Вакарелски, Христо. Етнография на България. Т. 1.

Христо Вакарелски
ЕIНОГРАФИЯ
на
БЪЛГАРИЯ
В Т О Р О И З Д А Н И Е
Соф ия 1977
щ1ЛТБЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО

w b
№ Б И Б Л ^ Т Е К А
' * тп «МЙийИна ^
И м д с к с 3 9

ПРЕДГОВОР
Една hfk. нина в областта на нашите хуманитарни науки досега стое­
ше н*^/!ь.н, 'на: ц члоапно изложение на бита и'щ нас.ихкната от ве-
кове lu нт/ри в които е проявен творческият гений на българския ни-
рид. il fut-шпациите и събраните материали в това отношение, освен
че cajurrir. >ци и несистемни. но са и твърде много разхвър.шни по разни
nepii4hi4i i кч и непериодически наши и чужди издания, както и в арт
xumfii< ни Етнографския институт и музей при Българската акаде­
мични науките. Ла се запознаят с тях не бе възможно нито за обик-
tUHftunif читатели, нито за студентите в съответните сектори на
висши ..и j Ji 1/ч,-0ни заведения. По този начин една наука, родната ни
етш*'.'{чи(ч. не я* ,ил.жо патриотична от всяка други историческа
навка, I ч питаше почти изцяло ^непозната земя".
! Интаики от п/кгвилото ,Л1 да обикнеш народа са, трябва (Ai го
("I ’иtu •(!>“. от бтзо половин столетие нипшпането на такава етно-
гЛфо ч. ралкршангто на творческия лик на българина лрез вековете
бш nj н, н ръководни задача. Окози се. че всичко събрано, обнародвана
шнчхчицнчккшо, е в много отношения недоспштъчно. Затова значи-
1»\1на т чт времето ни през тия години бе посветено на нспосред-
œurna проучвания по места. Стараехме се проучванията ни да обхва~
f iт ци<кишата тродиционна култура на трудещите се българи из
k чина, като обръщахме особено внимание и на ония сек/пори, в които
1р шииг време нямаше нищо събрано. А те не бяха малко. II може да
Iе каш*-. чг tu чучето от фактите в книгата са из личните ни записи и
^м. n j нгрху бита и културата огп всички краища ни страната.
flUi >
......... i*r- г ки ц честото ки .гично и категорично отношение към не-
щипш и преценката ни за тях като на очевидец.
<>, ; .'чни чт материал ни традиционния бит, който обхваща цялата
cm<’inoi . I 1миччка култура, многостранните познания (т. е.
du а, ти.чч,< ■ I м I. чиц обществени прояви и цялото художествено
mei‘i * и ишчителна сишематичност на изложението.

ft Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Ь 1.1 Г А |> И Я
к а т о някои по-дребни отдели останаха дори невключен и О б сто яте л ­
с т в о т о пък, чс сьщ и н а та на тр ад и ц и и те е в т ч х н о т о развитие, н а­
лижи неминуемо не само и)ц се даде описание на ф а к т и т е , но да 1г<’ с«ър-
ли поглед и към тяхнопш /нелштие в р а м к и те ни б ъ л гар ската история.
Проблемите за разпит пети при о тд елн и те групи о т илления ооаче са
трус)ни за р*щцччаване при п ъ л н о та оскъдица на архивни мапЬриали
о т м иналото. З а то в а най-съществена в то ва отношение, макар
и не за всички групи, <Ьла е ти м о .ю ги ята на терминипи\ ,?на*«’ни^/?ш на
много о т кои то са зисвидетелствувани в старобългарския речник, а
(ищо и в д руги те слаачнски езици.
З а разлики а т полското и немското издание на Е т н о г р а|ф и я
н а България, излезли о т п е ча т през 1965 и 1969 г ., а м а сто яц о то
издание са нанесени много допълнения и /медици редакционни пр\^нгни.
П а първо м ясто к н и га та е снабдена с подробен раздел an ucmo/tntma
на б ългар ската етног/чирич, глава за ти п о ве те на селищ ата, за народ-
н о т а е с т е т и к а , за ж илищ ето и о б& кло тп у наро<)а к а т о изкус/*ю и
със значително повече илюстрации — снимки, схеми, н о ти и к а ^ т и .
Предназначена за общо ръководство, к н и га та е освободена о т л^су^ч-
ване на л и т е р а т у р а т а при сам и те ф а к ти и твь/х)ен и яг ко и то «п по-
черпани о т другаде или ко и то се срещ ат и другаде, не само о т наш ите
»крепни проучвания, Л и т е р а т у / х т ш обаче, к о я то сме изпомувалл и
следва да бъде използувани за по-големи подробности, е посочена в лрцч
не всяка глава Освен гтчь! д началото е дадена обща л и т е р а т у р а, оАб-
щ итщ и е<)ин или няколко основни проб.кма. П о с ве н и те в различните
раздели старобългарски терм ини и примери са взе ти п о чти във т-ички
случаи о т речника на Г г, М i k / о s i с A, Pataeo stovtnico-nraecota-
tinum , Vindobonnae, 1862.
М а т е р и я т а е разделена на слави по т е м а т и к а и поред специфи-
к а т а на на^>дните пиюрчески методи и възгледи, а опи)елните мамен пи
в т н х се о тб е л я зва т с параграфи. С м ятам е то зи начин на изложение за
по-нагледен. к а т о допринася за по-голяма о тч е тл и в о с т в met,иде сгъ сте ­
н а т а м атер и я.
С оглгд на все още н а ^ / п а т ъ ч н и я бипюв м атериал, събиран в наи&
оремс и при пита в много случаи незасвидетелстлуван я чинилото, на-
tttama мдича е най вече да дидем по възм ож ност, макар и в сбипш. но
то чн и и цялостни к а р ти н а на трад и ц и он н ата ни народна к у л т у р а и
би пи/ви п/юяви и гали» гдето е възможно, A i правим изводи и за п о о т-
далечени веков<‘, к а т о р я д к о и предпазливо сти гам е до етногенетически

