Въведение в когнитивната психология

Въведение в когнитивната психология.

Когнитивната психология – психология на познанието. Възниква на база когнитивния подход, който се заражда в САЩ през ХХ век и преобръща представите до този момент. Представя механизмите за преработка на знанието в основната същност на психиката на човека.
Информационната обусловеност е настъпването на информационната епоха, изключително много информация и нейната преработка се превръщат в основен научен проблем - това предопределя когнитивната психология като самостоятелна дисциплина. познанието намира израз в психичните процеси, чрез които сетивната, входящата информация се трансформира, редуцира, преработва, съхранява, възстановява и се използва от човека под формата на знания за света и за самия човек.
През 1960 г. Джордан Милър и Улрих Кайсер и техните колеги публикуват когнитивна теория за ученето, до която стигат на база изследванията си върху езика и Когнитивната психология. В резултат на ученето у всеки човек се получава образ под формата на цялостно, натрупано, организирано познание на човека за себе си и за света. Корените на когнитивната психология могат да се потърсят назад във времето /Декарт/.
У нас когнитивната психология като раздел на Общата Психология се е изучавала като психология на познанието, но като самостоятелна дисциплина се обособява преди около 10 години.

Обща характеристика на когнитивната психология

Субект на познанието - човекът, психичната му дейност, интелекта, обществото, човечеството като цяло.
Обект на познанието – всичко, което бива опознавано от атома до вселената.
Същност на познанието – това е отражение на обекта в субекта, т.е. това е съдържанието на човешкото съзнание и памет.
Обект на познание е самият субект.
В изследванията все повече се натрупват доказателства за това, че вътрешната репрезентация, т.е. отраженията на предметите и явленията от реалността не са идентични физическите им характеристики. Напр. отразяването на информация в паметта не е точно възпроизвеждане на реалността. Това е така, защото на практика възприетата информация се съчетава с предишната натрупана информация. протичат умозаключения и се реконструира входящата информация на основание на конкретни знания не личността и знанията изобщо до този момент за света. Новите технологии позволяват провеждане на експериментална работа, разширяване на възможностите за изучаване на познавателните процеси. Възникват нови клонове на науката като психо-лингвистика, развиват се нови теории за паметта и провераяеми модели на всички останали психични процеси.
Познанието, разглеждано като отношение, отразявано – отразяващо тогава е обект на философията на познанието е предмет на гносиологията. Гносиологията се занимава с теория на познавателните възможности и средствата за научно познание. Докато предметът на КП е познанието като активност на субекта, активно познавателна дейност, т.е. как човек учи, усвоява и натрупва знание за себе си и света.
КП се занимава най-общо с психичното изследване на познанието, познавателните функции и възможности на психиката.
КП на първо място определя и характеризира видовете познавателни процеси, разкрива и тълкува закономерностите на различните познавателни процеси, изследва взаимовръзките между психичните процеси и връзката им с други психични явления, като емоции, воля и дейност. Така, че КП включва психология на познавателните процеси, но е по-широка и всеобхватна. КП обхваща всички сфери на дейности и поведение на човека. Тя дава обща картина за същността на процеса на човешкото познание. Занимава се с това как знанието е представено в ума на човека. Централният въпрос в КП е въпросът за отражението на реалността за структуриране и преобразуване и използване на познанието.

