Увод в общото езикознание - учебник

1
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ”
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
















УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗ НАНИЕ


ЕЛКА ДОБРЕВА




















УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ”

2
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ЧАСТ ПЪРВА: Общи въпроси от изучаването на езика
1. Науката за езика
1.1. Изследователски предмет, задачи и дялове на езикознанието
1.2. Езикознанието и другите науки
2. Същност и функции на човешкия език
2.1. Функции на езика
2.2. Същностни характеристики на човешкия език
3. Общественоисторически характер на езика
3.1. Форми на съществуване на езиците. Международни езици
3.2. Общественоисторически типове езици
3.3. Идиолект. Диглосия. Билингвизъм
4. Системно-структурен характер на езика
4.1. Единици, подсистеми и равнища на езика
4.2. Основни типове структурни отношения в езиковата система
5. Език и речева дейност
5.1. Език, реч, дискурс
5.2. Речева дейност и комуникативна ситуация

ЧАСТ ВТОРА: Устройство на езика
6. Фонетична подсистема
6.1. Същност и функции на фонемата. Алофони и фони
6.2. Видове фонеми
6.3. Супрасегментни фонетични явления: акцент и интонация
6.4. Фонетично членение на речта
7. Морфологична подсистема
7.1. Същност и функции на морфемата. Аломорфи и морфи
7.2. Видове морфеми
7.3. Грамема и граматическа категория. Начини за изразяване на граматически
значения
7.4. Морфемна структура на думата. Видове основи
8. Лексикална подсистема
8.1. Същност и функции на лексемата. Алолекси и лекси
8.2. Лексикално значение на лексемата
8.3. Първични лексикални парадигми: лексико-граматически класове
8.4. Вторични лексикални парадигми: семантични и формални групирания в
лексиката
9. Синтактична подсистема
9.1. Видове синтактични връзки: паратаксис и хипотаксис
9.2. Същност и основни признаци на изречението
10. Текстова подсистема
10.1. Строеж и граматика на текста
10.2. Същност и признаци на езиковия текст

Препоръчителна литература
Използвани съкращения

3
ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ВЪП РОСИ ОТ ИЗУЧАВАНЕТО
НА ЕЗИКА

1. НАУКАТА ЗА ЕЗИКА

Специализирана наука за изучаването на естествения говорим човешки
език е лингвистиката (езикознанието). Като отделна област на научното
познание лингвистиката съществува от ХІХ в. и се отнася към хуманитарните
науки.
Науката за езика има специфични изследователски методи, които заедно с
представите за изследвания обект се променят в хода на нейното историческо
развитие.
Поради сложността на човешкия език и множеството въпроси, свързани с
него, в лингвистиката има различни дялове и различни частни езиковедски
дисциплини, изучаващи отделни страни на езика и връзките му с други явления
извън него.


1.1. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И ДЯЛОВЕ НА
ЕЗИКОЗНАНИЕТО

1.1.1. НАУКАТА ЗА ЕЗИКА се нарича езикознание или лингвистика (от
лат. lingua “език”). Тя се занимава с изучаването на естествените, говорими
човешки езици – български, английски, френски, руски, японски и т. н.
В изследователския периметър на езикознанието влизат всички езици по
света – независимо дали са живи (като съвременния български), мъртви (като
старобългарския), или изчезнали (като прабългарския), дали се говорят от
многобройни човешки общности или от съвсем малки групи, дали са възникнали
много отдавна или сравнително отскоро.
Определителите “естествен”, “говорим” и “човешки” са много важни, тъй
като думата език се използва в различни значения. Говори се например не само за
езици като българския или немския, но също и за компютърни езици, за
животински езици, за език на тялото, на модата, киното, театъра, танца,
политиката, търговията, рекламата и т. н.
Характеристиката естествен отграничава спонтанно възникналите в
историята на човешките общности езици като български, гръцки, чешки и пр. от
изкуствено създадени езици от типа на есперанто, идо, волапюк, интерлингва. За
разлика от изкуствените езици естествените се формират бавно и постепенно в
културата на конкретни човешки колективи. Те са родни (първи) езици за
членовете на съответната общност. Напротив, изкуствените езици се създават
наведнъж (от отделна личност или от група хора), с цялостен речников състав,
фонетика и граматика и не са родни езици за никоя човешка общност. Освен това
изкуствените езици винаги се изграждат като вторични спрямо естествените в
смисъл, че използват някой естествен език като основа (както например есперанто
е създаден в общи линии на базата на латинския език).

4
Характеристиката човешки от своя страна различава езиците от типа на
българския или руския от други подобни образувания, които метафорично се
наричат “езици”, защото служат за комуникация, но не между хората, а между
представители на други животински видове. Такива “езици” имат например
делфините, китовете, кучетата, птиците, мравките, пчелите и т. н. Това са “езици”,
на които могат да се изпращат само сигнали за непосредствено присъстващи
явления или обекти – например за наличие на опасност, на храна, на готовност за
размножаване и под. Не могат обаче да се предават съобщения за минали или
хипотетични събития. Напротив, човешкият език е пригоден не само да предава
сигнали по актуални поводи. Чрез него може да се разказва за отдавна отминали
случки или за отсъстващи в момента на говоренето обекти, може да се описват
планове, мечти и всякакви въображаеми неща. Разбира се, тези различия в
знаковите системи, означавани в пряк или в преносен смисъл като езици, са
свързани с различията във възможностите на съответните живи същества да мислят
за света и за себе си.
От друга страна, определителят човешки има и още един смисъл – езиците
като български, полски, немски и пр. обслужват общуването между двама или
повече души, докато например машинните езици са предназначени да осигуряват
диалога между човек и машина или между две машини.
Накрая, характеристиката говорим подчертава едновременно звуковия
характер на естествените човешки езици и тяхната членоразделност. По този
признак говоримият език се отличава, от една страна, от двигателно-
изобразителните знакови системи, употребявани например от глухонемите.
Отличава се и от разнообразните системи от жестове, мимики, пози и
телодвижения, използвани паралелно с речта в различните култури. От друга
страна, всеки говорим човешки език се различава по членоразделността на
съобщенията си (разложимостта им на по-малки единици – изречения, думи,
морфеми, отделни звукове, които могат да се комбинират по много начини) от
нечленоразделните сигнали на животинските езици.

1.1.2. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРЕДМЕТ на езикознанието са всички
естествени говорими човешки езици. Останалите видове системи за комуникация,
които не притежават тези характеристики, не влизат пряко в изследователския
предмет на науката за езика. Тя се интересува от тях единствено в план на
сравнение.
Езиците, които не са естествени, не са говорими или не са предназначени за
употреба в общуването между хората, се изучават от други науки. Най-общата
наука, която се занимава с всички видове средства за означаване и за общуване, се
нарича семиотика (от гр. sema “знак, значение”) – наука за знаците и знаковите
системи. В нейния изследователски периметър влиза и естественият говорим
човешки език, но само с оглед на знаковия си характер. Във всичките си
многобройни аспекти и прояви – произход, историческо развитие, географско
разпространение, вътрешно членение, структурна организация на единиците,
речников състав, граматически правила и т. н. – естествените говорими човешки
езици са предмет на специализирано всестранно изучаване от страна на
езикознанието.

5
Понеже от всички видове езици езикознанието приема в изследователската
си област само естествените говорими човешки езици, когато оттук нататък се
говори за език, ще се имат предвид единствено те (т. е. за краткост ще се казва само
“език”, без да се споменават определенията “естествен”, “говорим” и “човешки”).

1.1.3. В зависимост от това, какви точно проблеми си поставя и решава,
науката за езика се дели на два основни дяла – ОБЩО И ЧАСТНО
ЕЗИКОЗНАНИЕ .
Общото езикознание е теоретична дисциплина, занимаваща се с явленията
и характеристиките, които са общовалидни и закономерно присъщи на всички
езици по света. В изследователския му предмет влизат например проблемите за
произхода и принципите на развитие на езиците, за географското им
разпространение и деление, за междуезиковите контакти, особеностите във
функционирането на езиците при различни общественоисторически и културни
условия, закономерностите на вътрешното им устройство, употребата на отделните
им единици в устната и в писмената реч, използването им от представители на
различни социални групи и в различни комуникативни условия и т. н.
Специална задача на общата лингвистика е изграждането на глобален
теоретичен модел на езика, на основата на който могат да се представят всички
конкретни езици. Тя разработва и обстойни класификации на езиците по различни
принципи (родствени връзки, звукови особености, граматически характеристики и
т. н.). Общото езикознание е призвано също така да създава и да поддържа
основния фонд от специални лингвистични понятия и термини, с помощта на които
могат да се описват всякакви частни явления в отделните езици.
Частното езикознание от своя страна е по-тясна и конкретна научна
област, която има за предмет изучаването и описването на даден отделен език –
например български, румънски, гръцки, или на отделна група езици с някакви
общи признаци – например славянски, германски, балтийски езици и т. н. Частното
езикознание има за задача да представи в най-големи подробности спецификата на
дадения език (или групата езици) – с оглед на историческо развитие, контакти с
други езици, географско разпространение, териториално и социално членение,
особености на звуковия строй, речниковия състав, граматиката, правилата за
построяване на устни и писмени текстове, спецификата на употреба в конкретен
момент и в конкретна сфера (научна, художествена, религиозна, битова и т. н.).
Наред с теоретичните задачи пред частното езикознание винаги стоят и приложни
цели – например във връзка с формирането на стандарти за книжовна употреба,
издаване на различни видове речници и справочници (правоговорни, правописни,
тълковни, преводни и др.), публикуването на учебници, създаването на специа