Увод в консултативна психология

Увод в консултативна психология - доц. Добринка Божинова

Съдържание:

1. ПРЕДМЕТ НА КОНСУЛТАТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
2. ПАЦИЕНТ И БОЛЕН.БОЛЕСТНО ПОВЕДЕНИЕ.ТЪРСЕЩО ПОМОЩ ПОВЕДЕНИЕ.ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ
3. ЕТИКА И ДЕОНТОЛОГИЯ.МОДЕЛИ НА ОТНОШЕНИЕ

1. КОНСУЛТИРАЩА ТЕРАПИЯ. СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ.

5. ИНТЕРВЮ.СЪЩНОСТ.ПРИЛОЖЕНИЕ.ВИДОВЕ.

6. ТРЕВОЖНОСТ. СЪЩНОСТ. ВИДОВЕ
7. НИСКА САМООЦЕНКА
8. Психологична криза. Същност,закономерности на развитието й. Етапи на развитие.
9. Кризисна интервенция. Суициден риск. Измерване и преодоляване на риска.

УВОД В КОНСУЛТАТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ
Доц.Добринка Божинова

1.ПРЕДМЕТ НА КОНСУЛТАТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ И
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Психологията е древна наука. Корените й са още преди Христа. КП е доста млада област в психологията. Дефинирана и уточнена на нейните методи, на теоретичните й похвати като такива, принципи и параметри. Тя съществува от втората половина(от 80-90 год) на XX век. Психологическото консултиране (ПК) е неотменна част от дейността на всеки един психолог, независимо в коя сфера работи.
Основите на КП се полагат от тези видни представители на психологията в края на от XX век, които са умеели да виждат и слушат своя клиент / пациент. КП застъпва разбирането, че всяко едно психично явление, колкото и то да е сложни, може да бъде разбрано ако се изследва неговия произход, развитие и промяна. При това самия индивид, който е носител на конкретно психично явление не е някаква застинала и непроменлива даденост, а е винаги процес и промяна, винаги е в динамични отношения с човешката общност.
Всъщност психологическото консултиране е неотменна част от работата на всеки психолог, независимо от областта, в която работи.
КП застъпва разбирането,че всяко едно психично явление, колкото и то да е сложно винаги може то да бъде разбрано, ако се изследва неговият произход, неговото развитие и неговата промяна.При това самият индивид-носител на конкретното психично явление не е някаква променлива даденост, а винаги е в процеса на развитие на промяната и е в динамични отношения с общността, с която живее.Това е така защото именно психичните явления са процеси, които се променят и следователно и индивида се променя.Именно по тази причина индивидуалното поведение на човека може да бъде разбрано и оценено само в конкретните интерактивни системи, в които е включен или се включва.
Индивидуалното поведение на човека може да бъде разбрано и обяснено само в конкретните интерактивни системи, в които индивидът е включен или се включва. Когато един човек има проблем за него е важно да разбере причините и факторите, лежащи в основата на този проблем. Само така може да бъде отстранен проблемът. Ако човекът не разбира нещата, той приема, че те нямат кой знае какво значение и по този начин причините и факторите, предизвикали проблема, остават неразбрани, а от там и самият проблем остава “да седи”. Целта на психологическото консултиране е да помогне на хората да разбират. В рамките на своята лична практика и житейски опит всеки един от нас има свои изработени похвати и умения за справяне и разбиране. Чрез тях човек се справя с по-леките си проблеми. При малко по-сложните, новсе пак стандартни проблеми, психологическото консултиране се прави чрез разбиране от приятели, познати и роднини.Когато човек има проблем за него е много важно да разбере причините и факторите, лежащи в основата на тази проблем, защото само така човека може да го разреши.
При по-сложните проблеми, особено по-нестандартните, тези, които могат дори да инвалидизират личността, вече е необходима помощ от хора с различни и специализирани познания, но и в тези случаи отново водещо е разбирането.
От казаното до тук може да бъде формулиран и предмета на КП – това е консултацията и намесата ри проблеми в адаптацията на пациенти, на болни, на инвалиди, на лица с правно поведенски проблеми, на физически и психически здрави хора с емоционални проблеми, както и на близките на хората от горните категории, които търсят консултация и помощ.
При така формулирания предмет на КП водещо значение имат понятията “консултиране” и “намеса”. Консултация означава, че трябва да отговаряме на въпросите на хора с проблеми. Намеса означава тестиране и подпомагане и в крайна сметка решаване на проблемите. При всеки случай, когато се налага консултиране, човекът, който го търси изтърпява нещо и ако това е болен (телесно, психически) човек, той е пациент. Обект на КП могат да бъдат и хора, които са психично и телесно здрави, но имат дезадаптивно поведение. тези хора пък са клиенти.
Цел на консултирането: Да помогне на хората в процеса на РАЗБИРАНЕ.В този процес личната житейска практика на индивида са важни.В практиката личната практика и опит и практика имат изграден модел а справяне и разбиране, но понякога той не достатъчен.При по-леките стандартни проблеми психологическото консултиране е на практика разбиране от приятели, роднини, близки. Докато при по-сложни проблеми, при онези които могат да инвалидизират личността, консултирането трябва да е от по-разбиращи тесни специалисти.
Правило: В консултирането може да си невероятно велик консултант, но никога не консултирай близък до теб човек.Емоцията проеня разбирането.
Предмет на КП Това е консултацията и намесата при проблеми в адаптацията на пациенти, болни, инвалиди, на лица с правно-поведенчески проблеми, на психически и физически здрави лица, имащи емоционални проблеми, както и на близките-на хората от горните категории, имащи нужда от консултация.
Предмета на КП е много обширен, работи се с всякакви хора и с всякакво естество на проблемите.
КОНСУЛТАЦИЯ-трябва да отговаряме на хората с някакви проблеми
НАМЕСА-третиране и подпомагане в процеса на решаване на проблема
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В КП:
Хората се травмират не от самите събития и ситуации, които им се случват, а се травмират от значението, което те придават на тези ситуации – ако е негативно се стига до негативни емоции. Всеки един емоционален отговор е резултат от интерпретацията на събитието. Различните емоции произтичат от различни значения. От тук първият принцип на КП е, че едно и също събитие може да има различен смисъл и значение.
Например:Двама души скъсани на изпит-единият не го травмира, а другият е амбициозен и го травмира.

