Възникване и развитие на комуникацията и речта до начална училищна възраст

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ
ХИЛЕНДАРСКИ ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Курсова работа
на тема
Възникване и развитие на
комуникацията и речта до начална
училищна възраст
Изготвил:
Фак.№
Магистърска програма: Комуникативни нарушения на развитието –
задочно обучение
І курс І семестър
ПЛОВДИВ 2015

Курсовата работа е посветена на проблема за развитието на
речта при децата от раждането им до началната училищна възраст.
Избрах тази тема, защото всеки човек има нужда от общуване още
от първите дни след раждането си. Речта не е вродена способност, тя
е висша форма свързана със социалното развитие на човека. В своето
развитие речевата функция преминава през определени етапи, за да се
формира в края на предучилищната възраст като една сложна,
уравновесена система за общуване, за обмяна на мисли и познания с
обкръжаващата го среда. Езикът е средство за речева дейност и
играе ролята да изразява и уточнява мисълта. Речта е процес, в
който човекът използва езикa, който от своя страна представлява
’’система от знаци и правила за тяхното използване’’. Днес той е
обект на изследване на дисциплини като семиотика, лингвистика, а
също така и на психологиятa, поради връзката на тази знакова
система с висшите психични процеси.
Целта заложена в курсова работа е да се изясни каква роля
играе развитието на речта при децата в периода от тяхното
раждане до началната училищна възраст.
Усвояването на език преминава през строги закономерности, които
са еднакви за всички деца. Изследователите на детската реч определят
няколко етапа в нейното развитие:
подготвителен - до 1 година;
период на първоначално овладяване на езика - до 3-тата година;
период на обогатяваня на езика и развитие на речта в процеса на
практиката - до 7-та година;
последен етап - развитие речта в периода на училищното обучение.
Усвояването на езика е процес, който продължава през целия
живот на детето – от раждането до зрялостта. Около 90% от речниковия
запас (основите на граматиката, синтаксиса и произношението) се
усвояват до шестата година от раждането. Много специалисти се
вълнуват, как за толкова кратко време се натрупва толкова голям
речников запас и детето проговаря. Поради тази причина са се
формирали и множество теории по този въпрос. Асоциативна теория е
първата теория, която се опитва да обясни усвояването на езика от
човека. Според нея думата придобива смисъл и значение само когато се
представя заедно с предмета, който означава.

Езика се разглеждат като мрежа от асоциативни връзки между
понятията и предметите.
Б. Ф. Скинър пръв излага идеите на Бихевиористична теория. Той
приема, че научаването на езика от детето се постига чрез
традиционните принципи на обучението, т.е. чрез оперантно
обуславяне. Тази теория обаче не обяснява как се осъществява
формирането на граматиката у децата.
Според Имитационната теория, наричана още теория на
подражанието, детето се научава да говори, имитирайки езика на
възрастните около него. Така то трупа речников запас и по пътя на
генерализацията и подкреплението се научава кога и как да ги
комбинира и използва. На практика обаче не всички деца имитират.
Основите на Когнитивната теория поставя Дан Слобин. Смята се,
че още от раждането си детето притежава способност за решаване на
различни проблеми, за търсене на закономерности, за проверяване на
хипотези. Според Слобин когнитивното развитие на детето създава
значение извън езиковата форма. Детето съпоставя изграденото от него
значение с това, което възрастните му дават в конкретна езикова форма.
Теорията за Езикът като социално взаимодействие е подкрепяна от
повечето съвременни психолози. Развитието на езика у детето се
разглежда като креативно взаимодействие на детето с неговото
обкръжение и по-конкретно на диалогичните му отношения с
възрастните.
Развитието и усвояването на езика и речта от детето е следствие на
активното взаимодействие на детето с околните. В следствие на
социалното общуване - в началото с възрастните, а по-късно и с
връстниците си, детето овладява езиковите структури и се научава как
да ги използва. В стремежа си да осъществи контакт с възрастния детето
развива и използва езика и речта си. Хората са биологично
предразположени да използват езика, но детайлите му се усвояват по
пътя на междуличностното общуване. Скоростта на това развитие може
да зависи и от достигането на определен етап в развитието на
когнитивните процеси и най-вече да е свързано с развитието на
мисловните процеси на детето.

В онтогенетичен план развитието на езика се извършва в
определена последователност, която има универсален характер.
В своята книга ‘’Детска психология’’ Р. Стаматов определя стадиите
в развитиети на детето :
4-8 месеца – лепед
1 година – първите осмислени думи
до 1,5 – съчетания от две думи
2 – 2,5 години – по – дълги и сложни съчетания от думи
3 години - речта е съставена от прости изречения като детето е
способно да беседва, но не винаги отговаря на чуждото изказване
4 години - речта се състои от сложни изречения
До появата на първата действителна дума, развитието на езика
преминава стадии на гукане, артикулиране на определени звуци (гх, кх...)
и лепетуване - артикулиране на срички.
Преди да навлезе в езиковия етап от развитието си, детето се научава
да различава и реагира на речта на възрастните. У детето са установени
еднозначни специфични реакции на човешки глас още на третата
седмица от раждането и социални реакции на човешки глас през втория
месец.
За да се появи думата важна роля имат няколко условия:
неразбирането от страна на възрастния, което детето среща и
несъгласието на възрастния с детските действия. Неразбирането, което
детето среща, създава афективно отношение и усилие за изразяване,
като така се почвчват и възможности за използване на думата.
„Връзката между думата и предмета или думата и действието възниква
само при общуването, в дейността на детето, съвместно с възрастния
или организирано от него" (Елконин, 1960).
Първите думи изразяват това, което е важно за детето: действия,
значими предмети и лица, състояния или предмети, които се движат или
с които може да се играе, но те не могат да се разберат извън контекста,
в който съществуват. След овладяването на първите думи детето
започва да изгражда и първите изречения, които са съставени от две или
три думи. Преходът от единичната дума към поставянето на две думи
заедно е следващата важна крачка в езиковото развитие. Обикновено
тези съчетания са прости (включват съществително, глагол и понякога
прилагателно), защото не включват предлози, съюзи, наречия. Те се
отличават с определена последователност и цялост (Браун,1973). Тези
съчетания са многозначни и тяхното разбиране зависи не само от
значението на думите, но и от контекста на изказването.

Разбирането на отношението между знака и значението, което се
проявява у детето, е нещо принципно и различно от обикновеното
използване на представите и техните асоциации. Изисква се всеки предмет
да има свое име (независимо от рода му), което може да е действителното,
но може да бъде и първото общо понятие на детето.
Следващият етап от езиковото развитие е свързан с прехода към
сложните изречения. Изграждането на сложни изречения предполага
овладяването на граматични категории, които изразяват отношения
между отделните изказвания - различни съюзи, относителни
местоимения и др.
След втората година се появяват и въпросителните изречения.
Първите специални въпроси, задавани от детето, са „Какво?" и „Къде?";
въпросите „Кога?", „Как?" и „Защо?" се появяват около третата година.
В периода от раждането до 3-та година на детето се поставя
началото на говорното развитие. Речта възниква в следствие от
потребност за общуване с околните и изразяване на желанията. През
този период родителите са тези, който подпомагат развитието на речта
като активно комуникират и насърчават опитите за комуникация.
Към 5-6-ата година детето използва всички устни форми на
диалогични и монологични изказвания, които се отличават не само
със съдържателната и смисловата си напълненост, но и със структурите,
които осъществяват тяхната регулация: мотивация, планиране на
замисъла в плана на вътрешната реч, обективиране на замисъла в
разгърнато съдържание, освобождаване на изказванията от ситуацията,
която изразяват. Постепенно с устната реч започва и развитието на
писмената реч (А. Лурия, 1984).
В предучилищната възраст се формира изклщчително ценно
умение - да се дава точен словесен израз на мислите, чувствата,
преживяванията, впечатленията, наблюденията. Насоките за развитие
на детската реч в предучилищна възраст са свързани с усвояване на
правилно звукопроизношение; постепенно усвояване на свързана,
граматически правилна реч; обогатяване на собствения речник и начало
на изразителна реч. Усвояването на родния език се изгражда върху
строги закономерности, валидни за всяко умствено здраво дете, за да
може да се формира у него в края на предучилищната възраст една
сложна, уравновесена система за общуване, на базата на разговорно-
битовия стил на речта. Говорът у всяко дете се формира индивидуално,
но развитието на речта е възможно само в условията за общуване,

защото езикът е ситуитиран едновременно в триизмерното пространство
на обозначение, значение и смисъл.
Едно от най-големите открития, което детето прави, е, че думата
може да се обозначи (Виготски, 1982). Обозначаването на предметите,
свойствата и отношенията с думи освобождава детето от
непосредствената зависимост на нещата и дава възможност да се
проникне в отношения, които са недостъпни за перцептивните процеси.
Още в началото на века Лев Симеонович Виготски изказва идеята, че в
онтогенетичен план думата се развива не само по своя съдържателен и
смислов строеж, но и по когнитивните и афективни процеси, които стоят
зад тях.
Думата притежава предметна отнесеност и категориално значение.
Предметната отнесеност на думата е свързана с нейната обозначаваща
функция. Думата може да представя предмет, свойство,отношение,
действие.
Думата не само представя определен предмет, свойство или
отношение, но тя може да обобщи отделни признаци. Тази
абстрахираща, анализираща и обобщаваща функция на думата се
обозначава като категориално значение {Лурия, 1984).
Разбирането на речта, както и предметната отнесеност на думата
се развива постепенно у детето. Първоначално предметната отнесеност
на думата се характеризира с неустойчивост