Il !■ t Д Г 0 B O P 7
тълм/вани.ч. fie et съмняваме, че rrwau пръв о п и т ще се окиже на много
м еста непъ.ь'н. а може би и я преценките си н ед остатъчн о обоснован.
Нш)ч*к1ме ce itôtise, че бъ<)ещите етн/ьграфи и р д т к л н я т и и зп р авят
всички подобни см б о с ти . Убедени сме в една полож ителна с т р а н а —
че п ъ р т и н а т а е проправена: mus. ко и то м и н а т след ние. 1це я разши-
p im , по-добре у т ъ п ч а т , па и р прока{>ат и по-прааи тгр и и н ти .
Н акрая нека подчертаем. ч*' к н и га та изнася само традиционни т а
к у л ту р а и т/мдиционним б и т на народа до кр ая на кап и тали зм а у нас.
//(тучван и чта върху създаденото с,лед то ва през епохата ма социали-
ети ческото р азвитие на бьлгарскич народ са задача на по-м,гадите е т н о ­
графи,
Христо Вакарелски

10
*
КТНО! РЛ Ф И Я И А Б Ъ Л Г А Р И Я
Ю ТРИФОНОВ. Слгбгния Л1 старобългарския жи*>п в Шсстодмеяа на Поан Ек­
зарха. СпЬАН X X X V . 1*»2«. с. 1-30
И П. ФИЛИПОВ. ЯкаррОа. Рамочко Сифки. 19»
II. ХАЙТОВ. Село Ц*ро«о. Лсеноягра<кгко, Софи», 195в
Аспюмрад * миналото. София. 1%5.
II. ЦОНЧЕВ. Из стопанското минали на Габрово. Софи*. 1929
СГ. Н. Ш1Ш1КОВ, ИзЛрани пр^имедгния П.ювди», 1%5
Бьлгаромохамеданитс (помаци). Исторько-зскепнсен н м«роюу«о:1 г.рсглед
с о б о н и . П л о в д и в . 19 3 6.
Г

