Въведение в психологията

Въведение в психологията
гл. ас. д-р Светломира Ковачева

11.09.2010год.
Психологията възниква още с възникване на човека, като интерес на човека към самият него, за това можем да кажем, че психологията е свързана с философията.
Психологията се оформя като самостоятелна наука около 1870-1890год. благодарение на въвеждането на експерименталният подход на изследване въведен от Вилхелм Вунд. Психологията е наука, за психичното

Явления, които изучава психологията:
Психични процеси
- Познавателни процеси – те формират когнитивната сфера на личността, която е предмет на изучаване на когнитивната психология.
а) усещане от сетивните органи
б)възприятие(перцепция) цялостен образ на обекта, тези две явления осигуряват познанието за света.
в) памет - за да се задържат образите е необходима паметта. Най-трайни са най-старите спомени, при регресията на паметта се забравят първо най- новите. Тренинг на паметта е повторението на определени знания през определен период от време.
г) мислене – вследствие на мисленето се развива и речта, като необходимост за споделяне на мислите
д) въображението – създаване на нещо ново, на неочаквана и необичайна комбинация на вече познати явления.
- Емоционално-волеви процеси – те влияят върху контрола на поведението. Емоцията е снемане на отношението към външният свят, към другите и към себе си. Първите съчинения за емоциите са от Декарт. Той извежда едно чисто практическо правило – когато емоцията е с голяма сила, тя не може да се повлияе от разумни доводи. Волята е осъществяване на „Аз”-ът в бъдещето. При нея има два момента (етапа) – вземането на решението и момента на изпълнение на решението. Волята е извършване на нещо дори и да е неприятно с бъдещ успех (проспектно поведение). Нарушението на волята се нарича аболия? (безволие).
- Мотивационни процеси – в чисто практически план мотивът се свързва с определена цел и определен резултат. Мотивите могат да са вътрешни и външни. На външната мотивация може да се влияе чрез принципа на наградата и наказанието (бихейвиористичен подход). Мотивите са в една и съща група с потребностите. Хуманистичната психология ги разглежда в йерархична структура – пирамидата на Маслоу.
Психични свойства (качества) на личността – хабитуалните характеристики (повтарящи се във времето) характеристики на личността.
а) категорията темперамент е една от най-старите категории, по които отделните личности се отличават една от друга. Психологията, която се занимава с личностните различия се нарича диференциална психология.
б) човешките способности (интелекта) – интелигентността е възможността на индивида да се адаптира към определена ситуация.
Психични състояния – те са временна характеристика на личността, но при повторяемост те имат свойството да се превръщат в трайни черти на личността. Например когато индивида се изправи пред нова ситуация, се появява състояние на тревожност, но когато всяка една житейска ситуация поражда такова състояние тук вече се появява постоянна тревожност. Психични състояния са например стрес, фрустрация, бърнаут и т.н.

Психологията е наука, която изследва психичните явления. Клоновете й са свързани с изучаването на различни свойства на тези явления. Все по-често се появяват клонове на психологията, които се занимават с проблеми с много тесен обхват, например психологията на затворника, криминална психология.

Основни направления на психологията

Психоанализата – това направление прави революция с идеята, че психиката наподобява айсберг с една огромна подводна невидима част. Родоначалник на тази школа е Зигмунд Фройд. Започва своите изследвания с изучаване на въздействието на кокаина върху НС и в частност върху зрението. При обучението си попада при Шрко, който изучавайки неврозите стига до извода, че голяма част от тях се дължат на нарушение на сексуалната функция. По-нататък при експериментите с пациенти в състояние на хипноза, които съобщавали за факти, които не са знаели в съзнателно състояние. Така Фройд стига до извода, че повечето мотиви в поведението на човека са неосъзнати.
Структурата на Фройд за човешката психика - То, Аз и Свръх Аз, може да се интерпретира като фигурата на конникът – То (конят), Аз (ездачът) и Свръх Аз (юздите).
а) От силите на То идват нагоните. Нагоните са силите които карат човека да действа по определен начин. Физическият аспект на нагона е потребността, а психическия желание. Според Фройд има два вида нагони към живота и към смъртта. Аз-ът трудно контролира енергията от То, тъй като тя се подчинява само на принципа на удоволствието, стреми се към задоволяване на дълбинните наклонности. Когато нагонът не може да се реализира, той търси обходни пътища по които да действа (сънища, лапсуси и др.).
б) Аз-ът е самоосъзната личност, центъра, съвкупностите от мотивите, обуславя адаптацията на личността към реалността.
в) Свръх Аз-ът е интернализираните социални норми. Твърде често обществените норми са в разрез с либидото То.
Друга основна точка при психоанализата са комплексите – съвкупност от афективно натоварени мисли, интереси и личностни нагласи, които въздействат несъзнавано върху психичния живот. Комплексите се формират в ранното детство. Те определят редица закономерности в психичния живот на зрялата личност. Един от основните комплекси е Едиповият комплекс. Той е нагласа към родителите формирана по време на фалосната фаза. (Фройд периодизира развитието на сексуалността в различни фази – анална, орална, фалосна.) За момчето обикновено е характерен позитивен Едипов комплекс любов към майката и желание за инцес с нея и едновременно ревност и омраза към бащата. Но може и да се развие и негативен Едипов комплекс. Двете тенденции могат да се съчетават и тогава възникват т.нар. амбивалентни нагласи в поведението. Аналогичният комплекс се наблюдава при момичетата и той се нарича комплекс на Електра. Друг комплекс, който се развива се нарича комплекс на Диана. Това е комплекса на силната жена, проявява се в агресивност, властност (възниква при слаб баща).
Най-общо Фройд се занимава с желаещия човек. Той акцентира върху източника на енергия – либидото, комплекса. Проблемите по които работи са личността, социализацията й, агресията, култура, поведение. Въвежда техниката с която се снема напрежението, извежда на светло несъзнаваните мотиви, тази техника е психоанализата. При нея няма директен контакт между терапевта и пациента, защото се счита, че когато пациента дава информация за нещо, лекарят без да иска дава обратна информация, чрез мимики и жестове. Психоанализата непрекъснато връща човекът към детството с цел да се намери източникът на комплекса. Точно затова тя е била критикувана, защото задава фиксиране върху травмиращата ситуация от детството. Другата основна точка по която е критикувана е пансексуализма (поставянето на сексуалната енергия в основата на всичко).

