Въпроси по социална педагогика за държавен изпит

Вашите въпроси към въпрос № 7 от въпросника:
№7
Кризисни измерения и модели на глобалното постмодерно общество и тяхното отражение върху социалното развитие на личността (обедняв№7
КризиснКризисни измерения и модели на глобалното постмодерно общество и тяхното отражение върху социалното развитие на личността (обедняване, безработица, насилие, ценностен вакуум, трансформация на семейния модел, емиграция и имиграция, бежанци, диаспора и др.).
Интеркултурният диалог. Толерантността към Другостта – основна характеристика на подкрепящата среда и път за социално-педагогическа превенция на насилието.
Фактори за подкрепящо социално-педагогическо влияние: новата възпитателна парадигма; училищно образование и извънучилищни активности; приятелски кръгове и референтни групи; субкултурни групи; конструктивно-подкрепящи и социално-включващи измерения на глобалните виртуални мрежи и другите информационно-комуникационни технологии; конструктивно-подкрепящи измерения на мас-медиата като „четвърта власт“; доброволчески инициативи и други неформални движения за взаимна подкрепа; „третият сектор“ (граждански сдружения и други неправителствени организации); социални неблагополучия на феномена „деца на улицата“; факто
р
Интеркултурният диалог. Толерантността към Другостта – основна характеристика на подкрепящата среда и път за социално-педагогическа превенция на насилието.
Фактори за подкрепящо социално-педагогическо влияние: новата възпитателна парадигма; училищно образование и извънучилищни активности; приятелски кръгове и референтни групи; субкултурни групи; конструктивно-подкрепящи и социално-включващи измерения на глобалните виртуални мрежи и другите информационно-комуникационни технологии; конструктивно-подкрепящи измерения на мас-медиа
та като „четвърта власт“; доброволчески инициати
ви и други неформални движения за взаимна подФактори за подкрепящо социално-педагогическо влияние: новата възпитателна парадигма; училищно образование и извънучилищни активности; приятелски кръгове и референтни групи; субкултурни групи; конструктивно-подкрепящи и социално-включващи измерения на глобалните виртуални мрежи и другите информационно-комуникационни технологии; конструктивно-подкрепящи измерения на мас-медиата като „четвърта власт“; доброволчески инициативи и други неформални движения за взаимна подкрепа; „третият сектор“ (граждански сдружения и други неправителствени организации); социални неблагополучия на феномена „деца на улицата“; факторът „бизнес“; факторът „изкуство“; факторът „общочовешки религиозни добродетели“; факторът „малки местни общности“ – квартални, клубни и др.

Относно „Кризисни измерения и модели на глобалното постмодерно общество и тяхното отражение върху социалното развитие на личността (обедняване, безработица, насилие, ценностен вакуум, трансформация на семейния модел, емиграция и имиграция, бежанци, диаспора и др.)“:
Най-напред е добре да напишете (кажете) кратко за глобализацията, нейните плюсове за човешката социална цивилизация, паралелно обаче, че като всяко явление, така и глобализацията се характеризира с кризисни измерения, крие рискове от различен характер. Вижте файла Извадки от предстоящия учебник (т.1.2., стр. 6), който съм ви изпратила преди доста време. След това се спирате по личен избор поне на три кризисни измерения, които, според личното ви мнение, се отразяват най-пряко върху социално-педагогическата практика, като дадете подходящ практически пример за илюстрация. Непосредствено по-долу ви давам най-общата картина на кризисните измерения на глобалното общество:

Относно „Интеркултурният диалог. Толерантността към Другостта – основна характеристика на подкрепящата среда и път за социално-педагогическа превенция на насилието“:
Този пункт се нуждае от съвсем кратко пояснение от ваша страна – как всеки от вас разбира интеркултурността като диалог. Т.е. от една страна – различни култури в глобален план, например Изток-Запад; в какво се изразяват различията – традиции, начин на живот, начин на рефлексия върху картината на света и мястото на човек в нея, езици, етноси, етикет и пр., вкл. възпитателни и образователни парадигми. От друга страна – именно глобализацията предпоставя свързаност между културите в смисъла на обмен и на взаимно разбиране, като разбирането на Другата култура не означава нейното приемане, нито нейното отхвърляне, а осмисляне и зачитане на нейните исконни корени и източници и пр. В това се изразява и „интер“ (между)културността, или другият разпространен термин – мултикултурна среда. Трето – как се осъществява на практика това междукултурно разбиране и обмен? – най-прагматично – чрез диалог, но разбиран не само в прекия лингвистичен смисъл, а и изобщо като общуване с каквито и д е средства, не само речеви... Четвърто – правите преход към толерантността, същността на която е именно РАЗБИРАНЕ на различията (макар че първоначалното, още в Д
ООтносно „Кризисни измерения и модели на глобалното постмодерно общество и тяхното отражение върху социалното развитие на личността (обедняване, безработица, насилие, ценностен вакуум, трансформация на семейния модел, емиграция и имиграция, бежанци, диаспора и др.)“:
Най-напред е добре да напишете (кажете) кратко за глобализацията, нейните плюсове за човешката социална цивилизация, паралелно обаче, че като всяко явление, така и глобализацията се характеризира с кризисни измерения, крие рискове от различен характер. Вижте файла Извадки от предстоящия учебник (т.1.2., стр. 6), който съм ви изпратила преди доста време. След това се спирате по личен избор поне на три кризисни измерения, които, според личното ви мнение, се отразяват най-пряко върху социално-педагогическата практика, като дадете подходящ практически пример за илюстрация. Непосредствено по-долу ви давам най-общата картина на кризисните измерения на глобалното общество:

