Въведение в икономическата теория

Икономика и публичен сектор
Лекция №1

Въведение в икономическата теория:
Обща характеристика на стопанството;
Стопанството като система от ресурси;
Дейност и резултати;
Ресурсите като фактори на производството;
Труд, земя, капитал, управление, технология, интелектуална собственост, комуникации;
Стопанска дейност;
Блага и продукти.

Равнища на стопанството. Специфика на отделните равнища и взаимозависимост:
Стопанство – обекта на изследване от икономическата наука. Стопанството е сложна динамична система от взаимосвързани, взаимообусловени и взаимодействащи стопански субекти, които осъществяват разнообразни стопански дейности в производството, разпределението, размяната с потреблението на материални и духовни блага;
Икономика – една от науките, която изследва стопанството. Икономиката е наука за вземане на решения в условия на ограниченост на ресурсите.

Стопанството като система:

Ресурси на стопанството – всичко онова, под формата на елементи или обекти, което се влага в производствения процес с цел получаването на определен продукт или благо. Когато ресурсите носят доход се наричат фактори:
Първични ресурси:
Природни ресурси – земята и труда. Труд – интелектуалните и физическите качества на човека. Определена съвкупност от знания, квалификация, умения, способност. В икономическата теория – труд – интелектуалните и физически усилия, прилагани от хората в процеса на производство.
Вторични ресурси:
Капитал – съвкупност от материални елементи на производството, които трудът използва при създаване на продукта. Той е вторичен фактор, тъй като е производен от земята и труда:
Според особеностите на своето участие в процеса на производство и взаимодействие с труда, капитала се дели на средства на труда и предмети на труда;
Според това как пренася стойността си в готовия продукт, капитала се дели на основен и оборотен.
Управление (предприемачество) – вторичен ресурс, който изразява възможността на предприемачите да взимат най-добрите решения (с минимални разходи и максимален резултат);
Технология – определена комбинация между труд и капитал;
Телекомуникации;
Обекти на интелектуалната собственост – правото на частната собственост върху идея.

Продукт (благо) – цел на производството. Има утилитарен характер (става обект на покупко-продажба).

Видове блага:
Според съдържателната им характеристика – материални и духовни ценности, които задоволяват потребностите на индивидите;
Според количествената им характеристика спрямо потребностите – ограничени и неограничени;
Според характера на задоволяване на потребностите – преки и косвени;
Според характера на потреблението:
Частни – онези блага, за които потребителя е заплатил и ги потребява в зависимост от своя доход;
Публични – блага, които се потребяват независимо от дохода на потребителите.

Равнища на стопанството. Специфика на отделните равнища:
Микроравнище – не включва отделните стопанки единици:
Продукт – стока или услуга;
Домакинство – притежателите на фактори за производство;
Предприятие – стопанска единица, която използва факторите за производство на определен продукт;
Обединение на предприятия;
Сектор – съвкупност на предприятията по хоризонтален и вертикален принцип.
Макроравнище:
Национално стопанство – обединение на всички стопански единици в рамките на една страна, включително и държавата.
Мезоравнище:
Транснационални корпорации- компании и предприятия със значителна дейност в много страни, но контролирано от първоначалната база или страната – майка, в която най-напред са били създадени.
Равнище световно стопанство:
Международни интеграционни икономически групировки – резултат от срастването или взаимодействието от стопанствата на съседни страни в единни комплекси в основата на устойчиво икономически връзки. Формите на международни интеграционни икономически групировки са зона на свободна търговия, митнически съюз, общ пазар, икономически и валутен съюз.

Класификация на стопанските субекти:
Класификация от гледна точка на техниката;
Класификация спрямо функциите на стопанските субекти на пазара – продавачи, купувачи и посредници;
Класификация спрямо правно икономическата и организационна гледна точка – търговски дружества, държавни предприятия и др.

Домакинства – съвкупност от човешки дейности, имащи за цел да приспособят и преработят предметите от околния свят за задоволяване на потребностите. Домакинствата се водят от личните интереси.

Предприемачи – тип управленци, които се стремят да изменят динамиката на развитие на дейността и активно търсят насоки за разширяване на дейността си. Основните им цели се свеждат до : минимални разходи за максимален резултат.

Правителство – висш изпълнителен орган на държавата.

Продавачи – стопански субекти, които предават собствеността си върху някаква стока или услуга срещу пари.

Купувачи – стопански субекти, които придобиват правото на собственост върху някаква стока или услуга срещу заплащане на определена сума.

Посредници - стопански субекти със специален статут, които могат да работят както за собствена, така и за чужда сметка. Включително довереници (мандатори), които стоят между продавачите и купувачите и съдействат за стокооборота.

Еднолични търговци – изграждат се върху индивидуалната форма на собствеността и носят неограничена отговорност за дейността си. Те носят изцяло отговорността както за активите, така и за пасивите в дейността си.

Търговски дружества – основават се върху колективната форма на собственост. Проявяват се в различни модификации – събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции, акционерни дружества, корпорации.

Управленският екип като обект на стопанството:
Задаване на цели и поставяне на ограничения;
Разбиране на същността на проходите и тяхното значение;
Добро разбиране на мотивацията;
Познаване на пазарите;
Добро разбиране на стойността на парите във времето;
Възможности и умения да се провежда анализ на определени показатели.