Възгледи за волята в психологията

ППървият от класиците на психологията, който е известен със специална концепция за волята като едно от началата на човешката психика е У. Джеймс. Той е допускал волева тенденция във всички усещания, представи и мисли във вид на завършване чрез действие. Това е не точно волеви акт в чист в
ид, а вътрешно присъща тенденция във всяко преживяване. Пак в края на ХІХ век Вилхелм Дилтай е настоявал, че всяко преживяване е неделимо единство на мисъл, чувство и воля.
Класическата психоанализа на З. Фройд не приема волята като самостоятелна функция на психиката. Доколкото все пак е очевидно, че има някакъв тип саморегулация, психоаналитиците я приписват на супер-егото. Но то не е първична функция, а “овътрешностен” социум, инстанция, която повече забра
нява, отколкото подбужда към активно действие. В психологията на ХІХ и първата половина на ХХ век е невъзможно да се открие психолог, който да приписва на волята централна роля в психичната регулация. Прието е в учебниците да се описват простото и сложното волеви действия. Те обаче се разглеждат като психична дееспособност, редоположена със сензориката, представността, мисловните актове и другите предполагаемо натурални психични функции у човека.
През втората половина на ХХ век се появяват концепции с по-изявена роля на волята в психичната система. Такава е концепцията за телеспонсивността на Джордж Ричлак, Джоузеф Хауърд и Брент Слейф. Както и екзистенциално-психологическата концепция на Роло Мей.
Заслужава внимание една съвременна концепция за волята на Е. П. Илин. Той е написал книга с впечатляващото заглавие “Психология на волята” (Ильин, 2000). В нея
той прави обзор н
а класическите и на актуалните възгледи за волята и ги разделя условно в 6 групи. Цитираният автор се опитва доброжелателно да изтъкне положителните страни на всяка от тях, както и зависимостта им от духа нКласическата психоанализа на З. Фройд не приема волята като самостоятелна функция на психиката. Доколкото все пак е очевидно, че има някакъв тип саморегулация, психоаналитиците я приписват на супер-егото. Но то не е първична функция, а “овътрешностен” социум, инстанция, която повече забранява, отколкото подбужда към активно действие. В психологият
а на ХІХ и първа
та половина на ХХ век е невъзможно да се открие психолог, който да приписва на волята централна роля в психичната регулация. Прието е в учебниците да се описват простото
и сложнот
о в
олеви дей
ствия. Те обаче се разглеждат като психична дееспособност, редоположена със сензориката, представността, мисловните актове и другите предполагаемо натурални психични функции у човека.
През втората половина на ХХ век се появяват концепции с по-изявена роля на волята в психичната система. Такава е концепцията за телеспонсивността на Джордж Ричлак, Джоузеф Хауърд и Брент Слейф. Както и екзистенциално-психологическата концепция на Роло Мей.
Заслужава внимание една съвременна концепция за волята на Е. П. Илин. Той е написал книга с впечатляващото заглавие “Психология на волята” (Ильин, 2000). В нея той пр
а
ви обзор на класическите и на актуалните възгледи за волята и ги разделя условно в 6 групи. Цитираният автор се опитва доброжелателно да изтъкне положителните страни на всяка от тях, както и зависимостта им от духа на времето, в което са предложени. Илин изтъква, че волята е полифункционална и това дава възможност да се поставят акценти върху различни аспекти на волевите преживявания. За да установи спецификата на волевото действие, той прави разлика между управление и регулация на психическите процеси. Първото понятие е по-широко и се отнася до установяването на целеви взаимоотношения на входа и изхода на управляваната система, докато регулацията се схваща като оперативни въздействия върху системата, които поддържат стабилното й действие при фиксирана цел. Оттук Илин въвежда уместно две понятия: “воля в широк смисъл” свързана с управление на психичните пр
оц
еси и “
воля в
тесен смисъл” като регулация на хода на конкретни психо-поведенчески актове (пак там, с. 41). Всъщност това е полезно разграничение. По-нататък ние ще ги наречем съответно “сложно” и “про
сто” волево действие. Обозначаването на видовете воля като действия се налага, защото няма воля отвъд конкретните действия, чрез които тя се реализира. Иначе се предпоставя една метафизическа същност, която замества съзнанието и става равнозначна на човешката душа. В крайна сметка, колкото и разнообразни да са волевите актове, те изпълняват три инструментални функции в човешкия живот:
ограничаване и канализиране на неограниченото множество от подбуди на индивида;
реализация на замисли и осъществяване на жизнено дело;
забавяне и евентуално спиране на ригидизацията (втвърдяването) на ситуационните редове (СР-е).
Първата функция предотвратява разширяването на подбудителната сфера и създава приоритети на активиране на пПрез втората половина на ХХ век се появяват концепции с по
-изявена роля на волята в психичната система. Такава е концепцията за телеспонсивността на Джордж Ричлак, Джоузеф Хауърд и Брент Слейф. Както и екзистенциално-психологическата концепция на Роло Мей.
Заслужава внимание една съвременна концепция за волята на Е. П. Илин. Той е написал книга с
впечатляващо
то заглавие “Психология на волята” (Ильин, 2000). В нея той прави обзор на класическите и на актуалните възгледи за волята и ги разделя условно в 6 групи
. Ци
тираният автор се опитва добр
ожелателно да изтъкне положителните страни на всяка от тях, както и зависимостта им от духа на времето, в което са предложени. Илин изтъква, че волята е полифункционална и това дава възможност да се поставят акценти върху различни аспекти на волевите преживявания. За да установи спецификата на волевото действие, той прави разлика между управление и регулация на психическите процеси. Първото понятие е по-широко и се отнася до установяването на целеви взаимоотношения на входа Заслужава внимание една съвременна концепция за волята на Е. П. Илин. Той е написал книга с впечатляващото заглавие “Психология на волята” (Ильин, 2000). В нея той прави обзор на класическите и на актуалните възгледи за волята и ги разделя условно в 6 групи. Цитираният автор се опитва доброжелателно да изтъкне положителните страни на всяка от тях, както и зависимостта им от духа на времето, в което са предложени. Илин изтъква, че волята е полифункционална и това дава възмо
жност да се поставят акценти върху различни
аспе
кти на волевите преживявания.
За да установи спецификата на волевото действие, той прави разлика между управление и регулация на психическите процеси. Първото понятие е по-широко и се отнася до установяването на целеви взаимоотношения на входа и изхода на управляваната система, докато регулацията се схваща като оперативни въздействия върху системата, които поддържат стабилното й действие при фиксирана цел. Оттук Илин въвежда уместно две понятия: “воля в широк смисъл” свързана с управление на психичните процеси и “воля в тесен смисъл” като р
егулация на хода на конкретни психо-поведенчески актове

