Видове графични изображения; жанрово разнообразие; средства; материали и техники

Видове графични изображения; жанрово разнообразие; изразни средства; материали и техники

Терминът графика има гр. произход ( графос ) и означава пиша, рисувам, изобразявам. Този вид изобразително изкуство се свързва главно с предаването на образи и форми посредством контраста на черното и бялото. Цветовете, които присъстват в цветните графики имат второстепенно значение и не променят съществено графичния характер на изображението, само го допълват. При графиката изображенията притежават т.нар. „условност”, тъй като се работи основно на принципа на контраста между черното и бялото ( понякога използването на хроматичните цветове е също условно ). Към края на ХІХ и нач. на ХХ в. графичните произведения стават изключително многообразни, а след втората половина на ХХ век, благодарение на технологичните възможности за тиражиране, добиват голяма популярност.
Изразните средства на графиката са: графичната линия, която може да бъде контурна, прекъсната, пластична и т.н.; щрихът - поредица от близко разположени една до друга успоредни линии в рисунка или гравюра; графичните петна - черно – бели или цветни плътно щриховани участъци, положени на декоративно – плоскостен или светлосянъчен принцип; краен вариант на този способ на изразяване са т.нар. точки, които играят важна роля при дълбокопечатната техника „акватинта”.
Според технологията на изпълнение графиката се дели на: графична рисунка и графика върху определен материал ( като напр. гравюрите върху дърво и метал, литографията ). Рисунката може да бъде изпълнена с туш, въглен, креда и др. подобен материал направо върху хартиен носител. При втория вид графика крайният резултат върху хартията се постига чрез отпечатване на предварително създадено изображение от определена повърхност ( метал, дърво, камък и др.). Неудобството тук е, че се работи върху огледалния вид на желаното произведение, но предимството е, че то може да се тиражира в определен брой ( в зависимост от качеството и вида на материала).
Според друг критерий – предназначението си, графиката се дели на изящна и приложна. Произведенията на изящната графика са със самостоятелно художествено значение, нямат строго определено практическо приложение и не са обвързани с някакво литературно произведение. Най – често използваните жанрове тук са: фиг. композиция, пейзаж, портрет. Освен графичната рисунка, към този вид произведения спадат и гравюрите. Към втората група – приложната графика – спадат произведения, които имат чисто потребителски характер и задоволяват нуждите на пазара, търговията, рекламата, книгопечатането и др. Типични представители са: плакатът, запазеният знак, шрифтът, оформлението на книги, пощенската марка и др.
Изящна графика:
Представители на тази разновидност са високопечатните гравюри, където върху изпъкналата част от повърхността (матрицата). Тази основа може да бъде дърво (ксилография), линолеум (линогравюра), картон, гипс и т.н. При този вид графика крайното изображение е отпечатък от високите участъци на гравираната повърхност.
При дълбокопечатните гравюри принципът на отпечатване е противоположен на предходния, т.е. чрез механичен или по химичен начин се изобразява творбата, като печатащата боя се втрива ръчно в образувалите се процепи. В последствие повърхността на материала, върху който е гравирано – обикновено това са метални плочи (цинкови или медни), стъкло или плака, се почиства внимателно, за да може при отпечатването на печатарската преса върху хартиеният лист да се откроят само вдлъбнатите участъци. Съществува и трети вид гравюра – повърхностната. Една от най – разпространените технологии на повърхностния печат е литографията или гравюрата върху специален камък (гр. lithos – камък). Тук се прилага принципът на взаимното отблъскване на водата от мазнината, която е основната съставка на обучението по изобразителни изкуства в началното училище са т.нар. монотипни отпечатъци, които също са графични изображения, макар цветът понякога да присъства и в тях. Това са еднократни отпечатъци от различни по структура материи и материали или получени чрез техниката „ индиго”.