учител има възможност да помогне на учениците с допълнителни задачи върху учебното съдържание. В моята практика аз често използвам играта като метод за обучение. Така децата едновременно със забавлението успяват да усвоят определени знания или да затвърдят други.
Реализацията на учебната програма по български език и литература за III клас в седмичното разписание се постига по следния начин:
езиково обучение – 3,5 часа, от тях 1,5 часа за създаване на текстове;
литературно обучение – 3,5 часа, от тях 0,5 за извънкласно четене.
Основни цели на обучението по български език в трети клас, свързано с усвояването на знания за прилагателното име са:
усъвършенстване на уменията за правописна проверка на гласни и съгласни звукове в прилагателни имена;
усъвършенстване на уменията за проверка на прилагателните имена с непостоянно Ъ;
въвеждане на правилото за двойно –нн- при прилагателните имена.
усъвършенстване на уменията за разграничаване на прилагателните имена от другите части на речта;
развитие на уменията за правилна употреба на прилагателни имена в речта;
усъвършенстване на уменията за правописна проверка на прилагателните имена;
въвеждане на понятието „степенуване на прилагателни имена“;
формиране на умения за правилно използване на степенувани прилагателни имена;
Учебната програма за III клас следва да се прилага съобразно образователните потребности на различните групи ученици чрез използване на гъвкави функционални решения за преподаване, учене и оценяване.
Очакваните резултати в края на III клас вече се развиват не само в това да разпознават различните части на речта. В частност за прилагателното име особено важни са следните моменти:
Познава значението на частиците за образуване на сравнителна и превъзходна степен на прилагателни имена.
Пише правилно степенувани прилагателни имена и прилагателни имена, които са с двойно (-нн-) в женски род, в среден род и в множествено число.
Ученикът използва сродни думи при правописна проверка на неударени гласни и обеззвучени съгласни в прилагателни имена;
Ученикът разграничава синоними при прилагателните имена; – Ученикът пише прилагателни имена с група съгласни в края.
За постигането на тези цели в учебната програма са заложени четири урока.
Учебната програма за IV клас реализира основни цели на обучението по български език и литература, свързани с:
усъвършенстване на уменията на учениците да говорят и пишат книжовно, да четат и слушат с разбиране, да общуват резултатно;
задълбочаване на знанията за строежа на езика и езиковите и речевите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктуационни и граматически норми;
усъвършенстване на комуникативноречевите умения за създаване на собствен текст;
развитие на личностните качества, познавателните интереси и творческите способности на четвъртокласниците.
Учебното съдържание, определено с учебната програма за IV клас, включва знания от различни дялове на езика – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и лексикография, като поставя акцент върху звуковете (твърди и меки съгласни звукове и фонетичните им промени в потока на речта, особеностите на правописа и правоговора на гласните и съгласните звукове в различни фонетични позиции), частите на речта.
Реализацията на учебната програма по български език и литература за ІV клас в седмичното разписание се постига по следния начин:
езиково обучение – 3.5 часа, от тях 1,5 часа за създаване на текстове;
литературно обучение – 3.5 часа, от тях 0,5 за извънкласно четене;
Целта на съвременното обучение по български език се осъществява като се има предвид глобалната цел на образователния процес по български език и литература в I - IV клас за формиране на начални комуникативни компетентности у подрастващите В този смисъл целта на началното обучение по български език е овладяването на знания и умения от учениците, които формират езиковата им компетентност за практикуване на езика в съответствие с индивидуалните възрастовите особености и комуникативните им потребности на децата в начална училищна възраст.
Ето и някои основни цели на обучението по български език в четвърти клас за усвояване на знания за прилагателното име:
обобщаване на изученото за прилагателни имена;
усъвършенстване на уменията за образуване на производни прилагателни имена и сложни думи;
развитие на уменията за стилистически точна употреба на прилагателни имена в речта.
изграждане на умения за членуване на прилагателните имена от мъжки род единствено число;
усъвършенстване на уменията за членуване на прилагателните имена съобразно с конкретната езикова ситуация.
усъвършенстване на уменията за прилагане на правилото за двойно -нн-;
овладяване на умения за слято и полуслято писане на сложните прилагателни имена;
развитие на уменията за членуване на прилагателни имена от мъжки род единствено число.
Прилагателното име назовава признаци на предмети. Поради тази своя функция, прилагателните имена се употребяват заедно със съществителни или други имена и местоимения. В българския език прилагателните имена имат следните граматически категории: род, число и степенуване.
Речта е този процес, при който ние използваме езика. Речта е творческа функция на човешката психика, но тя следва да бъде развита в различни аспекти, тъй като ние я използваме във всеки един момент от живота ни.
Развитието на речта е комбинация от действия, които засягат речевия процес и слуха. Това започва, когато детето навърши година, година и половина и продължава през целия предучилищен и училищен период. Това е важно условие за интелектуалното и хармонично развитие на личността.
Със сигурност тези думи, които по-често използваме, ще се запомнят и затвърдят по-добре и по-дълго. Активният речник не е еднороден. Всяка дума има свой индекс на употреба. При подбора на думите при общуване, в съзнанието ни по-лесно и по-бързо ще изплува тази дума, която по-често сме употребявали.
В устната реч няма време за подбор на думите. Налага се да се използват тези думи, които се намират най- бързо. При усложняване на една словесна задача, в общуването има вероятност да се промъкнат неадекватни на темата думи, ще се появят замяна, паузи и объркване. Това може да се случи с всеки, който не се е подготвил за устна реч.
Един възрастен индивид говори плавно, леко и свободно, дума след дума, звук след звук и заедно с това всички думи и всички звукове строго и точно са разпределени по своите места, образувайки система.
Книжовният български език в нашето училище присъства в две функции като средство за общуване и като обект на изучаване. В първата си роля той се използва ежедневно и ежеминутно, не само в училищна среда, но и в живота им извън училище, а във втората си роля той присъства във всички етапи на обучение, като с особен приоритет е в начален етап, когато децата трябва да бъдат ограмотени.
Вече споменах, че прилагателното име има функция да назовава признак на предметите, неговата роля е особено важна за развитието на речта на учениците. Благодарение на тази част на речта, учениците могат да опишат предметите, които ги заобикалят, могат да опишат
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте