Възрастови задачи на развитието в старост

Възрастови задачи на развитието в старост
Този проблем за първи път е бил оформен в концепцията на Е. Ериксън, от която следва, че във всеки стадий на жизнения цикъл съществува задача, която се предлага от обществото. Осмият стадий на жизнения цикъл – старост – се характеризира с достигането на нова завършена форма его-идентичност. Човек, който проявява грижа към хората и се приспособява към успеха и разочарованието, придобива високо ниво на цялостност на личността. Ериксън отбелязва няколко съставляващи на това състояние на душата: всичко това е възрастова личностна сигурност, към порядъка и обмислянето; - това е любов на човешката личност, любов към родителите. Задачата на възрастния човек според Ериксън се състои в това, за да се достигне цялостност на развитието – Аз его, сигурност в смисъла на живота и на хармонията.Отчаянието може да присъства в случая на осъзнаване на жизнената неудачност и липса на време за оправяне на грешките. Недоволството от самия себе си при възрастния човек често се проявява чрез осъждане на постъпките на другите, най-вече на младите хора. Старостта върви заедно с разочарованието, отчаяние и страх от смъртта. Р. Пек счита, че за да се постигне успешна старост, човекът трябва да реши 3 основни задачи. Първата е деферинциране на егото. В процеса на професионалната дейност човекът е погълнат от ролята, която предлага професията. При пенсионирането хората трябва да запълват деня си с някакви занимания. Тяхното време трябва изцяло да е изпълнено с различни видове дейност. Втората задача – възрастните хора трябва да се учат да се справят с влошаването на здравето, да отвикнат от болезненото усещане и да се радват на живота чрез човешките отношения. Възрастните хора трябва да осъзнават, че макар ние да не можем да избегнем смъртта и е възможно тя да е съвсем близо, те трябва да се чувстват добре от това, че са внесли в този живот ново бъдеще чрез възпитаването на децата си, чрез своите идеи и работи. По теорията на Е. Ериксън хората, които посрещат старостта без страх и отчаяние, престъпват смъртта си благодарение на участието в младото поколение. Така по мнението на П. Масена успешното решение на кризата старост способства при оформяне на целта в рамките на по-реалистична гледна точка. А. Г. Лидерс казва че основното съдържание на старостта е приемането на своя жизнен път и себе си в него.Ериксън при изследване на личностната идентичност въвежда термина его-идентичност и ‚,криза идентичност‘‘ и отделя 3 основни положения в разглеждането на идентичността. 1. Чувство на идентичността – това е чувство на личностното тъждество и историческата непрекъснатост на личността2. Осъзнатото чувство на личностната идентичност е основано на две едновременни наблюдения -самовъзприемане, осъзнаване на непрекъснатото съществуване във времето и пространството и възприемането на факта, че другите признават моята непрекъснатост3. Притеснението поради чувството на идентичност с годините се усилваРазвитието на идентичността Е. Ериксън обяснява като взаимодействие на 3 процеса – биологически, социален и его процес. По мнението на Ериксън процеса на формирането на идентичността присъства през целия живот. Его-епихинитическа концепция включва 8 стадия за развитието на идентичността, на всеки етап в живота, новите елементи трябва да са интегрирани, а старите реинтегрирани или отхвърлени. За да излезе от кризата индивидът трябва да положи много усилия, за да намери и приеме нови ценности. Ериксън разбира идентичността като нещо определено. Той отбелязва личностна, колективна, позитивна и негативна идентичност. От трудовете на Ериксън разбираме, че идентичността включва взаимодействието на вътрешното развитие на отделна личност и развитието на индивидуалното чувство в резултат на участие в обществото. Дж. Марсиа определя идентичността като структура на егото – вътрешна самосъздадена динамична организация на потребностите, способностите, индивидуалната история. Съществуват 4 състояния на идентичността:1. Достигната идентичност2. Маратори3. Предварителна идентичност4. Дифузна идентичностДж. Марсиа казва, че съществуват 2 пътя, за да се достигне идентичността. Първият протича по пътя на някакви осъзнавания за себе си, такива като име, гражданство, образование. Вторият път е самостоятелно приемане на човека относно това какъв да бъде. Той отбелязва 4 най-значими за формиране на личността сфери: избор на професия, приемане и преоценяване на морални и религиозни убеждения. Дж. Г. Мид отбелязва 2 типа идентичност: осъзнат и неосъзнат. Освен тези 2 вида отбелязва още 3 други вида идентичност: социална, лична и Аз идентичност. Х. Теджфел характеризира идентичността с 2 подсистеми: личностна идентичност и социална. Първата се отнася към самоопределянето в термини на физически, интелектуални и нравствени черти. Другата определя човека по социални категории: раса, националност, пол. Г. Брикуел подчертава връзката между личностна и социална идентичност и ги счита различни в процеса на развитието на единна идентичност. Тя отбелязва следващите компоненти на идентичността: биологически организъм, съдържателно измерение – включва всички характеристики, които използва, за да опише себе си като уникална личност – ценностно измерване – всеки елемент си има негова оценка, позитивна или негативна. Време. Развитието на идентичността в субективното време. Биографическото време се определя от съдържателни и ценностни измерения на идентичността. По мнение на Г. Брикуела развитие на идентичността се определя благодарение на 2 основни процеса: асимилация и акомодация. И. С. Кона разглежда идентичността като един от проблемите на Аза, който се намира във връзка с два други аспекта: аз-его (субективност) и аз-образ. Той отбелязва следните видове идентичност: психофизиологическа идентичност, социална идентичност и лична идентичност. Възрастните хора не много добре формират нови връзки. Те трудно свикват към новите ценности и новата представа за себе си и другите. ,,Придобитата‘‘ социална идентичност на възрастния човек е свързана с функционалното състояние, брой заболявания, определяне на жизнения успех. Задачите за преодоляване на инертност и разкриването в собствения вътрешен свят, възрастния човек не може сам да реши това, необходимо е да намери смисъл, който се намира в някой или нещо друго. Така задачите на старостта са многообразни от преодоляването на езсмислието на живота до осъществяване на значими клади в нея.
