Възрастова периодизация на психичното развитие

Възрастова периодизация на психичното развитие

Днес е общоприет възгледът, че динамиката /скоростта/ на психичното развитие в детството не е равномерна. Т.е. в еднакви по продължителност периоди от време промените в психиката са различни по големина.
Това означава, че психичното развитие преминава през относително кратки интервали от време, в които промените в психиката са относително големи /в нея се появяват нови качества/, и през относително продължителни интервали от време, в които психиката е относително устойчива /промените са количествени и се състоят в промяна на степента на представеност на вече съществуващи качества на психиката/. Т.е. качествата на психиката и нейните възможности се променят стъпалообразно на етапи /степени/.

Развитието на психиката се изразява в появата и съществуването за определен период от време на нейни качества /възможности/.
Всяко качество на психиката има различна степен на изразеност /представеност, наличие/ във всеки отделен момент за всеки отделен човек.
В същото време всяко качество на психиката във всеки отделен момент или съществува /има го/, или не съществува /няма го/. Човек или може да произнася отделни думи, или не може; или използва в речта си сложни изречения, съставени от няколко по-прости, или не използва сложни изречения; или може да ходи самостоятелно, или не може; или може да познае образа си в огледалото, или не може.

Качествата на човешката психика имат йерархична структура. Компонентите на тази структура са също психични качества, които от своя страна също имат йерархична структура /съставени са от психични качества/, и т.н.
Например компонентите на психичния образ на конкретен град са психичните образи на неговите квартали. Компонентите на психичния образ на конкретен квартал са психичните образи на отделните сгради и местата, върху които няма сгради /улиците, дворовете/, и т.н. Наличието на цялата йерархична структура от образи е необходимо условие за появата на психичното качество “ориентация в този град” /изграждането на образ за придвижването от една до друга точка в града/. Докато структурата на образите за този конкретен град не се изгради, психичното качество “ориентация в този град” не може да се появи за никакъв по продължителност период от време. Ако структурата на образите за този град съществува в психиката на конкретен човек, психичното качество “ориентация в града” се появява за относително кратък интервал от време.
Този универсален механизъм на функциониране на човешката нервна система и психика най-вероятно е причината за периодичността /цикличността, стъпаловидността/ на психичното развитие.
Прекъснатият характер на психичното развитие се изразява в това, че психичните качества се изграждат през относително продължителни периоди от време, но се появяват в относително кратки периоди от време.

За да опишем периодите, през които преминава развитието на психиката, остава единствено:
1. Да определим моментите /относително кратките интервали от време/, в които се появяват нови качества на психиката;
2. Да посочим кои са тези качества.

Точно това обаче не е лесно да се направи поради отсъствието на достоверни непротиворечиви знания за структурата на човешката психика /да си припомним, че голяма част от психолозите не изследват и не използват понятието “психика”/.

Отсъствието на знания за това кои са компонентите на човешката психика и как те се променят по време на живота се илюстрира със следната
Шега. Да си представим психиката на току-що родено дете и психиката на 18-годишен човек.
След това да си представим психиката на човек на възраст 6 месеца след раждането.
Да отговорим на въпроса психиката на 6-месечно дете по своите качества повече ли прилича на психиката на новородено дете, или повече прилича на психиката на 18-годишен човек.
Да отговорим на същия въпрос за дете на възраст 12 месеца, на възраст 18 месеца, и така нататък през интервал от 6 месеца.
Да отговорим на въпроса за дете на каква възраст не сме в състояние да кажем дали неговата психика прилича повече на психиката на новородено, или на 18-годишен човек /т.е. къде е “средата” на психичното развитие/.
Явно не сме в състояние да посочим нито момента на началото на съществуване на психиката, нито кое представлява половината от психичното развитие. Добрата новина е, че всеки човек сам за себе си има отговор поне на въпроса за края на съществуването на психиката.

Това, че знанията за психиката не са пълни, не означава, че не е възможно те да бъдат попълвани. Ето защо хората изказват и проверяват много хипотези /предположения/ за етапите в развитието на психиката.
Всяко такова предположение е изградено върху основата на допускането за поява на ново психично качество на определена възраст /т.е. в определен момент от развитието/. По този начин моментите на поява на ново психично качество /относително кратки интервали от време/ разделят детството на периоди /относително продължителни интервали от време/, и представляват границите между тези периоди.

Наличието на гранични моменти между отделните периоди /състояния на психиката/ дава основание на много психолози да ги наричат “кризи” в развитието /тъй като за сравнително кратко време психиката забележимо, бързо, “бурно” се променя/.
Понятието “криза” съдържа в себе си оценъчен /морален/ компонент за нещо, което не е много хубаво – например “криза в обществото”, “криза на финансовата система” и т.н. И тъй като не е редно един или друг етап от развитието на психиката да бъде оценяван като “хубав” или “не много хубав”, то понятието “криза” не е много удачно за описание на психичното развитие, но така или иначе исторически то донякъде се е утвърдило.

