Възникване и формиране на Социалната психология

Възникване и формиране на Социалната психология

Донаучно развитие на социално-психологическата мисъл- първите текстове по СП се появяват преди 3-4000 години,а може би и повече.Това са откъси от съчинения,дори цели съчинения. “Спор на разочарованията на неговата душа”-поема от Древността. Поемата е социално психологизиране в/у различни социални групи.
Теофраст (Др.Гърция)- “Характери”; Др. Китай- Кинфуций.
Сенека-“Психология на силната личност”.
Възникване на Социалната психология като наука- в средата на XIX век този натрупан материал се превръща в наука, или поне започва да се превръща.
Предпоставки и причини:
-минава епоха на революции и бурни масови настроения;
-тогава е създадена колониалната система-натъкват се на наароди със съвсем друга психика;
-руши се традиционната психика-в традиционното общество традициите са канализирани, а сега тези канали се разпукват и на преден план излиза човека. С това започва да се забелязва ролята на психиката.
-обществото се усложнява;неговото управление става трудно; хората се нуждаят от подготовка да управляват хора.Тази причина е много важна, защото става ясно,че има социална потребност от новата наука;
-натрупаните наблюдения за СП започват спонтанно да се структурират, започва спонтанното възникване на науката.
1859-европейците датират възникването на СП-“Списание по народопсихология и езикознание”-през тази година започва да се издава това списание от Лацарус и Щайнтал.
Има и друго схващане-че СП възниква в началото на XX век-това е американска теория,защото тя тогава се появява в САЩ. Други мислят, че е през 30-те години на XX век,но тогава е втория разцвет. Истината е,че СП се формира цялата втора половина на XIX в.
СП от началото възниква като клон в другите обшествени науки-история, право, литературознание, социология, етнография. Клоновете започват да се съединяват в самостоятелна наука. През 90-те г.на XIXв се стига до първия разцвет на СП. Появяват се известни имена. По време на този разцвет СП е под покровителството на социологията. Психолозите тогава отричат СП и смятат, че тя просто е масова психология. Това виждане на психологията се нарича методологически индивидуализъм.
СП се разделя на 2 течения: 1-занимава се с колективната психика; 2-занимава се със социални фактори на иднивидуалната психология-биологизират СП.
През последното десетилетие на XIXв всички клонове се обединяват и се създава СП.
Общи особености на СП през XIXв:
-занимава се с макропсихологически проблеми-псих.на масите,псих.на революциите, на войните и на народите-най-модерните тогава теми.
-използва методите на традиционната соц.философия-т.е.не е още точна наука, няма точки изследвания и точна фактологическа база.
-тя не е свързана с практиката-соц.псих.публикации на написани естетическо, четат се от всички като забавно четиво;
-тя е и географски локализирана-тогава СП е европ.наука-изсл.европейските проблеми.
Според проф.М.Драганов не е вярно,че СП не е практическа наука: СП променя начина на мислене,обогат.полит.култура,увеличава толерантността

Развитие на Социалната психология през XX век.
Общи особености на СП през XXв-има дълбоки промени у всички характеристики:
-занимава се главно със социалната психика на индивида и с психиката на малката човешка група. При големите групи се интересуват главно от полит.настроения.
-СП на XXв се превръща в точна наука-занимава се с точни колич.методи на анализ
-СП се свързва пряко с непосредствената обществена практика-соц.психолози са експерти,консултанти или изследователи,които се занимават с конкретни институции; СП по това време е известна с редица изследвания.
-СП вече не е разделена на клонове,а самостоятелна наука,но се дели на социологическа СП и психологическа СП;
-СП вече се дели на школи-те са относително независими и често пъти не се признават едни други.Историята на СП през XXв е история на школите
-водеща вече е СП в САЩ, а не европейската;

Модните проблеми са:
-Малката човешка група;
-СП на познанието;
-Социално-психичен климат
-Психология на начина на живот
-Психология на научната техническа революция
-Психология на етническите взаимоотношения
-Идентичност на личността и национална идентичност
Школи в СП:
Романска школа-Основател-Г.Льобон-1896-той публикува 2 книги-“Психология на тълпата”; “Психологически закони на развитието на народите”.
В началото на XXв двама негови последователи написват първите учебници по СП-1908 и 1909-Уилям Макдаугъл (той взема идеи от книгата на Льобон за тълпите. При тях господства емоцията и следователно тълпите са ирационални. Те са лено манопулируеми личностите се уеднаквяват и следователно тълпата е безлична) и Рос, който се занимава с уеднаквеното колективно съзнание.
В средата на 30-те на XIXв се появява Ортега-и-Гасет – “Бунтът на масите”-той нанася малка поправка на Льобон,че настъпва ерата на тълпите и смята, че има цикличност в този процес и ,че масите са инструмент в ръцете на лидерите за създаване на нова цивилизация. Друг голям автор е Фройд. В края на XXв имаме следните големи представители: Стенли Милграм, Серж Московици (роден в края на 30-те в Бесарабия) –“Машина творяща богове”.Московици развива теорията за масовата представа. 3-тия представител е Смелсър.