Интеграция на жизнения опит като основно новообразуване на развитието на личността

В старостта човек остава личност, ако той спазва пространството за самопроявяване и самореализация. Само реализирането в старостта може да се осъществи благодарение на предаването на жизнения опит. Жизненият опит е опит за самоопознаване и само съзнаване. К. Яспер – при реализиране на потребността в разбирането за мястото, което заема в света и потребността от самоизразяване, човекът в зряла възраст се стреми да открие смисъла на собствения си живот, а в старостта смисъла на човешкия живот като цяло, и смисъла на смъртта. Но в старостта, в края на живота, човекът много ясно осъзнава временното и невъзвратното съществуване на човешкия живот. В по-ранния период от живота човекът не може да разбере и приеме това. С.Л. Рубинщайн показва на важни събития на жизнения опит. Той се формира в резултат на преосмисления на важни жизнени събития и продължава през целия жизнен опит. Жизненият опит, събран за целия живот, включва ценностен опит, който е свързан с формирането на идеалите, нравствени форми, мотиви, интереси, убеждения на това, което ориентира усилията на човека, опит, който ориентира човека в собствените възможности, опит за сътрудничество. Опитът намира истинската ценност на нещата, благодарение на което се освобождава от илюзии и преразсъдъци. Опитът позволява да приемат последното за такива каквито ги има наистина. Това прави старите хора спокойни. Не гледайки на това, че активността при старите хора намалява, разумът продължава да се развива. Опитът е активен благодарение на това, че е активна личността, участваща с неговото формиране. Както отбелязва Д. Дюи опитът не се явява затворен, той е жив и затова се развива. Дума: думата е способна да създаде особено състояние на душата и мислите. Това е да гледаш вътре в себе си, опознаване на себе си. Благодарение на думата човекът става свободен. Свободната дума има богато вътрешно съдържание, благодарение на което думите се явяват източник на раждане на ново. Мит и приказка: Сформирането на жизнения опит е свързано с второто раждане на човека. Така, Г. Гегел свързва второто раждане с превръщането на своята първа природа във втора, духовна. Енергията на такъв вид раждане, тоест усилия над самия себе си, поражда процес самоопределяне на личността. А.Н. Леонтев нарича постъпката на началото на личността. Формирането на жизнения опит се проследява от различни форми на вътрешна и външна активност на личността – комуникация, жизнедеелтелност, поведение ... Така формирането и разширяването на жизнения опит – е творчески акт, създаване на нови форми, нов език за описание на света. Митовете и приказките съществуват като носители на културата на древен народ. Много известни литературни произведения са метафорични по форма и носят енергията на мита. Опит на цяло поколение, духовен опит на човечеството, с концентриран в приказна или митологическа форма, се преживява като смисъл на важни общонационални и общочовешки ценности и жизнен смисъл като цяло. В приказките се показва жизнен смисъл и важни нравствени ценности. При идентификация на себе си с героя детето приема решение да влезе в тежкия свят на възрастните. Смисъл: Жизненият опит е осъзнаване, притеснение, структуриране на жизнения път, които винаги се преосмисля. В интегралния опит жизненият и творческият път се преживяват като откриване: незавършените пътища в него се синтезират, обединяват се в създаване на човека на самия себе си. Жизненият опит се строи на самоприемане и приемането на света като цяло. Жизненият опит е опит, правещ собственото пространство, време и смисъл. За разлика от житейския, жизненият опит не може да бъде направен. Всички ли старци имат жизнен опит? Не, не всички го имат. Жизненият опит предполага поглед на живота извън него, а не отвътре, а в старостта затова се създават най-добрите условия отколкото на другите жизнени етапи. За всичко това благодаря на Неда Маринова !