Външната политика на България до Съединението

11. Дипломация за международно утвърждаване и за Съединението (1879-1885)
На 16 април 1879 г. Търновската Конституция е приета. На следващия ден трансформиралото се Учредително събрание във Велико народно Cъбрание (ВНС) избира Александър I Батенберг за български княз. Кандидатурата на БатенНа 16 април 1879 г. Търновската Конституция е приета. На следващия ден трансформиралото се Учредително събрание във Велико народно Cъбрание (ВНС) избира Александър I Батенберг за български княз. Кандидатурата на Батенберг е издигната от Русия със съглас
и
е
т
о на останалите Велики сили. Той е роден на 5 април 1857 г. във Верона.
Баща му княз Александър Хесенски, генерал от руската и немската армия, е брат на руската императрица Мария Александровна. Батенберг по време на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в ру
ската армия.
На 4 май 1879 г. Александър I получава избирателния акт от българската деле
гация в Ливадия, където по това време е руски
ят и
м
пе
ратор Александър II. Князът е приет във Виена, после в Берлин, п
о-късно в Париж, Лондон и Рим. През юни мисията п
риключва в Ц
а
риград с аудиенция при турския султан. След като по
лучава одобрението на Ве
ликите сили и Турция, Батенберг пристига в България. Великите сили засвидетелстват своето благоразположение, като обещават да изтеглят делегатите, н
аблюдаващи изпълнението на Берлинския договор, и да н
азначат в София дипломатически агенти.
На 5 юли 1879 г. след неуспешен опит за формиране на правителство с участието на либералите Драган Цанков и Петко Каравелов е съставен кабинет от консерватори начело с Тодор Бурмов. Министър на външните дела и на изповеданията в първото българско следосвобожденско правителство е Марко Балабанов. (През август 1876 г. М. Балабанов и Драган Цанков посещават столиците на шестте Велики сили като пратеници на Българското човеколюбиво настоятелство и цариградските б
ългари, снабдени с Меморандум, в който е изди
гнато искането за предоставяне автономия на българските земи. По време на Временното руско управле
ние Балабанов е в
иц
е
губернатор на В. Търново).
През юли, първия месец от управлението на кабинета на Т Бурмов, княз Александър I приема акредитивните писма на Русия, Австро-Унгария, Франция, Англия и по-късно на Италия, Германия и на Белгия. През септември 1879 г. в София се установяват дипломатическите агенти и генерални консули на Сърбия
, Румъния, а по – късно и на Гърц
ия.
По време на Режима на пълномощията княз Александър I пНа 4 май
1879 г. Александър I получава избирателния
акт
от българската делегация в Ливадия, където по това време е

руският им
п
ератор Але
к
с
андър II. Князът е приет във Виена, после в Берлин, по-късно в Париж, Лондон и Рим. През юни
мисият
а
приключ
ва в Цариград с
ауди
ДДУНАВСКИЯТ ВЪПРОС
Дунавският въпрос има интересна предистория, започваДунавският въпрос има интересна предистория, започваща с формулирането на основните принципи на международния режим на корабоплаването по река Дунав в Париж през 1856 г. През 1871 г. по искане на Русия е свикана в Лондон конференция за преразглеждане клаузите на Парижкия договор за Черно море. Австро-Унгария се възползва от това и по нейно настояване на Лондонската конференция, наред с Черноморския, е разгледан и Дунавският въпрос. На Берлинския конгрес въпросът за кор
а
б
о
плаването по р. Дунав е обсъден при новата, по-различна обстановка, тъй
като с получаването на Южна Бесарабия Русия излиза на устието на реката. След؀През ноември 1880 г. след продължителни дипломатически сондажи България е поканена да участва на конференцията в Гала
ц за обсъждане на проекта за корабоплаването по Дунав. Драган Цанков инструктира българс
кия представител К. Цанков да подкрепи Румъни
я за

из
граждането на крайбрежна комисия. След интервенция на австро-унг
арския дипломатически агент в София княз Александ
ър I поема а
н
гажимент България да действа на конференцията съвме
стно с Австро-Унгария. Д
р. Цанков привидно се съгласява да приеме австрийското искане, но не променя първоначално дадената инструкция на К. Цанков. Българският делегат дейс
тва против австро-унгарския проект и избухва голям ск
андал, вследствие на което Др. Цанков се принуждава да си подаде оставката.
През 1882 г. френският делегат К. Барер представя проект за разрешаването на Дунавския въпрос, посредством компромисно споразумение между Великите сили за сметка на крайбрежните държави. В проекта се предвижда да се създаде смесена комисия с участието на България, Сърбия, Румъния и Австро-Унгария и пети член представител на Европейската комисия, който ще се сменя на всеки 6 месеца. Председателството се предоставя на Австро
-Унгария. Българското правителство оценява пр
оекта като неизгоден и поставя условие да не се допуска военно представителство в смесената комиси
я и приемане на Б
ъл
г
ария в Европейската дунавска комисия. Противопоставяйки се на намеренията на Австро-Унгария да постави навигацията по средното и долното течение на Дунав под свой контрол, Русия подкрепя българското искане. На 21 май българският делегат Шишмарев подписва проекта „Барер” с резерви.
През 1883 г. на Лондонската дунавска ко
нференция Сърбия и Румъния са доп
уснати да участват със съвещателен глас, а България е представена
от турския делегат Мусурус паша. Лондонскат
а ко
нференция решава властта на Европейската комисия да се разш
и
ри до Браи
л
а, срокът
н
а
действие на комисията да се удължи с още 21 години. В замяна на дадено от Русия съгласие за
това В
ел
иките с
или удовлетворя
ват ж