2. Личност и когнитивна дейност

Психологията е наука за поведението и психичните процеси. Съвременната проблематика на психологията се концентрира в три големи тематични области:
Проблемите за активността на човека
Проблемите за вътрешната му организация, психични процеси и състояния
Проблеми на взаимоотношенията на човека със заобикалящия го свят
И трите области са свързани с три основни понятия: *личност – дейност - съзнание
* Съзнанието – върхът в психиката, то е висша форма на отражение на обективната действителност, свойствена само за човека. Човек е единство от всички форми на познание, на неговите преживявания и отношението му към отразяваното. Всички психични процеси, състояния и свойства на човека са само проява на неговото съзнание. Съзнанието е продукт на материята и то обществен продукт. Обществен, защото отразява действителността с помощта на езика. Езикът възниква паралелно със съзнанието и довежда до образуване на понятия, протичане на мислене, т.е. до образуване на втора сигнална система във висшата нервна дейност на човека, а това довежда до нови форми на психичното отражение – чувства, воля. Съзнанието е върха на психиката, защото психиката е голямо по обем понятие. Психично отражение има и при животните – усещане, памет, емоции на човешки форми на отражение са възможни само на база втората сигнална система. Формирането на съзнанието става в дейността и общуването в процеса на дейността. Във всяка една общност човек играе определяща роля и на тази база човек изгражда представите си за себе си и другите, и то в процеса на общуването. Изгражда се система от социални роли и отношения.
1. Свойства на съзнанието
Константност – отразява относителната устойчивост на съзнанието, обуславящо се от свойствата на личността и психичното й състояние.
Динамичност - отразява изменяемостта на съзнанието с възрастовото и социално развиване на личността
Самосъзнанието – осъзнаване на човека от самия себе си. Осъзнаване на своето Аз, на своята роля в обществото. Други форми на съзнание са обществено и групово
2. Дейност –неговите взаимоотношения със заобикалящия го свят, в който той осъществява съзнателно поставена цел. Самите отношения на човека със средата се осъществяват в процеса на неговата физическа дейност. В самото протичане на живота върху човек съдействат предметите, явленията, събитията, които са обкръжаващият свят, но и човек подлага на въздействие света около себе си. Това, което отличава взаимоотношенията на човека и обкръжаващия го свят е че човек прави своята жизнена дейност, предмет на своята воля и съзнание, т.е. човешката жизнена дейност е съзнателна. Защо човек се отнася избирателно към нея. Докато при животното то е тъждествено с жизнената си дейност.
Специфичната при човека дейност е съзнателното й отражение. Процесът на отражение влияе върху дейността на човека, ориентира я и довежда до изменение на околния свят. Приспособяването към действителността е характерно и за животните и за човека, но трудовата дейност при човека води до опознаване на законите на природата и чрез действията си човек преобразува действителността. В края на трудовия процес се получава резултат, който предварително е съществувал като съзнателна цел. Свързващото звено между човека и природата са оръдията на труда и самия процес на борба с природата. Човек установява закономерностите и на тази база целенасочено въздейства като изготвя адекватни за въздействие оръдия на труда. За да се осъществи трудова дейност не са достатъчни само вродени механизми на поведение, необходимо е натрупване и закрепване на индивидуално придобит опит. В развитието на човека на всеки етап съответства определена дейност /игра, учене, труд/. Всяка една дейност/игра, учене, труд/. Всяка една дейност развива способности, интереси, чувство и развива волята на човека. Всяка дейност се различава по своя мотив, а мотива е предмет на дейността. Дейността се осъществява чрез отделни действия. Всяко действие може да се разглежда като елементарна дейност, в процеса на която се постига елементарна цел. Целта на действието е осъзнат предварително резултат, който човекът е определил да постигне чрез действията си. Всяка дейност има своя психологическа структура. Включително1/ потребност на личността 2/ стремеж за постигане на целта 3/ интерес
преминаване на степента на трудност за постигане на целта ( волево усилие) и различно от психологическите актове въз основа, на които се изпълнява дейността. Психологическият акт е елемент дейността определен по признак-мисловен акт, волеви акт, емоционален и т.н.
Формите на съществуване на дейността са външна форма( материална) и вътрешна ( идеална).
Процесът на интериозация е пренасяне на външна дейност във вътрешен умствен план и т.е. знаейки закономерностите извършвали на ум онези действия, които трябва да извършели.
Процесът на екстериоризация от вътрешна дейност преминаване към външна. Излагаме на практика поставената цел. Външна цел е нашето поведение.
Поведението е съвкупност от последователни външни актове в рамките на различни дейности, мотивирани по определен начин и насочване на определена нагласа.

3. личност и когнитивна дейност- характер-личност; ефективна дейност

индивид, индивидуалност, характер, човек, личност и връзката между тях

Индивид- отделният представител на определен род, определен животински вид, който има определени свойства и особености. Индивидът е по-общо понятие от индивидуалността. С понятието индивидуалност в животинския свят се определя начина на изразходване и възпроизвеждане на жизнени сили на индивида. За човешкия род, под индивидуалност освен това , което се разбира за животинския свят се включва и цялостното многообразие от интелектуални, нравствени, естетически, волеви, емоционални и др. особености, които отличават един човек от друг и му придават оригинален характер. Темпераментът е индивидуално психическо свойство на личността, което отразява динамиката на психическия процес, особеност на емоциите, възбудимост и поведението. Психо-динамичност индивидуалност е начало на изразходване възпроизвеждане на жизнени сили.

Личност- конкретният човек, представител на определено общество, който се развива и изявява при дадени обществени условия, като съзнателно активно същество. Занимава се с определена дейност, общува и с отличава с индивидуалните си психически способности.1) Социално по природа- личността не се ражда, тя се изгражда и се формира в социална среда 2) Личността е активна- тя преобразува света според потребностите си 3) Личността индивидуална неповторима, това се обуславя от нейните психически особености.

Процесът на превръщане на човешкия индивид в личност се нарича социализация. Без социално въздействие, без специфични човешки отношения, човешкият индивид при цялостното си вродено съвършенство на нервно-мозъчната организация си остава животно.
Съзнателната активност на личността произтича от нейните човешки потребности. Човекът е активен. Задоволяването на тези потребности е целенасочен процес.
В зависимост от това на каква степен на развитие е обществото, такава степен на развитие е и активността на човека степента на неговата дейност.
Индивидуалната неповторимост е уникално съчетаване на личността на физически и психически способности, наследствени биологични признаци и придобити в социалното развитие свойства. Тя не бива да се смесва със социалните роли и статуси. Статусът- мястото, което личността заема в определена общност, той оказва силно влияние върху всички страни на личността. С промяната на статуса е нормално да настъпят и промени в личността, но е добре те да бъдат развиващи личността.
Връзката между характер и личност- характера е основна част от структурата на личността. Основна функция на характера е да осигури вътрешно единство на субекта в ежедневието. Изискванията на всекидневието поставят на преден план определени устойчиви индивидуални черти на поведението на човека, които се обединяват под общото наименование-характер.
Характерът се изявява в типичните повтарящи се ситуации. Там, където свършва рутината и човек е изправен пред необичайна ситуация, в която той трябва да направи определен избор( свързан с нравствеността му). В такива ситуации човек се проявява като личност, когато съумее да надскочи изискванията на всекидневието и да прояви повед