СЪКРАЩЕНИЯ
Б Е з , си. к и п р е н и език. Софи*, взд. на Б А Н .
БМ у I. сп, Българска музика. Софи«, и и ма Съюза на българските *у-
зикамги.
Б Н сп. Ьългарскн народ София. нзд нл българското народоучно
дружество. 1041— 19+6.
БП р . и . Български преглед. Софи и. 1Я93 -IH M .
Г Б К И Годишник ita Български« б«гблмогрвфскн институт
Г.ЧП Годишник на музеите в Пловдив
Г-ЧПО Голишнкк на м у зи те в П.зоадняски окръг
ГПД.М Годишник ма Народния археологически мудсА.
Г Н Е .Ч П Годишник нл Народния етнографски му>ей в Пловдив
Г С У И Ф Ф Годишник на Софийския университет — Историко-филозогически
факултет.
Г К Н Ь П сб. Етногснс.мс и културмо наследство на български* народ. Со-
фин, 1971.
И Б А Л Известия на Българското археологическо дружество ft София.
И Б ЛИ Извести* *а Българския археологически институт,
И Б Г Л Известия ita българското географско дружество е София.
И П 1 М Известия )■« Етнографския институт с музей при Б А Н .
H E M Извести* па Егнографичсскня музей в София, 1907.
И И Ь Е Известия иа Института за български език ггри Б А Н ,
И И Г А И * вести и на Института за градоустройство и архитектура при
Б А Н .
И И И И Известия на Института за изобразителни изкуства при Ь А Н .
И И М Нзьеств* ка Института за музика при БАН-
Н И С М Известия па Народния етнографски музей в София, 1921— 4943.
1111 MB Известия на Народния музей въи В*рн«
Н11р, сп. Исторически преглед. София. нзд. на Б А Н ,
1К-П1ГЛ Известия на Секцията за теория и история на градоустройството
и архитектурата мри Б А Н .
И< ■ ■]' Извести* на Семинара по славянска филологии при Университета
и Софн*. 1905 -1948.
H t Н И Известна ла Тракийския научен институт « С о ф и я.
Л И АМ Летопис ма Българската академии на науките
Л Л сб. Ловеч и Ловчанско.
МНр сп. Македонскн преглед. Софи*. 1925— 1943

12 ИТ II 0 [ f Л 4 Н Н НА КЪЛГЛРНЯ
Н Б О Р Б сб Мзридностш н «ито »1 общност ма родопските българи. София,
1969.
Очерня Очери» по българския фолклор от М Арнаудов. S нзд,, София,
1968— 1969,
П П сС. Панагюрище и Панагюрско в миналото. София, т, I, 1956.
1. I I . 1961,
ПСп. Периодическо списание ма Българското кннжоано дружество.
Браила, 1870-1876; София, 18*2— 1911,
Р Н сп. Родопски напредък. Плоаднп, 1903— 1913.
Р Р сп. Родна реч. София, 1927— 1943.
С б Б А Н САфинк на Българската академии на науките. София, 1913, 1949.
С С БН Т сб. Българско нарвдно творчество, София, 1901— 1964.
С б Ь К Д Сборник на Българското хнижовио дружество. София. 1901,
С бД Е сб. Добруджанска експедиция. София. 1954.
С б Е З Б сб. Експедиция е Западна България. София, 1966,
С б Е С З Б с(1 Експедиция в Северозападна България. София, 1958.
Сб. Захариев Сборния в чест ил член-кореспондент Пор дан Захариев. София,
1964.
С б Н У С б о р н и к з а н а р о д н и у м о т в о р е н и я .
Сб. романски Сборник и памет на академик Стоян Романски. София, I960.
СбСЕ сб. Странджанска експедиция. София, 1957.
• С п Б Л М Списание на Българската академия на науките.
УП р , сп, 1чнлкщен прегдгд, София, 1885— 1944.

УВОД
1. Етнографията е сравнително нова наука. Тя е рожба ма западно-
европейския романтизъм през X V I I I в., когато след великите географ­
ски открития културният свят формираше своите познания за неиз­
вестни дотогава земи, човешки общества и техните култури, като вле­
зе в допир с тях. В ъв връзка с тия познания е н развоят на филоло­
гическите науки, в конто се провижда близостта между едни н други
близки и далечни народи. По-конкретно майка на етнографията е раз­
воят на познанията за родството между европейските и някои азиат­
ски народи, т. е. откритието за далечното нндосвропейско езиково
родство, Едновременно с това ььрвн н опознаването ни известни сход­
ства в словесното творчество на народи от средния и по-далечния Из­
ток н на Запада — еднакви приказни сюжети, предания, легенди и
пр. Всичко това обоснова и появата на специалната наука етнография
и определи донякъде иейните методи и задачи.
2. Думата етнография е сложна гръцка дума, която буквално значи
народопис — народ—п иша), т. е. описание на народ. Съ­
щината иа етнографията като наука се състои в това да изучава пя-
•постиата тря_ишионна култура на един народ или на група пароли, на
първо,мя*:то в наблюдаваното и състояние. При това трябва да се има
пред вид, че се отнася до трайната култура, която е навлязла в него-
вите л г щ « 111» 11111 п ч у|.^ ртитида-в-тят; кятп асимилира и е от
естество да бъде преливана по-нататък. С други лчмн. етнографията, е
наука за културата, станала навнк. традиция в удно нлн друго об­
щество..
Това изучаване на културата, предавана от миналото, т. е. традм*
ционното настояще, определя етнографията като и сто р ическа наука.
От друга страна, изучавайки културата, етнографията изучава и об­
ществото. което я създава или носи. следователно изучава и ч