Въведение в психологията

1тема: ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХОЛОГИЯТА
Психологията е наука с кратко минало, но с перспективно бъдеще
Х Ебитхаус
ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ПСИХОЛОГИЯТА. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ МЕТОДИ.
# Психологията изучава същността на психиката, закономерностите на нейното развитие и
функциониране.
# Психологията е преди всичко наука за систематично изучаване поведението на човека и психичните феномени, които го провокират.
#
5 Общо понятие за психика: психиката се определя като субективно отражение на обективната действителност, осъществявано от мозъка .
* Или; психиката е функция на мозъка, която позволява на човека да опознава и отразява света, който го заобикаля, да регулира па тази основа своето поведение и дейност
Предмет на психологията е изучаването на тези психични
феномени ( мисли, чувства и спомени)
които са достъпни за изследване.
Към недостъпната част на психиката се отнасят парапсихологичните и тпрансперсонални феномени (предчувствия, ясновидство).
> !!! Реалният предмет на психологията като наука е само част от психичното.
Общата психология изучава психичните явления -/Феномени/. Психичните явления се делят на три групи
е зависимост от тяхната продължителност:
> психични процеси ( от части на секундата до няколко минути);
> психични състояния ( ог няколко минути до няколко
месеца) ;
> психични свойства ( от няколко месеца до няколко години,
евентуално и цял живот).

Към Психичните процеси се отнасят:
• познавателни проиеси: усещания, възприятия,
мислене, памет, въображение;
• емоционални проиеси — гняв, радост, скръб;
• волеви проиеси — мотиви, желания , стремежи .
Към Психичните състояния се отнасят проявленията на психичните процеси:
о Познавателни (съмнение, любопитство,
съсредоточеност, разсеяност) о Емоционални (раздразнителност, тревога,
безпокойство,настроение) о Волеви — (не-увереност, не-решителност ).
Към Психичните свойства се отнасят : • качества на ума (способности),
• устойчиви особености на волевата сфера (характер), • утвърдени качества на чувствата (темперамент).
> !!! Разделянето на посочените групи психични явления е условно.
• Понятието „психичен процес” подчертава
процесуалния характер на тези явления.
• Понятието „психично състояние”
характеризира статичния момент, относителното
постоянство на психичните явления.
• Понятието „психично свойство” отразява:
устойчивостта на изследваното явление, неговата
повторяемост и утвърденост в структурата на
личността.
Така например: афектът може да се разглежда и като психичен процес, доколкото в него е изразена динамиката на чувствата; и като психично състояние, доколкото то характеризира психиката в даден период от време; и като проява на психични свойства не личността: избухливост, гневливост.

Научни категории . които ползва психологията:
1. Обект — всичко, към което е насочено нашето познание и
всяка друга дейност;
2. Субект -активно действащият, притежаващ съзнание и
воля човек;
3. Действие - движение към определена цел.
4. Дейност - специфична и своеобразна активност на човека.
Тя осъществява многообразните жизнени функции на
организма и всички отношения със заобикалящата среда.
5. Потребност - всяка необходимост, която подтиква човек
към действие, насочено към постигане на равновесие с
променящата се среда (външна и вътрешна).
6. Мотивация — мотивът е осъзната потребност, вътрешно
състояние, което кара човек да действа и придава смисъл на
неговата дейност.
Последните три категории са движещи сили на човешкото
поведение.
7. Поведение - съвокупност от действия, които човек извършва с цел оптимално приспособяване към средата.
Човек изразява своето поведение чрез определени действия,
волеви и умствени усилия.
> Под поведение психолозите имат предвид всяка дейност на човек или животно, която може да се наблюдава или измерва. Различните видове поведение могат да бъдат прости или сложни и включват всяко измеримо действие -от кимане с глава до изнасянето на лекция.
4- Психологията изучава целия спектър на човешкото поведение — нормално и абнормно
Основни методи
1. Наблюдение
2. Експеримент - лабораторен и естествен
3. Тестови метод
4. Интервю
5. Беседа
6. Анкета

2 тема: ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЯТА Основни психологични направления
^ За пръв път терминът психология се появява далеч преди
възникването на самата наука, вероятно през 16 в. в трактат
на немския философ Християн Волф.
> Появата на научната психология се свързва с 1879 г.,
когато Вилхем Вунд - известен учен-енциклопедист -открива
първата лаборатория по експериментална психология в
Лайпциг.
> Между учениците на Вунд има и много българи, между
които Петър Нойков и Никола Алексиев, които стават
създатели на първата в България лаборатория по психология
в Софийския университет „Кл. Охридски”. 1904
> През 1890 г. Уилям Джеймс я определя като „ наука за
психичния живот”.
4. Основната цел на психологията с била и си остава тази — да помага на хората.
Затова всички научни методи и подходи, способстващи за това, са допустими.
Основни теоретични направления в развитието на психологичното познание:
1. Еволюционно (функционално) направление (У. Джеймс) —
разглежда поведението и психичните процеси като актове
на адаптация, помогнали на предшествениците ни да
оцеляват и да се възпроизвеждат. Привържениците на това
направление оценяват всички прояви от гл.точка на това,
доколко спомагат за приспособимостта на организмите
към средата.
2. Биопсихологичното направление разглежда биохимичните
процеси и структури, лежащи в основата на поведението
( физиологична психология, невропсихология), психофизика
3. Когнитивното направление (К Левин) изучава начините, по
които хората преработват информация. Когнитивистите
изучават процесите на внимание, съхранение и извличане на
информацията от паметта.

