Видове психологическо консултиране

Видове психологическо консултиране

ИНДИВИДУАЛНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ

Индивидуалното консултиране е един от двата основни вида психологическо консултиране. Другият е свързан с работата в група. При индивидуалното психологическо консултиране целта е да се подпомогне клиента в решаването на проблема, заради който е потърсил помощ.
Работата на психолога при индивидуалното консултиране е да подпомогне клиента да формулира проблемите и да му предостави методи за разрешаването им.
Психологът не решава проблема на клиента, а го трябва да стимулира да поеме активна роля за личностна промяна. Целта на индивидуалното психологическо консултиране е подпомагането на клиента в процеса на решаване на проблема. Акцентът се поставя върху способността на клиента да определя дискутираните възможности и сам да избира решението, като поема отговорност за последиците от него.
В основата на тези взаимоотношения стои взаимното доверие и конфенденциалността на получената от клиента информация.

художник: Нено Бакалски

Индивидуалното психологическо консултиране включва отделни етапи, чрез които постепенно се преминава от по-общо проучване към фокусиране върху специфичната проблемна област до достигане на определена стратегия за преодоляване на дефицитите и справяне с проблема.
То включва последователност от следните етапи:
 ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА. В научната литература този етап се среща с различни наименования „етап на първоначален контакт”, ориентация в проблема и ситуацията на клиента”, „начална среща” и т.н. В този етап се установява първоначалния контакт с клиента, който може да е доброволен /по негово съгласие/ или недоброволен /клиента посещава консултанта /терапевта/, тъй като социални или съдебни институции са преценили, че той има нужда от помощ и я предписват независимо от неговото желание/. В този етап консултантът трябва да разбере как клиента вижда своя проблем, какво е неговото отношение към проблема /негативно или позитивно/ и какви са неговите очаквания. Консултантът трябва да се ориентира в първоначалната информация на проблема, като състави временна работна хипотеза. Той трябва да прецени какви са възможностите му да помогне на клиента за решаването на проблема.
 УСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТНИ ОТНОШЕНИЯ. Основите им се поставят още в първият етап. Те са свързани с доверието и ангажирането от страна на консултанта и на клиента с работата по заявения проблем. Тук е важно психологът да очертае границата на помощта, която може да окаже и ясната декларираност, че постигането на успех е немислимо без активното съдействие от страна на клиента;
 ПОДБОР НА ПОДХОДЯЩИ ТЕХНИКИ, МЕТОДИ, ПРИОМИ. ИЗСЛЕДВАНЕ И ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ - открояват се следните основни моменти:
1. Изследването на личностните особености, според нуждите на конкретния случай /социални умения, силни страни, самооценка, потребности, мотивационна сфера, темпераментови особености и др./
2. Установяване на факторите, които действат и оказват влияние в актуалната проблемна ситуация;
3. Установяване на предишни психотравматични ситуации и това доколко те са преработени или не.
4. Анализ на проблемната ситуация.
При анализа могат да се очертаят три равнища на изследване:
- равнище на поведения - прояви, честота, интензивност, процес на възприемане и вътрешно преработване и поведение в неговите различни модалности и варианти;
- равнище на информация за развитието на проблема - минал опит и преживявания, първи прояви на проблема, развитие на проблема, актуална, реална ситуация и желана ситуация;
- равнище на отношение консултант /психолог, терапевт/ - клиент .
 ПРОФЕСИОНАЛНА ПРЕЦЕНКА НА СЛУЧАЯ - обвързана е с прогнозата за успех и преценка на риска от регрес;
 ДОГОВАРЯНЕ НА РАБОТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ПОСТИГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ С КЛИЕНТА. Уточнява се работното взаимодействие, информирано съгласие /анализ на целите и съгласието на клиента за начините за тяхното реализиране/. Изясняване на предпоставките за желаната промяна от страна на клиента, мотивация и очаквания по отношение на процеса на промяна, изясняване на представата за целите, определяне на краткосрочните и дългосрочни цели, уточняване на правилата при работните взаимоотношения. Етични норми в процеса на взаимодействие. Времева рамка на сесиите и приоритетните области на работа.
 РАЗБИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ДОПУСКАНИЯ, ЦЕННОСТИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ НА КЛИЕНТА И ОБСЪЖДАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НЕЙНАТА ПРОМЯНА – интроспекция. Изработване на конкретен план за действие, който включва глобалната цел, която трябва да бъде постигната и методите и стратегиите, с които тя ще бъде постигната. В този етап е важно да бъдат стимулирани и подкрепяни силните страни на клиента. Консултантът трябва добре да познава видовете защити и начините на работа с тях.
 ИЗГОТВЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ СТРАТЕГИИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЛИЧНИ И МЕЖДУЛИЧНИ КОНФЛИКТИ И ПРОБЛЕМИ – интроспекция. Изработват се варианти на стратегии за решаване на проблема и клиентът прави своя избор. Определят се стъпките и пътя за осъществяване на плана. Прави се оценка на всяка стъпка като се стимулира и подкрепа поведението на клиента. Работи се със защитните механизми и пречките и неработещите стратегии се заменят, като се променят средствата и методиката на работа.
 ВКЛЮЧВАНЕ НА МЕХАНИЗМИ ЗА ПРОМЯНА и изработване на критерии за проследяване на успеха. Включването на ресурси за затвърдяване на успешните стратегии и умения за разрешаването на проблема.
 ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП свързан с приключване на работното взаимоотношение и оценка на постигнатия резултат.;
Методите и техниките, чрез които се осъществява индивидуалното психологическо консултиране могат да бъдат разнообразни. Всяка една психологична школа и направление използва освен общоприетите психологически методи и техники и специфични за самата школа.
Много психолози комбинират различни методи и създават свои системи на работа.
Към общите психологически методи спадат:
 Стандартизирано интервю;
 Динамично интервю;
 Опознавателна беседа;
 Психотерапевтичен разговор с различно фокусиране;
 Диагностиране;
 Кризисна интервенция;
 Терапевтична супервизия;

художник: Камелия Мирчева

За ефективно протичане на консултирането особено значение имат професионалната подготовка и качествата на психолога. Те са свързани с:
 притежаване на необходимото професионално образование и подготовка;
 владеене на умения и техники за провеждане на индивидуално и групово консултиране;
 притежаване на умения и необходимият инструментариум за диагностика и оценка;
 наличие на отговорно, оптимистично и емпатично отношение към клиента;
 познаване и спазване на етичните норми и конфинденциалността;
 притежаване на способности за релевантно възприемане на различни по тежест събития и информации;
Като важно условие и предпоставка за ефективно въздействие на психолога /терапевта/ е необходимо да притежава умения за:
 Емпатия;
 Независима от обстоятелствата позитивна нагласа;
 Мотивиране и насърчаване;
 Откриване на скритите мотиви в поведението на клиента, движението и формирането на ценностните нагласи, конфликтогенните зони и защитните механизми;
 Откриване на съпротиви и работа с тях;
 Активно слушане;
 Вербализиране на идеи и чувства;
 Перифразиране;
 За отражение /повторение/;
 Обобщаване;
 Гъвкавост и сензитивност;
 За преодоляване на съпротиви и защити;
 За преодоляване на емоционално-волеви контрол;
 Комуникативност;
ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ТЕРАПЕВТА са свързани с:
 ЕМОЦИОНАЛНО СТИМУЛИРАНЕ
 ПОДКРЕПА
 ПРИДАВАНЕ НА СМИСЪЛ
МЕХАНИЗМИТЕ НА ПРОМЯНАТА В КЛИЕНТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ ЧРЕЗ:
 Обратна връзка;
 Интроспекция;
 Себеразкриване;
 Изживяване на интензивни чувства;
 Алтруизъм;
 Откриване на сходства;
 Когнитивна промяна;

художник: Иван Арабаджиев

ДИРЕКТИВНО КОНСУЛТИРАНЕ

Насочено е преди всичко към интелектуалните способности на клиента за решаване на проблеми и подобряване на психичното здраве. Използват се когнитивни подходи. Подходът по същество е рационален. Консултантът се разглежда като учител, клиента като учещ се. Консултантът диагностицира проблема и съставя на базата на обстоен анализ подходящ план за решаването му.
Използват се интервюта, психометрични оценки, целящи пресъздаването на пълната картина на проблема.
Прави се психодинамична оценка, която включва етиология /клиничен статус на личностовите силни и слаби черти/ и прогноза. Съгласно директивния подход клиентът е човек с потенциал, които е неизползван, поради липсата на достатъчна информираност. Клиентът се нуждае от повече знания. Консултантът използвайки получените данни за проблема и информация за състоянието на клиента трябва да го стимулира да се развива и усъвършенства.
Е. Дж. Уйлям посочва пет насоки за обективно и научно провеждане на директивното консултиране: анализ, синтез, диагностика, консултиране, проследяване. Използваните техники са: даване на съвет, активно слушане, внушение, препратка.
По нов директивен подход е рационално емоционалната поведенческа терапия /РЕПТ/. Тя е създадена от Алберт Елис[2] и разглежда човека, като едновременно ирационален и рационален.
Смята, че проблемите и разстройствата са резултат от нелогичното мислене.
РЕПТ поставя на преден план ролята на нереалистичните очаквания и ирационалните убеждения, които са в основата на страданията на хората. Според Елис емоциите са до голяма степен следствие от познавателните процеси, а не от събитията.
Той идентифицира 11 ценности и идеи, които представляват суеверия и водят до широкото разпространение на неврозите. Целта на РЕПТ е не само да се преодолеят разстройствата, причинени от погрешните убеждения, но и да се промени предразположението на човека към изкривеното мислене, което позволява на погрешните убеждения да се доразвият. Според Елис хората притежават силно развита способност да придобиват ново поведение чрез учене и да го запазват, като го преврнат в навик.
Смята, че хората разстройват сами по себе си утвърждават собственото си страдание чрез превърнати в навик вътрешни вербализации на ирационалните си убеждения. Използваните техники целят да се премахнат или да се намалят до минимум ирационалните убеждения и да се развият рационалните. При терапията се използва логика, разум, конфронтация, убеждаване, преподаване, предписание, даване на примери, ролеви игри, поведенчески задачи и др.
Централната техника е обсъждането, а чрез логико-емпиричен анализ се поставят под съмнение и се преработват ирационалните убеждения. Целта на терапията е да се помогне на клиента да постигне три прозрения:
1. Себеразрушителното поведение и емоционалните дисфункции имат разбираем произход в миналото и провокиращи ги фактори в настоящето,