Бихейвиоризъм (поведенческа психология) – Павлов – той се занимава с механичния (реагиращия) човек. Основната формула за бихейвиориста е S – R (стимул-реакция). Интересът му е насочен към това как хората се учат да постъпват в определени ситуации, т.е. ученето, което за тях е процес в резултата на който се установяват определени връзки (асоциации) между две събития. Един от родоначалниците на бихейвиоризма е Джон Уотсън. Той твърди, че явленията на поведението могат де бъдат наблюдавани точно така както обектите от другите естествени науки. Той предлага психологията да се занимава само с поведението. Натрупването на поведенчески реакции е на основата на класическото кондициониране (рефлекторно учене). Има три принципа - генерализиране на стимула – обобщаване на стимула, дискриминация на стимула – разграничаване на стимула и угасване – когато стимула не се появява дълго време. По-късно се появява като теория и т.нар. оперантно кондициониране. Заслугата на бихейвиоризма е че въвежда експеримента в психологическата наука.

Когнитивната психология – тя възниква през 50-те години и разглежда мислещия, познаващия човек. Интересува се от проблемите на познавателните процеси, от менталните структури. Когнитивистите имат следната схема за човека – човешкото същество активно събира информация, която е релевантна(служи за ориентиране), тази информация се събира от сетивата, преработва се, кодира се(запомня), структурира, анализира и след това се използва за вземане на решение при попадане в нова ситуация. Основен въпрос за когнитивната психология е как се събира информацията, как се систематизира, преработва, как се вземат решенията. Тя намира приложение в социалната област и така се появява теорията на Фестингер – човек в своето решение е повлиян от информацията която има. Например надписът върху цигарите – „Пушенето убива” , ако в психиката на индивида вредата върху здравето и пушенето са равностойни има вероятност за отказване от цигарите, тоест промяна на поведението (когнитивна промяна) или да се омаловажи конгницията за вредността на цигарите.

Хуманистична психология – Роджърс, Маслоу – възниква в края на 50-те години тя разглежда Хомо Луденс – играещия човек. В началото философията на направлението е търсенето на механизма за развитието на потенциала на личността. Стреми човек да бъде разбран като едно цяло, холистичен принцип. Важно за човека е да развива своите потребности. Идеята е развитието на способностите в определен отрязък от време. Хуманистичната психология се занимава и със самооценката на личността, влиянието което средата оказва за формирането на представата за себе си. От изключително значение в чисто философски план е реалността, която се определя от психичния опит на човека, това което се преживява тук и сега – това което осъзнаваме за битието си. Важно е какво от реалността осъзнаваме за себе си, начина на осъзнаване на човека. Тази психология се занимава с Аз-концепцията, междуличностните отношения,с отношението общество - индивид, с развитието на потенциала на човека.

Измерването на човешката психика.
Методи използвани за психологическо изследване.

Етичният въпрос за измерването на психиката е свързано с провеждането на експериментите на бихейвиористите върху хора (накърняване на човешките права, лични трагедии).
Друг проблем е обективността – обект на изследването е човекът, но изследователят също е човек.
Коефициентът на интелигентност е въведен от Щерн през 1911 год. Тестовете са невербални, т.е задачите са графични. Въвежда се през Първата Световна война, когата в американските войски има много чужденци и вербалният подход не би довел до реална оценка. Коефициентът е съотношение между умствената и реалната възраст.

Измерването – процедура, при която на обектите се приписват числа по определени правила, с цел да се изразят съдържащите се в тях свойства. Основни понятия – хипотеза (научно предположение), предмет на изследването (изучавания белег или свойство), обект (носителя на свойството), метод (пътя, способа за получаване на ново знание), методика (метода на конкретна задача или тест, инструментариума на метода).
Основните методи за измерване са:
а)класическо наблюдение – с разновидност интроспекция (самонаблюдение). За да бъде то научен метод трябва да има ясно осъзната цел, в съответствие с целта да има план на наблюдението. Трябва да има избирателен характер, изборът на материала да не се осъществява стихийно. Изискване за фотографичност – регистриране на наблюдаваното обективно, без елементи на интерпретация, така се предпазваме от субективността на наблюдението. Недостатъците на наблюдението са – то не може да се повтори, не може да се изолират променливите за да се намерят конкретни връзки.
б) експеримент – разновидности лабораторен и естествен. В лабораторният експеримент се комбинират отделни фактори, извършва се контрол на променливите, повтарят се, но обектът е изолиран от външни влияния. Пример за естествен експеримент е този на Соломон Аш за конформизма (дължината на отсечките).
Основна категория в експеримента е променливата. Има два вида променлива – независима (тя се въвежда от самият експериментатор с цел да се открие влиянието върху зависимата) и зав