(па
к там, с
. 41). Всъщност това е полезно разграни

ЗЗнанието е дефинирано от Оксфордския английски  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA" \o "Речник" речник като
(а) експертност и умения, придобивани от личност чрез преживяване или  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0
%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" \o "Образование" образование; теоретичното или практическото разбиране на  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82" \o "Субект" субекта,
(б) това, което се знае в дадено поле или като цяло;  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0(а) експертност и умения, придобивани от личност чрез преживяване или  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D
0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" \o "Образование" образование; теоретичното или практическото разбиране на  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82" \o "Субект" субекта,
(б) това, което се знае в дадено поле или като цяло;  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82" \o "Факт" факти или  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" \o "Информация" информация
(в) усещане или запознатост придобити чрез преживяване на  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82" \o "Факт" факт или  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" \o "Ситуация (страницата не съществува)" ситуация.
Философските дебати започват с формулировката
на  HYPERLINK "
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD" \o "Платон" Платон за знанието като "обоснована истинска вяра". Разбира се днес няма категорична  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" \o "Дефиниция" дефиниция за знанието, нито изглед да има такава и все още съществуват редица конкурентни  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wi(б) това, което се знае в дадено поле или като цяло;  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82" \o "Факт" факти или 
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

пълни синоними.

Философските дебати започват с формулировката на  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD" \o "Платон" Платон за знанието като "обоснована истинска вяра". Разбира се днес няма категорична  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" \o "Дефиниция" дефиниция за знанието, нито изглед да има такава и все още съществуват редица конкурентни  HYPERLINK "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" \o "Теория" теории.