Например. Възрастовата периодизация на Жан Пиаже е изградена върху появата на нови качества на мисленето: поява на “конкретни умствени операции”, поява на “формални умствени операции” и т.н.
Възрастовата периодизация на Зигмунд Фройд е изградена върху появата на нови качества на емоциите /промяната на зоната от тялото, предизвикваща сексуално удоволствие/ - “орален период”, “анален период”, “фаличен период” и т.н.
Възрастовата периодизация на Ерик Ериксон е изградена върху появата на качества на психиката, регулиращи съвместното поведение с други хора: доверие, самостоятелност /”автономност”/, инициативност, трудолюбие, изпълняване на определена роля в съвместната дейност /”его-идентичност”/, интимност, продуктивност в съвместната дейност и т.н.

Тези най-споменавани периодизации са в голяма степен противоречиви една на друга. Освен това, за всяка от тях са изказани сериозни аргументирани съмнения.
Използването на всяка от тях както за описание на психичното развитие, така и в педагогическата практика, предизвиква доста трудности.
Например според периодизацията на Жан Пиаже дете на възраст 2,5 години и дете на възраст 6,5 години имат едни и същи главни качества на психиката /а именно отсъствие на “обратими умствени операции”/, и следователно тяхното отглеждане и възпитание би могло да протича съвместно и по сходен начин. Едва ли съществува педагог, който да не изпита интуитивни възражения срещу такива изводи.
Промяната на зоната от тялото, която предизвиква сексуално удоволствие /разделяща етапите в психичното развитие според периодизацията на Зигмунд Фройд/ трудно би могла да бъде диагностицирана, за да може педагогическите въздействия върху детето да съответстват на достигнатата от него степен на психично развитие и сексуалност.
Приспособяването на индивида към социалната структура на човешката група безусловно е един от най-важните механизми, осигуряващи неговото оцеляване. Социалните качества съдържат в себе си като компонент промяна на материалните предмети от околната среда. Следователно необходим компонент в структурата на социалните качества е отразяването и приспособяването към материалната среда, като за този процес очевидно съществуват оптимални /”сензитивни”/ периоди в психичното развитие, през които възрастните трябва да осигурят на детето възможност за изграждането на психични качества, свързани с отразяването и промяната на материалните предмети. Ако на детето бъде осигурена възможност за изграждане главно на социални качества /в появата на които се изразява развитието на психиката в съответствие с периодизацията на Е.Ериксон/, след такова възпитание мястото на човека в структурата на групата едва ли ще бъде високо, тъй като той просто ще знае твърде малко за материалния свят около себе си.

Ако сравним повечето популярни периодизации, ще забележим, че границите между отделните периоди в промяната на психиката в различните периодизации доста често са едни и същи, въпреки различните компоненти на психиката, промяната на които те описват /мислене, емоции, социални качества и т.н./.
Например някои моменти в развитието на психиката означават начало /или край/ на възрастов период в повечето периодизации. Такива моменти са: краят на първата година след раждането; възрастта 18 месеца след раждането, 3-годишната възраст; моментът на постъпване в училище, началото на половото съзряване. Тези съвпадения сигурно не са случайни, защото най-вероятно представляват гранични моменти, разделящи две различни по своите качества състояния на психиката, т.е. представляват момента, в който един период от развитието на психиката се сменя с друг период. Ето защо, ако се опише достатъчно количество такива гранични моменти, те биха разделили периода на развитие на психиката /в частност от нейната поява до достигане на зряла възраст/ на достатъчно малки интервали от време, които съответстват на появата на нови качества на психиката. Едно такова описание би представлявало възрастовата периодизация на психичното развитие.

Днешното равнище на психологията няма непротиворечиво описание на главните компоненти на човешката психика и на промените, които стават с тях, за да бъде направена логически последователна периодизация на психичното развитие........
Единственият начин да бъде направена функционираща периодизация /работеща, обясняваща, използваема в практиката/, е върху основата на емпиричните /дългогодишни, проверени от практиката/ наблюдения на хората /педагози, психолози, философи и т.н./ върху промените в човешката психика и възрастта, на която тези промени настъпват, т.е. върху основата на здравия разум.

Например преди повече от 2000 години гръцкият мислител Платон е предлагал всички деца от 3 до 6-годишна възраст да бъдат събирани на едно определено място, предназначено за игри, а специално подготвени жени да следят реда и ръководството на игрите. От 6 до 12-годишна възраст децата трябвало да посещават държавно училище, където да се научат да пишат, смятат, свирят на музикални инструменти.
Гръцкият мислител Аристотел е предлагал до 7-годишна възраст децата задължително да се занимават с подходящи за своята възраст игри, да слушат разкази и приказки, като обществото трябва да оказва к