Школа на Бихейвиъризма- Възниква през 1912. Д-р Джон Уотсън- осн.формула е въздействието на стимула в/у реакциите посредством психиката S->P->R. Опитват се да сглобят явленията в определени конструкти. Те говорят за фрустрацията-пречка, която не ни позволява да постигнем целта, към която се стремим. Има 2 групи- хартбихейвиъристи и реформисти.
Школа на Фройдизма- То-Аз-Свръхаз. Битка на нагоните. Аз-ът пуска от подсъзнанието нагоре такивапсихични импулси, които са облечени в обществено-приетата форма. Фройд не е единствен във фройдизма. Той е първо поколение. Второто е Адлер и Юнг (той говори за двата типа личности-екстраверт и интроверт). Третото поколение са Х.Съливан (психологическа защита,от която се преминава към мобилизация и самомобилизация); Ерих Фром (човешката деструктивност, бягството от свободата); Хорни (тревожност, методика за измерване на тревожността); Ерик Ериксън; Маркузе.
Школа на социометрията- Основател е Джейкъб Морено-установява стр-рата на МЧГ- опитва се да предложи доктрина за подобряване на социалното общество
Школа на символния интеракционизъм- Основател е Джордж Хърбърд Мийд. Прелага нова стр-ра на Аз-а (говори за Аз-мене-ми); Създава първата теория за социални роли на човека; Пре 30-те години казва “СП не е клон нито на социологията,нито отрасъл на психологията,а е със собств.клонове.
Доктрина за човешките отношения- Основател е американецът Елтън Мейо. Предлага даване на почивка 30мин.и безплатно кафе.Създава концепцията за формалните и неформалните групи.Учи ръководителите да приемат лично работниците. Подшколи-учене на усмивка-америк.усмивка.
Школа на груповата динамика или Теория на полето- Основател е Курт Левин-занимава се със същността,развитието, разпадането на малката група. Създател е на категоризацията на трите лидерски стила.
Школа на култура и личност- Основателки за Маргарет Мийд и Рут Бенедикт. Според тях социалната култура е с-ма, която уеднаквява хората в нейния обсег и следователно културата е матрица за създаване на типови личности => може да се говори за личностен профил на културата.Натискът на културата в/у всекидневното поведение на човека се нарича национален характер.
Школа на Когнитивизма- Най-голямата школа в СП днес. Основатели са:Хайдер-теория за познавателния баланс(психиката на човека е една добре балансирана с-ма и всеки елемент зависи от другите). Фестингър-теория за когнитивния дисонанс(когато се получ.знания,които са в противовес с неговата система,с-мата се опитва да го премахне или приспособи). Арнсън- “Човекът-социално животно”.
Школа на Пиажистите.
11. Школа на хуманната социална психология- Маслоу, Гордън Олпорт, Карл Роджърс
Школа на феноменологизма- Началото е от Хусерл и Шулц. Скот Лаш, Мерло Бронти, Лиотар
Школата е проекция на културална социология на полето на психологията.
Социалната психология в България.
СП у нас има дълго донаучно развитие. Първото цялостно съчинение по СП е уводът от Йоан Екзарх към “Небеса”, в който има специална част “За човека”, която съдържа разсъждения за добродетелите, пороците, желанията,удоволствията и др.Второто е есето на Петър Черноризец “Съпротивата срещу всичко”. Третото съчинение е “Беседа против богомилите” на Презвитер Козма. Това е първият по-голям бълг.текст с елементи на приложна социална психология. По-изтъкнати автори,в чиито произведения могат да се видят социалнопсихологически разсъждения са Патриарх Евтимий Търновски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак и др. Първите двама имат пространни жития на светци, в които са описани народни добродетели, взаимоотношения, мълви, душевни състояния на големи групи хора и др. По време на турското робство книжовната дейност се осъществява отначало главно в манастирите, а през XVIII и XIXв вече и в светското общество.
По-известни автори, които имат отношение към социално-психични проблеми и аспекти на обществената действителност са монахът Йосиф Брадати, Софроний Врачански, Константин Фотинов, Васил Друмев, поп Минчо Кънчев и др. В известния си трактат “За жените” Йосиф Брадати пише, че те са”злобни, вечно недоволни, псисмиват се на бедните и осъждат бездетните, кичат се и прелъстяват, а на стари години са люти и сърдити”. В своите произведения поп Минчо Кънчев и Софроний Врачански представят социалната атмосфера в поробена Б-я, показват обхванатата от страх народна душа. А често пъти правят и социалнопсихологически описания на народни нрави и обичаи, на човешки характери и събития. Някои от най-интересните произведения на Васил Друмев със социалнопсихологически характер са: повестта “Нещастната фамилия”, където пресъздава ярки типологически типажи и многобройните му студии за семейството, за възпитанието, за обществото и неговото възпитателно значение и др.
Като основател на социалната психология в Б-я може да бъде посочен Георги Сава Раковски. В главните му произведения “Горски пътник” и “Показалец” той пише за народния дух, за българския патриотизъм, за народните обичаи, за вярванията и традициите. Особено внимание се отделя в тях както на индивидуалната психика на бореца за народна свобода, така и на груповата психика, на четата, на легията. Раковски е човекът, който осъзнава предмета на СП. Описва психиката мнимите патриоти, разпалено говори за глупостта на българина, за криворазбраната цивилизация и др.
Подобно изглеждат и публицистичните творби на Христо Ботев.
Пет от седемте тома на основната творба на Димитър Маринов “Живи старини” включват разработки в/у народните вярвания, празниците и обредите, върху семейния живот на българите и др. Във втория том се изследват проблемите на племето, рода, задругата, домакинството и семейств