Едно и също събитие за различните хора може да има различен смисъл и значение. Когато имат емоционален проблем, хората мислят само по един начин, а КП предлага и алтернативни начини на мислене – това не значи, че личната интерпретация е погрешна и за това не трябва да казваме, че пациента или клиента мисли погрешно. При ПК обаче работата на психолога е да идентифицира начина на мислене на човека срещу себе си, след това да му помогне за алтернативите и след това човекът сам да избере коя от тези алтернативи да приеме. Т. е. психологът помага на индивида да види и други начини на мислене. Вторият основен принцип в КП, че двамата – психолога и консултираният, винаги работят в сътрудничество, те са вид екип.
Когато хората имат емоционални проблеми те мислят само по един начин-хваща един начин на мислене, които обгръща личността.
КП предлага алтернативен начин на мислене!!!
Великият въпрос:"Какво освен онова, което аз си мисля???"
Работата на консултиращият психолог е да помогне на клиента да види и други начини на мислене-и да има избор.
Двамата-психолога и пациента/клиента винаги работят в сътрудничество.Психолога му предлага алтернативи и да го остави сам да реши.
Психолозите не даваме поведенчески рецепти.
Не трябва да е притиснат пациента/клиента "в ъгъла" и да няма възможност за избор.
Особената ситуация, интерпретирана по особен начин, води до особена емоция, променяща поведението
Например: Например идеята, която много често минава в главите на много хора, че ако се провалиш ще изглеждаш глупак – тази идея води до напрежение, до негативна емоция. В този случай трябва да се работи върху идентифицирането на значението на провала и това е и пътят на идентифициране на емоцията. КП е емоционално ориентирана, при нея е важно значението на мига, в който си бил напрегнат, защото почти всеки човек при напрежение променя поведението си. В такива случаи ние ползваме т. нар. “помагащи” поведения – например в дадения пример – при една част от хората най-често се мълчи. Тези помагащи поведения обаче много често причиняват бъдещи проблеми и всъщност мисленето на човека се завърта в една неправилна посока. Например: в даден момент от живота човек е установил, че като си мълчи неговото незнание е останало скрито и той не е излезнал глупав. в този конкретен момент това помагащо поведение е свършило работа и човекът го е фиксирал, но в друг случай може да пречи.

Третият основен принцип на КП включва разбирането, че нашите помагащи поведения сами по себе си са ни полезни и не трябва да се махат, но при едно условие – ако са гъвкави, а не ригидни.

Много често по този начин човек без да се усети се вкарва в порочен кръг, изглеждащ в повечето случаи по този начин:
*ако мислиш негативно това те прави нещастен
*ако си нещастен мислиш негативно
*колкото по-негативно мислиш, толкова си по-нещастен
*колкото по-нещастен, толкова по-негативно мислиш
За това би трябвало да помогне консултативният психолог.
Понеже ако искаш да махнеш мисъл от главата си, толкова повече тя се загнездва в нея.
Всеки човек има изработени похвати, приемания, допускания.Само,че така както ги е изработил, те са валидни само за конкретни ситуации и ако тези похвати са закостенели, ригидни те започват да ти пречат, защото при промяна на ситуацията трябва да се промени и мисенето.
Нашите рабирания, само по себе си е полезен само в ситуация, която е създаден опит е полезен.Не трябва да се махат, трябва да са по-гъвкави,пластични, а не закостенели.
Всеки един от нас се ражда с определен ранг на поносимост и с определена степен на възможности за справяне.Това е така,защото появявайки се на Земята ние се появяваме като биологично същество и с една биологична база.Върху тази биологична база започват да действат няколко групи фактори:
а)Усвоеният стил на поведение-това, което индивида наблюдава и усвоява в първите години от живота си.
Над тази 1-ва група фактори се надстройват 2-та група фактори;

б)впечатването(inprinting)на поведенчески реакции– съществува хипотеза, че за всяка една поведенческа реакция има строго определен момент в развитието на индивида, в който реакцията се включва в действие и впечатва.
Над тези 2 групи се надслагва 3-та група фактори;

в)когнитивна фаза, в която пораствайки човек започва да анализират събитията и да изработва реакциите си спрямо тях като тук се включват много активно и социалните фактори извън семейството. Към тази база се включват и социалните фактори и едва след това човекът става едно био-психо-социално същество.На тази фаза човека е био-психо-социално същество.Човекът трябва да се разглежда като био-психо-социално е