Възстановяване и уредба на Българската държава (1878-1884)

11. Цел и задачи на Временното руско управление в България
Временното руско управление (ВРУ) е един специфичен период в новата ни история, явил се в резултат на стремежа на Русия да наложи своето влияние в новоосвободените български Временното руско управление (ВРУ) е един специфичен период в нова
та ни истори
я
,
явил се в резултат на стремежа на Русия да наложи своето в
лияние в новоосвободените български земи и същевременно да подпомогне конституирането на младата българска държава. От друга страна, в него рефлектират противоречията на Русия със Западните страни, които се опитват да ограничат действието му и неговата продължителност. Временното руско управление е един сполучлив замисъл на руската политика и дипломация, която след разгрома на Априлското въстание и реакциите на международната общественост, разбира ясно, че предстоят сериозни събития, към които не може да остане безучастна. В тази връзка, още през есента на 1876 г. се поставя началото на т. нар. “Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд Дунав земи”, начело с княз Владимир Черкаски. Временното руско управление има за цел да подпомогне изграждането на държавен административен апарат, войска, сили на реда, съдебна система и т. н., което българите трудно биха могли да осъществят сами. Първоначално е предвидено срокът на временното руско управление да бъде 2 г., но след Берлинският конгрес, съгласно неговите решения, той е съкратен на 9 месеца.

2. Етапи на Временното руско управление
Във Временно руско управление в България се очертават няколко етапа - според едни те са 3, а според

други 4. Първият етап, който наричаме п
одготвителен започва от есента на 1876 г. или от създаването на Канцеларията за гражданско управление до началото на реалните военни дейст
вия между Рус
ия и Турция. Основната задача през този период е да се проучи ситуацията в страната и настроенията в българското общество; да се подберат необходимите кадри за бъдещото управление на страната. Вторият етап, наречен военновременен започва от началото на военните действия през месец юни 1877 г. и продължава до подписването на Санстефанския мирен договор.
През този пер
иод се предприемат първи стъпки за създаването на местна власт и администрация в освободените територии: оформени се осем губернии и се правят опити за въвеждането на местно самоуправление. Третият етап, известен като мирновременен продължава от подписването на Санстефанския мирен договор до месец май 1879 г., когато изтича срокът на руското военно присъс
твие в Българ
ия. Някои разграничават тук 2 периода: първият от Санстефанския мир до Берлинския конгрес, и вторият от Берлинския конгрес до края на временното руско управление. През този период властта постепенно преминава в ръцете на българите. След 3-ти март 1878 г. дейността на Гражданската канцелария се изпълнява и ръководи от руския императорски комисар Александър Дондуков – Корсаков и назначеното от него централно управление, което фактически изпълнява ролята на правителство. В това централно управление се обособяват 5 отдела: военен, съдебен, вътрешни работи, просветен и финансов, които изпълняват ролята на съответните министри. С това се полагат основите на българската държавна администрация. В този процес активното участие вземат редица известни от това време българи като Марин Дринов, Петко Славейков, Марко Балабанов, Петко Каравелов и други.

3. Съпротивата на българския народ срещу Берлинския договор
През периода на Временното руско управление се отбелязват и първите изяви на съ
противата на българския народ срещу решенията на Берлинския
т конгрес. Те се проявяват по различни начини и форми. Една от първите е изпращането на протестни декларации (петиции) до Великите сили, в които българите изразяват несъгласието си с Берлинските решения. Особено настоятелни в това отношение са българите от Македония. Движението придобива масовост и така се стига до създаването на организирани форми на борба. Те са свързани с възникването на комитетите “Единство”, чиято главна задача е обединението на разпокъсаните български земи. Най-откритата проява на несъгласието на българите с постановките на Берлинския договор е Кресненско-Разложкото въстание, започнало през ранната есен на 1878 г. Въпреки че въстанието, продължило чак до началото на следващата 1879 г., не постигнало конкретен резултат, то се явява ярка демонстрация на желанието на българския народ за национално единение. Въпросът за преразглеждането на Берлинският договор се поставя и пред Учредителното събрание, свикано през февруари 1879 г. за да изработи българската конституция. Там се настоява дори, ако е необходимо, събранието да не започва работата си преди да бъде решен българския въпрос. Все пак реализма сред участниците надделява и събранието започва своята дейност.

4. Свикване и състав на Учредителното събрание
Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Нег
о
вата задача, съгласно чл. 4 от Берлинския дого
вор е да изработи Органически устав на княжеството. В работата му вземат участие 229 представители подбрани по различен начин: 88 са избр
22. Етапи на Временното руско управление
Във Временно руско управление в България се очертават няколко етапа - според едни те са 3, а според други 4. Първият еВъв Временно руско управление в България се очертават няколко етапа - според едни те са 3, а според други 4. Първият етап, който наричаме подготвителен започва от есента на 1876 г. или от създаването на Канцеларията за гражданско управление до началото на реалните военни действия между Русия и Турция. Основната задача през този период е да се проучи ситуацията в страната и настроенията в българското общество; да се подберат необходимите кадри за бъдещото управление на страната. Вторият етап, наречен военновременен започва от началото на военните действия през месец юни 1877 г. и продължава до подписването на Санстефанския мирен договор. През този период се предприемат първи стъпки за създаването на местна власт и администрация в освободените терит
ории: оформени се осем губернии и се правят опити за въве
ждането на местно самоуправление. Третият етап, известен като мирновременен продължава от подписването на Санстефанския мирен договор до месец май 1879 г., когато изтича срокът на руското военно присъствие в България. Някои разграничават тук 2 периода: първият от Санстефанския мир до Берлинския конгрес, и вторият от Берлинския конгрес до края на временното руско управление. През този период властта постепенно преминава в ръцете на българите. След 3-ти март 1878 г. дейността на Гражданската канцелария се изпълнява и ръководи от руския императорски комисар Александър Дондуков – Корсаков и назначеното от него цен
трално управление, което фактически изпълнява ролята на правителство. В това централно управление се обособяват 5 отдела: военен, съдебен, вътрешни работи, просветен и финансов, които изпълняват ролята на съответните министри. С това се полагат основите на българската държавна администрация. В този процес активното участие вземат редица известни от това време българи като Марин Дринов, Петко Славейков, Марко Балабанов, Петко Каравелов и други.

3. Съпротивата на българския народ срещу Берлинския договор
През периода на Временното руско управление се отбелязват и първите изяви на съпротивата на българския народ срещу решенията на Берлинският конгрес. Те се проявяват по различни начини и форми. Една от първите е изпращането на протестни декларации (петиции) до Великите сили, в които българите изразяват несъгласието си с Берлинските решения. Особено настоятелни в това отношение са българите от Македония. Движението придобива масовост и така се стига до създаването на организирани фор
ми на борба. Те са свързани с възникването на комитетите “Единство”, чиято главна задача е обединението на разпокъсаните български земи. Най-откритата проява на несъгласието на българите с постановките на Берлинския договор е Кресненско-Разложкото въстание, започнало през ранната есен на 1878 г. Въпреки че въстанието, продължило чак до началото на следващата 1879 г., не постигнало конкретен резултат, то се явява ярка демонстрация на желанието на българския народ за национално единение. Въпросът за преразглеждането на Берлинският договор се поставя и пред Учредителното събрание, свикано през февруари 1879 г. за да изработи българската конституция. Там се настоява дори, ако е необходимо, събранието да не започва работата си преди да бъде решен българския въпрос. Все пак реализма сред участниците надделява и събранието започва своята дейност.

4. Свикване и състав на Учредителното събрание
Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Неговата задача, съгласн
о чл. 4 от Берлинския договор
е да изработи Органически устав на княжеството. В работата му вземат участие 229 представители подбрани по различен начин: 88 са избрани от народа, 117 – по служебно положение, 19 са назначени от руския императорски комисар, а 5 от тях представляват различни обществени организации и сдружения. Проектът за устава, изготвен от зав. съдебен отдел в Гражданската канцелария, известният руски юрист Сергей Лукиянов, с подкрепата на княз Дондуков и проф. Марин Дринов има умерено-консервативен характер. След това той е изпратен в Петербург за одобрение, където са направени някои поправки в по-демократичен дух. Там считат, че ограничавайки правомощията на монарха от една страна, чийто избор се одобрява от Великите сили и султана, и разширявайки възможностите на народа за участие в управлението, който традиционно храни топли чувства към русите-освободители от друга, Русия ще има по-силно влияние в страната.

5. Основни политически течения в Учредителното събрание.
По време на дебатите за нов върховен закон на княжеството
се оформят две основни идейно-политически течения. Г
рупата на “младите” – т. нар. либерали изразява интересите на дребните градски производители и селячеството. Те имат мнозинство в събранието, тъй като към тях принадлежат повечето от избраните депутати и тези присъствуващи по право. Като водачи на това течение се очертават Петко Р. Славейков, Петко Каравелов и Драган Цанков. Другото течение представя в Учредителното събрание едрите търговци и земевладелци, висшето духовенство, които по-късно поставят основите на Консервативната партия. Начело на тази
33. Съпротивата на българския народ срещу Берлинския договор
През периода на Временното руско управление се отбелязват и първите изяви на съпротивата на българския народ срещу решенията на Берлинският конгрес. Те се проявяват по различни нПрез периода на Временното руско управление се отбелязват и първите изяви на съпротивата на българския народ срещу решенията на Берлинският конгрес. Те се проявяват по различни начини и форми. Една от първите е изпращането на протестни декларации (петиции) до Великите сили