О
тносно „Инте
ркултурният диалог. Толерантността към Друго
стта – осно
вна
характеристика на подкрепящата среда и път за сНай-напред е добре да напишете (кажете) кратко за глобализацията, нейните плюсове за човешката социална цивилизация, паралелно обаче, че като всяко явление, така и глобализацията се характеризира с кризисни измерения, крие рискове от различен характер. Вижте файла Извадки от предстоящия учебник (т.1.2., стр. 6), който съм ви изпратила преди доста време. След това се спирате по личен избор поне на три кризисни измерения, които, според личното ви мнение, се отразяват
най-пря
ко върху социално-педагогическата практика, като дадете подходящ практически пример за илюстрация. Непосредствено по-долу ви давам най-общата картина на кризисните измерения на глобалното общество:

Отно
сно „Интеркултурният диалог. Толерантността към Другостта – основна характеристика на подкрепящата среда и път за социално-педагогическа превенция на насилието“:
Този пункт се нуждае от съвсем кратко пояснение от ваша страна – как всеки от вас разбира интеркултурността като диалог. Т.е. от една страна – различни култури в глобален план, например Изток-Запад; в какво се изразяват различията – традиции, начин на живот, начин на рефлексия върху картината на света и мястото на човек в нея, езици, етноси, етикет и пр., вкл. възпитателни и образователни парадигми. От друга страна – именно глобал
из
ацията пр
ед
поставя свързаност между културите в смисъла на обмен и на взаимно разбиране, като разбирането на Другата култура не означава нейното приемане, нито нейното

отхвърляне, а осмисляне и зачитане на нейните исконни корени и източници и пр. В това се изразява и „интер“ (между)културността, или другият разпространен термин – мултикултурна среда. Трето – как се осъществява на практика това междукултурно разбиране и обмен? – най-прагматично – чрез диалог, но разбиран не само в прекия лингвистичен смисъл, а и изобщо като общуване с каквито и д е средства, не само речеви... Четвърто – правите преход към толе
ра
нтността, същността на която е именно РАЗБИРАНЕ на различията (макар че първоначалното, още в Древна Гърция и след това в Средновековието и Ренесанса, значение на толерантността е предимно поносимост към различията), т.е. РАЗБИРАНЕТО НА РАЗЛИЧИЯТА означава нито да приемеш, но и нито да отхвърлиш Другостта. Толерантността като една от висшите цивилизационни, социални ценности. Тя е и основно професиона
лн
о изисквано качество, умение и компетентност на социалния педагог. Толерантността като основна характеристика на социално-педагогическата среда за подкрепа на личностното развитие на индивида така, че да е и превенция срещу всяко едно десоциално поведение. В края на този абзац е необходимо всеки от
в
ас да даде практически пример за интеркултурен диалог, базиран естествено, върху толерантност. При

ООтносно „Интеркултурният диалог. Толерантността към Другостта – основна характеристика на подкрепящата среда и път за социално-педагогическа превенция на насилието“:
Този пункт се нуждае от съвсем кратко пояснение от ваша страна – как всеки от вас разбира интеркултурността като диалог.
Т
.е. от една страна – различни култури в глобален план, например Изток-Запад; в какво се изразяват различията – традиции, начин на живот, начин на рефлексия върху картината на света и мястото на човек в нея, езици, етноси, етикет и пр., вкл. възпитателни и образователни парадигми. От друга страна – именно глобализацията
п
редпоставя свързаност между културите в смисъла на оТози пункт се нуждае от съвсем кратко пояснение от ваша страна – как всеки от вас разбира
интеркултурността като диалог. Т.е. от една страна – различни култури в глобален план, например Изток-Запад; в какво се из
ра
зяв
ат различията – т
р
адиции, начин на живот, начин на рефлексия върху картината на света и мястото на човек в нея, езици, етноси, етикет и пр., вкл. възпитателни и образователни парадигми. От друга страна – именно глобализацията пре
дпо
ставя свързаност между културите в смисъла на обмен и на взаимно разбиране, като разбирането на Другата култ
ура
не означава нейното приемане, нито нейното отхвърляне, а осмисляне и зачитане на нейните исконни корени и източници и пр. В това се изразява и „интер“ (между)културността, или другият разпространен термин – мултикултур
на
среда. Трето – как се осъществява на практика това междукултурно разбиране и обмен? – най-прагматично – чрез диалог, но разбиран не само в прекия лингвистичен смисъл, а и изобщо като общуване с каквито и д е средства, не само
ре
чеви... Четвърто – правите преход към толерантността, същността на която е именно РАЗБИРАНЕ на различията (макар че първоначалното, още в Древна Гърция и след това в Средновековието и Ренесанса, значение на толерантността е предимно поносимост към различията), т.е. РАЗБИРАНЕТО НА РАЗЛИЧИЯТА означава ни
то
да приемеш, но и нито да отхвърлиш Другостта. Тол