4. Бихевиористично (поведенческо) направление ( от
английски behavior— поведение, К Торндайк) изследва взаимодействието между организма и средата. Това направление свежда поведението до комплекс от реакции на външни дразнители по формулата: стимул — реакция. Човекът напълно зависи от средата, която го заобикаля и формира неговите
способности, умения и поведение. Изучавайки само обективното, наблюдаемото поведение, те изпускат процесите на съзнателното.
5. Психоаналитичното направление (3, Фройд, К.Юнг)_ поставя
в основата на психиката несъзнаемото (инстинкти,
влечения, наречени Ид - то), определяно най-вече от
сексуалното влечение - либидо. Той създава първата
структурна теория за личността, основана на трите
основни инстанции: Ид (то), Его ( Аз - • инстанция,
опосредстваща връзката с външния свят) и Суперего
(свръх Аз социалните, забрани, закони, норми).
Недостатък на теорията на Фройд е абсолютизацията на
инстинктите н особено сексуалния нагон. Последователите
на Фройд разглеждат в много по-широк диапазон проявите
на несъзнаваното.
6. Хуманистично направление ( Е.Маслоу, К.Роджерс)
В центъра на това направление се намира човешката личност с нейната уникалност и цялост. Приема се, че всеки човек има своите силни страни и основната задача на психолозите е да му помогнат да ги открие и развие така, че той да се превърне в успяваща и радваща се личност. Днес хуманистичният подход е най-широко признатият метод в психологията и п сихотерап ията.
7. Системно направление ( П. Вацлавек) Приема се, че всеки
човек е включен в система от различни отношения - семейни,
професионални, неформални и др. Привържениците й смятат,
че промяната на човека е най-ефективна с промяната на
системата, в която той е включен. Използва се в семейната
терапия и организационната психология.

З тема: МОЗЪК И ПСИХИКА. Психиката като свойство на мозъка. Психиката като отражение. Локализация на псих. функции.
В природата съществуват 2 форми на отражение:
1. пасивно отражение (така както отразяват обектите в неживата природа)
2. активно отраженве( така както отразяват живите организми).
Психиката се определя като субективно отражение на обективната действителност, осъществявано от мозъка с цел оцеляване в приспособяване ( всеки по различен начин възприема едно и също явление).
??? Защо казваме, че психиката е функция на мозъка?
Защото психичното отражение се осъществява чрез определени механизми на мозъка при участието на нашите сетива и висшата нервна дейност.
Психичната дейност е присъща на всички живи организми, без значение на кое стъпало от еволюцията се намират.
> Най-елементарната нейна проява е дразнимостта.
> Най-елементарният акт, с който организмът отговаря на въздействията на
външната среда наричаме рефлекс. Рефлексът е вроден автоматичен
отговор на определена стимулация. Рефлексите биват; безусловни ( зеничен,
гълтагелен, хватателен и др.) и условни, добити в онтогенезата.
> Най-висшата проява на психичното, притежавана само ог човека, е
съзваннето.
Сьзиавгне / означава „съвокупност от знания”/- възможността на човека да опознава света, дистанцирайки се от него.
Особености на психиката като отражение:
1. Тя е активен процес на отразяване - човек реагира, мисли, преценява,
обобщава, стреми се да стигне до същността на нещата, за да се приспособи
към условията.
2 Притежава способността да предвижда промените, които могат да
настъпят при дадено действие, явление и пр, т.е. може да изпреварва
действителността, са
Има сопналсн, обществен характер. Тя се формира в човешката дейност - човекът е социално животно - от раждането до смъртта той общува, работи в определена социална среда.
4. Устойчив восител на информация - тази особеност се определя от способността на мозъка да възприема и да преработва информация .
Единството на психичните и физиологичните процеси се осъществява в кората на главния мозък.

Мозъкът е орган на психиката, а психиката е функция на тази най-сламена организиран орган.
Спомената структура на човешкия мозък, включва няколко основни йерархично функциониращи дялове - мозъчен ствол, малък мозък и главен мозък
1. Мозъчният ствол е първата част на мозъка, формирала се във филогенетичното и генетичното развитие на човека.: !!!!! Моз. ствол препредава информация от сетивата и контролира
основни жизненоважни дейности като дишането и сърцебиенето. > Той не извършва висши псих. процеси, някакво мислене или
чувствата. 2. Малкият мозък е вторият дял на мозъка, който се намира зад
моз.ствол и управлява движенията на тялото и координацията на
мускулите. Същевременно малкият мозък съхранява известна памет за движението
- кинестетична памет. 3. Главният мозък е третият, най-сложен дял на човешкия мозък и крайна
фаза на мозъчното ра