ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА *j ВЪРХУ ПРЕДХОДНИТЕ СЪГЛАСНИ И ГРУПИ СЪГЛАСНИ
Йотата е най-мекият старобългарски консонант, тя е действала силно омекчително върху всички съгласни, с които е била в контактна близост. Вследствие на тези процеси много от съгласните и съгласковите групи променят чувствително своя облик. Тяхната артикулация се е измествала в областта на палатума (твърдото небце), затова по своята същност този процес пак представлява тип палатализиране, регресивна асимилация, но омекчаването под влияние на *j е по-широко по обхват, разпростира се върху по-голям брой съгласни. А) Веларните съгласни к, г, х под влияние на *j се променят като при първа палатализация (в ч, ж, ш): ................................................................................................................. Б) Сонорните съгласни л, н, р под влияние на *j се смекчават в меки .................................................................. . Всъщност само при тези съгласни имаме същинска опозиция мекост-твърдост в старобългарския език. Останалите съгласни са били или само меки, или само твърди. В) Сибилантите .... , ..... се променят под влияние на *j съответно в ш, ж: ................................................................................................................................
Г) Съгласковите групи ......, ......., ...... под влияние на *j се променят в ...... , ...... , ........ : .................................................................................................................... Д) Съгласковите съчетания -ск-, -ст- под влияние на *j се променят в -шт-: .............................................................................................. . Праславянската наставка за същ. имена Nomina loci *-iskjo в старобългарския език се променя в ....... , запазена и до днес: .....................Е) Съгласковите съчетания ...... , ........ се променят в ....... , .....................................................Ж) Денталните съгласни т, д под влияние на *j се променят в шт, жд: ...................................................................... . Съгласковите групи кт и гт пред *i се променят по аналогичен начин: ....................................................................................... Тази промяна се смята за едно от най-силните фонетични доказателства за етническата принадлежност на старобългарския език, понеже не се среща в останалите славянски езици. З) При взаимодействието на лабиалните съгласни ...., ....., ....., ..... с *j се развива епентетична съгласна Л: .............................................................................. . Някои оспорват названията ''епентетично'' и ''лабиално'' Л, смята се, че това новополучено Л е всъщност трансформация на йотата. Днешните книжовни форми блюдо и плюя са запазили тази изчезнала фонема. Топонимията е съхранила редица стари названия, съдържащи, епентетично Л, срв. Горубляне, Дъблен, Земляне, Копривлен, Попови дръвля. Съвременният руски език е запазил старобългарското епентетично Л, срв. земля, корабль, в западнославянските езици не е останало. Книжовните заемки от руски също съдържат това Л: престъпление, удивление, поздравление, заявление и др.
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте